 |
|
| АРТ |
стр.44, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
Хилядолетните корени на молдовската музикална култура |
|
|
| |
|
Вмолдовската музикална култура се съдържа цялото многообразие на живота на народа. Почетно място заемат битовите и песните на социалния протест като лиричната народна песен "дойна", възникнала в епохата на ранния феодализъм, и "колиндите" - обредни песни, близки до славянските коледарски песни. Професионалната музикална култура възниква в молдовското княжество около 1500 г. в манастира Путна. В 1653 г. владетелят Василий Лупу основава певческа школа в Яш към църквата "Три Светии". В Средновековието музиката се развива на основата на устната традиция. През XIX в. вече има писменна традиция. Създават се нови, светски жанрове. В края на XVIII и началото на XIX в. се формира градската песен-романс. Музикално-концертният живот се съсредоточава в домовете на крупните помешчици. Първите публични театрални представления с музикален съпровод са се състояли в Кишинев през 1818 г. През 1836 г. се създава първият музикален институт - Филхармонно-драматична консерватория. В края на XIX и началото на XX в. Кишинев става един от големите културни центрове на юга на Руската империя. Откриват се много музикални заведения. В състава на Филхармонията влиза симфоничен оркестър, хоровата капела "Дойна" и група естрадни артисти. След края на Великата отечествена война се организират нови колективи: оркестърът на молдовските народни инструменти "Флуераш" и ансамбълът за народни песни "Мугурел". Молдовските композитори от съветския период създават много песни, рапсодии, сюити, балади, романси, музика за деца, обработки на молдовски народни песни. Популярни са ансамблите "Мерцишор", "Кодру", "Чебенаш", "Чокирлия", солистите Маргарета Пислару, Валентина Кожокару, Николае Сулак, Николае Глиб, Тамара Чoбану и др. Николае Сулак става легендата на молдовския фолклор. Роден е през 1936 г. в с. Садик, район Кантемир. Той е самоук. Музикалната си кариера започва през 1956 г. като солист на хоровата капела "Дойна" при Кишиневската филхармония. Участва и в ансамблите "Мугурел", "Флуераш", "Леутарий". Оставя богато духовно наследство. Записал е много собствени песни, има стотици концерти, почетни звания и награди.
През периода 1960-1980 г. молдовската естрадна музика е в разцвет. Световноизвестни стават колективи като "Норок", "Плай", "Оризонт", солистите София Ротару, Ион Суручану, Щефан Петраке, Мария Кодряну, Анастасия Лазарюк, Надежда Чепрага, Нина Круликовски, Олга Чолаку, Георге Цопа, Александру Лозанчук и др. Особено място в развитието на молдовската музикална култура заема творчеството на композиторите на класическа музика като Гавриил Музическу, Чиприан Порумбеску, Евгений Кока, Щефан Няга, които прославят Молдова по целия свят. Световноизвестен е тенорът Михаил Мунтяну. Той е роден през 1943 г. в с. Крива, район Единец. Дебютира в Националната опера през 1972 г. В периода 1977-1978 г. пее в театър "Ла Скала" (Италия). През 1996-1997 г. Михаил Мунтяну е генерален директор на Националния театър за опера и балет.
Независимо че молдовската музика има дълбоки национални традиции, в последно време се развиват съвременни музикални жанрове - джаз, рок, електронна музика.
Етнофолклорът като музика - максимално приближен по своето музикално звучене до музиката на нашите предци, сякаш дошла от дълбините на столетията, също е актуален сега. В Молдова етнофолклорното направление в музиката винаги е било популярно. Трябва да отбележим високото майсторство на колектив "Теленкуца" и квинтет "Сурориле Осояну". Търсят се стари песни от цялата страна и по този начин се спасяват от "изчезване", което е особен вид изследователска работа. Колективът "Сурориле Осояну" получава признание не само в родината, но и в чужбина. Репертоарът му съдържа пасхални, приспивни, любовни, коледарски песни, дойни и балади. През последните години интересът към етнофолклора расте още повече. Появяват се нови колективи с различни жанрови направления, които използват в творчеството си елементи на етнофолклора. Един от тези колективи е "Етномания"- група за фолк-рок с женски вокали. Други популярни изпълнители като Нели Чобану, Адриана Урсу, Наталия Барбу, Джети Бурлаку също използват етномотиви в песните си.
Трябва да се отбележи киномузиката на Молдова и особено творчеството на Евгений Дога. Композиторът е автор на музиката на повече от 200 филма, в това число "Джамиля", "Леутари", "Таборът отива на небето", "Мой ласкав и нежен звяр" и много други. Тези мелодии са известни по целия свят - обичат ги и извън пределите на Молдова. Евгений Дога е роден през 1937 г. в село Мокра на брега на Днестър в живописната североизточна част на Молдова, в близост до обширни дъбови, кленови и ясенови гори. Фамилията Дога означава име на особен вид дъб. Евгений Дога получава добро музикално образование в Музикалното училище в Кишинев в класа на Павел Бачинин и в Консерваторията със специалност виолончело, както и композиция и теория на музиката. Преподават му блестящите майстори Лобел и Копитман. За оркестровите разработки се учи от големите композитори като Хачатурян, Шостакович, Шопен, Григ и молдовските автори. Работи в различни сфери на културата като оркестрант в оркестъра на радиото, музикален редактор в издателство, преподавател, член на репертоарна колегия в Министерството на културата на Молдова. Това му дава жизнен опит и определя съдбата му. Свободното творчество го привлича и пише първата си песен за младата Мария Биешу, станала впоследствие знаменита певица. Като композитор е известен с колоритен и ярък стил. Особено впечатляващо е участието на струнните инструменти в музикалните му разработки. Дога създава огромно количество произведения от различни жанрове. Написва симфония, два балета: "Луцифер" по поемата на Еминеску и "Венансия" по либрето на Л. Новиков, четири струнни квартета, няколко кантати, реквием, мюзикъли, десетки песни, романси и инструментални произведения. Дога пише музика и за театрални постановки и филми. Работи и сега в сътрудничество с много творци от различни страни. Отделя време и за обществена дейност и продължава да пише забележителни музикални творби. Той е член на 5 национални и международни академии.
|
|
Посолство на Република Молдова
Превод от руски: Венета Генчева |
|
| горе |
|
|
|
|
