 |
|
| АРТ |
стр.43, бр.6, година XIX, 2012г. |
|
Далеч преди извоюването на независимостта на Алжир в страната има немалко забележителни живописни произведения в стила на западната традиция като платната на Абделхалим Хемш, Азуау Маммери, Мохамед Бузид и Башир Йелес. Изкуството на алжирската миниатюра е в особен разцвет благодарение на школата на Мохамед Расим. Важно е да се подчертае ролята на Расим в съхраняването на автентичните ценности на Алжир. Още в тези ранни години влиянието на неговата школа процъфтява с Мохамед Теммам, Мохамед Ранем и Хамимуна, както и новите поколения, които черпят своето вдъхновение и техники от това изкуство. Със сигурност фигуралната тенденция се дължи на старите майстори. Всеки по свой начин, Расим или Дине, имат огромно влияние върху това течение в изкуството, свързано с изконните традиции и ценности на обществото и ежедневния живот.
Художници като Баийа или Бенабура са представители на наивистичната живопис, която изобразява алжирската душевност. Змирли, Самсон, Абдун и много други също са част от тази изразност, изненадваща със свежестта и простотата си. По-сложната експресивност на творчеството на Исиакем носи нова енергия, която открива пътя на по-абстрактните търсения на Хадда, Месли, Бенантьор и Гермаз. Няколко художествени течения се утвърждават в различните региони в Алжир като например тези на грубото изкуство, познато като "д’ел аушем" и на "ессебахините" на Хакар, Аммар Бурас, Зинеб Седира, Самта Бениайа и други. Далила Орфали, консерватор в Музея по изобразителни изкуства в столицата Алжир, анализира и охарактеризира последното десетилетие на алжирската живопис като задълбочаване на тези тенденции.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
