 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.19, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
Младите бесарабски българи в търсене на своята идентичност |
|
|
| Александра Горбуненко1 |
|
На границата на културни светове, политически режими и големи държави от години наред живее и не изчезва малка етническа общност - бесарабските българи. Дошли на земите на Буджака още към края на XVIII и основно през XIX в., те са видели залези на империи и са преживели две световни войни, но независимо от всичките исторически премеждия са успели да запазят своята идентичност. Към края на XX в. българите във вече независимата Република Молдова вече са общност с официално приети традиции, език и култура и с възможности за тяхното запазване и развитие. Повече от два века българските семейства са съхранявали своя майчин език, говорейки на български вкъщи и в своята затворена селска община. Ето защо езикът на молдовските Твърдица, Кортен и Кирсово е този спомен от миналото, който толкова учудва и възхищава българите, идващи на гости от България. В модерното всекидневие младите бесарабски българи могат да говорят майчиния си език вкъщи, а в училищата си да научават не само румънския език, но и литературния български език, литература и история на Молдова и България. Те могат да кандидатстват във висшите учебни заведения както на Молдова, така и на България.
Как тези нови условия за "българското самочувствие" се отразяват върху идентичността на младите? Като какви се смятат повече? Като бесарабски българи, граждани на Р Молдова, или като жители на своите селища? С какво се гордеят? По какъв начин комуникират с представителите на съседните етноси? В проучванията за българската диаспора в Молдова участват студенти-бесарабски българи от Тараклийски държавен университет в Молдова през 2010 г.
От 100-те интервюирани студенти през 2010 г. 61 се самоопределят като българи. Повечето от тях живеят в гр.Тараклия. 90% имат бащи-българи, а 74% - майки-българки. В случаите на смесен брак обикновено присъства гагаузки, руски или молдовски произход при един от родителите. Как определят себе си тези млади хора? Анализът на проучването ми показва, че за разлика от предишното изследване през 2006 г., все повече млади българи преди всичко се идентифицират като граждани на Р Молдова и чак след това като представители на етническата си общност. Според данните от 2006 г. 60% от интервюираните бесарабски българи на възраст до 32 години най-напред се идентифицират според етническия си произход, а 15% - като граждани на Р Молдова. През 2010 г. показателите се променят: 39% от интервюираните респонденти идентифицират себе си като граждани на Молдова и само 18% - като представители на етническата си общност, т.е. българи. Наблюдава се растеж на интеграцията на младите българи в молдовското общество. Тази съзнателна идентификация обаче е само първата стъпка в изграждането на истинската гражданска идентичност на младите българи. Повечето от респондентите - 48% - усещат, че най-силно са привързани към селището, в което живеят, а към хората от същото населено място - 33%. Трябва да отбележа, че в случая с диаспората под връзки с хората от региона могат да се подразбират и семейни връзки, тъй като българските семейства живеят доста компактно от няколко поколения. Само 10% от интервюираните отбелязват като най-значим фактор връзки с Р Молдова. Това ни връща към идеята, че дори идентичността на младите българи да става все по-гражданска, локално-семейната идентичност се запазва на много високо ниво.
Гордостта за своя народ, държавата и своята етническа група е още един показател за етническата или гражданската насоченост на самоидентификацията. Почти половината от интервюираните (46%) се гордеят преди всичко с българския си национален характер, а 43% - с молдовската култура и изкуство. Огромното мнозинство от респондентите почита както българските, така и молдовските традиции, обичаи и култура. Една четвърт от интервюираните се гордее с историческо минало на българския народ, а същият процент респонденти - с държавните институции на Р Молдова.
80% от студентите посочиха, че имат приятели молдовци и гагаузи, а 87% - и руснаци. В отношенията на бесарабските българи с молдовците според проучванията през периода 2004-2010 г. се запазва позитивната динамика. Положително развитие се наблюдава и в отношенията с гагаузите. Повечето от интервюираните отбелязаха, че контактите с руснаците са позитивно насочени.
Резултатите от проучването демонстрират, че младите бесарабски българи се гордеят със своя произход, корени, традиции и култура. Те искат да запазят българското самосъзнание в себе си, но същевременно с това се стремят да се интегрират в молдовското общество. Те обичат своята родина - Молдова, а основната задача на молдовската държавност е да предостави повече възможности за развитие на младите представители на един от най-сплотените, но и най-толерантните етноси в републиката - българският.
1 Авторката на статията и посочените социологически изследвания е магистър по социология, докторант на СУ "Св. Климент Охридски"
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
