 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.19, бр.6, година XVII, 2010г. |
|
www.bg-ua.org
информационен портал
"Българите в Украйна", създаден с подкрепата на Всеукраинската обществена организация "Конгрес на българите в Украйна"
ДНЕС НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННА УКРАЙНА ЖИВЕЯТ ЕТНИЧЕСКИ БЪЛГАРИ, КОИТО СА НАЙ-ГОЛЯМАТА БЪЛГАРСКА ОБЩНОСТ ИЗВЪН ПРЕДЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ. БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА В УКРАЙНА Е НАЙ-МНОГОБРОЙНА, ТЯ Е КОМПАКТНО НАСЕЛЕНА И Е СЪС ЗАПАЗЕНО ЧУВСТВО ЗА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ.
По данни от последното преброяване през 2001 г. броят на българите в Украйна е 204 600 души. Разбира се, тези цифри са относителни и точният брой на това малцинство в Украйна не се съобщава по обясними причини, докато той в действителност достига половин милион. В съседна Молдова живее втората половина от тази голяма етническа общност. Неофициално българите от Южна Украйна и Молдова днес са известни като бесарабски българи.
По въпроса за преселването на българите по време на турското робство в Южна Бесарабия, а след това в Таврия и Крим, днес съществува немалка по обем литература. Изследват се исторически, етноложки, етнографски, икономически, социални и други проблемни области във връзка с най-голямата българска общност извън България -тази в Украйна.
Масовото преселване и формиране на българската диаспора на територията на днешната украинска държава започва през втората половина на XVIII в. Активизирането на преселническото движение в този период е свързано с дълбоката криза в политическата система, която по това време обхваща Османската империя, с руско-турските войни, а също с интересите на Русия в усвояване на новоприсъединените земи от Северното Причерноморие.
За целта през 1751, 1763 и 1801 години биват издадени царски укази, според които на чуждестранните преселници, които са съгласни да се заселят в Русия, им се гарантират особени права и привилегии.
По време на преселването голям приятел на българите-колонисти е генерал Иван Никитич Инзов. Той ръководи създадения през 1818 г. попечителен комитет за чуждестранни преселници в южните райони на Русия. Именно по негово настояване Александър I през март 1819 г. решава да предостави на заддунавските преселници права на чуждестранни колонисти. Особен Акт на Министерството на вътрешните работи от 20 май и Указ на Сената от 29 декември 1819 г. определя социално-икономическото, юридическото и административното положение на тези бежанци.
Така след всички преселвания още в средата на 60-те години на XIX в. се формират три района с компактно българско население - Бесарабия, Приазовие и Крим, а също и ред дисперсно разхвърляни колонии в Херсонска губерния: край Одеса, Николаев, Тираспол.
В горещите и ветровити бесарабски и таврийски степи прокудените българи успяват да създадат свои сeлища и градове, като превръщат пустеещата дива степ в китни градини с красив български колорит. Известно е, че българите-преселници успяват да запазят своята история и култура в новата за тях родина. Тук се пренасят вяра, традиции, обреди, обичаи, говори и всичко онова, което е характерно за един българин. Те не само успяват да ги запазят и да останат верни на ортодоксалното православие - в новата за тях родина те запазват духа си. Вече повече от два века разделят живота си между прародината и новата родина.
Далеч от родния край, в Бесарабия (тук се има предвид и молдовската част) се създават повече от 60 села, градовете Болград, Комрат, Тараклия. Украинският град Болград - т. нар. столица на бесарабските българи, е известен със своите прочути светини: храмът "Свето Преображение Господне" и знаменитата Болградска гимназия, която играе неоценима роля по време на българското Възраждане. Всичко в Болград напомня за родните места, откъдето тръгват преселниците, които наричат църкви, училища, улици, махали, пазари със скъпи за тях български имена. Тук дори главните улици са Ямболска и Сливенска.
A ако трябва да се говори за известни и прочути хора, чиито имена са с голям исторически, политически и научен принос най-вече за прародината България след нейното Освобождение, то в Бесарабия се ражда цяла плеяда от такива. Тук ще се ограничим само с тяхното изброяване: Александър Малинов (1847-1901), премиер-министър на България, Димитър Греков (1867-1938) - премиер-министър на България, генерал Иван Колев (1863-1917), генерал-полковник Данаил Николаев (1852-1942) - "патриарх на българското войнство", Димитър Агура (1849-1911) - голям български учен и държавник, Александър Теодоров-Балан (1859-1959) - академик, пръв ректор на Софийския университет, проф. Иван Вульпе (1876-1929) - основоположник на българската опера и много други.
Днес, когато човечеството е навлязло в нова историческа епоха, в далечните от България Бесарабия, Таврия и Крим все още не е забравен споменът за причината, породила емиграцията през различните бежански вълни, а тази причина е една и съща: безчовечното отношение от страна на османския поробител към българския народ, принуден да търси духовно и физическо спасение в "пустата чужда чужбина". Хиляди останки са разпръснати по многобройните гробища из цяла Украйна. Първите преселници отдавна ги няма, няма ги и техните последователи - хората, преминали през всички времена след заселването: руското поданство, молдовското владичество, румънската окупация, страшните дни на Великата Отечествена война, изтощителния глад в средата на ХХ в., сталинските репресии, периода на застоя, на преустройството, на разпадането на Съветския съюз, до създаването на независими и самостоятелни държави. Политиката на "перестройка", започнала през 1986 г., дава тласък за възраждането на българската диаспора в Украйна. Установяват се по-трайни духовни връзки между българското население в Украйна и метрополията. Търсят се контакти с прародината, откъдето са се преселили българите, и частично възстановяват родовата памет.
За общата българска кауза с усилията на родолюбиви българи днес в Украйна са създадени множество български дружества и асоциации, ангажирани да опазват българското културно наследство. Откриват се български културни домове и български училища, където факултативно се учи родният български език, литература, история, а на места в светските училища българският език се изучава и като предмет. Започва се излъчване на български език на радио- и телевизионни предавания. Българите имат и свои, български вестници, които започват да излизат от началото на 90-те години и се издават и в наши дни. Някои млади българи започват да пишат на български език и излизат техни първи сборници; открояват се и първите български художници. Почти всяко българско село има свой танцов състав, свои вокално-инструментални ансамбли, които непрестанно пътуват за концерти и фестивали, организирани в България.
Тук трябва да се отбележи, че след разпадането на СССР бесарабските българи остават разделени между двете нови държави - Украйна и Молдова. Те тръгват по различен път на развитие. За тях са различни държавният език, административният ред, социалното положение.
Учените обаче констатират сигурното единство между молдовските и украинските българи: запазената култура. В различна степен днес из българските селища в Украйна се пазят народните традиции, обичаи, диалектните форми на родния български език. Някои селища изпъкват със своята по-автентична форма на българщината, други се асимилират и почти заличават.
Изтъкват се редица причини. Единодушно отбелязаният от страна на изследователите фактор за запазването на българското самосъзнание е вярата. Като добри християни българите откриват, проявяват и развиват своята вяра по пътя на духовния възход. Връзката с Бога въздига вярващия човек. В сърцето му остава нещо, което не е в състояние да изтръгне нито един поробител - духовната му връзка със своя Творец. И българите-колонисти, българите-преселници и българите-пре-преселници успяват да я запазят през всичките изпълнени с трудности периоди на заселване и вътрешна миграция. Те я пазят и сякаш се страхуват да не я опетнят.
|
|
Подготви Олга Водинчар
Ползвана литература:
Грек И., Червенков Н. Българите от Украйна и Молдова: Минало и настояще. София, 1993 г. |
|
| горе |
|
|
|
|
