 |
|
| СВЯТ |
стр.39, бр.6, година XVII, 2010г. |
|
|
Тинос: Ваяния от слово на острова на мраморните занаяти |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
НЕИЗЧЕРПАЕМИ СА ЛИЦАТА НА АРХИПЕЛАГА, СЪСТОЯЩ СЕ ОТ ДВАЙСЕТ И ЧЕТИРИТЕ ЦИКЛАДСКИ ОСТРОВА. ЕДИН ОТ ТЯХ - ТИНОС, СЕ СЛАВИ С МАЙСТОРИТЕ, ОБРАБОТВАЩИ МРАМОР, И ВАРОСАНИТЕ В БЯЛО, ИЗПЛЕТЕНИ КАТО ДАНТЕЛА С ДЕКОРАТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ ГЪЛЪБАРНИЦИ С РАЗМЕРИ НА ИСТИНСКИ КЪЩИ, В НЯКОИ ОТ КОИТО ДНЕС ВЕЧЕ НЕ ОБИТАВАТ ПЕРНАТИ, А ЦЕЛИ СЕМЕЙСТВА. ОТ КРАЯ НА ЮЛИ 2010 Г. ТИНОС СЕ СДОБИ С НОВА СЛАВА СЛЕД СЪСТОЯЛИЯ СЕ ТАМ ПЪРВИ ЛИТЕРАТУРЕН ФЕСТИВАЛ.
Според древногръцката митология Посейдон изпратил ято жерави на Тинос, за да очистят острова от змиите, които го обитавали. Древното име на острова е Офиуса, което означава Змийски. Прародителите на неговите жители изповядвали култ към Посейдон и съпругата му, морската нимфа Амфитрита. Светилището на божествената двойка покровители на цикладския остров, което днес е достъпно за посещения като археологически обект, се намира малко преди "Тинос Бийч" в селището Киония. През 1207 г. Тинос, както и останалите Цикладски острови, преминава от византийско под венецианско владичество. На път към село Волакс, където в малкия амфитеатър под лунна светлина се проведе литературно четене, автобусът минава покрай драматичното възвишение Ексобурго с издигалата се някога там главна венецианска крепост. Остатък от венецианското присъствие са и католическите общности на някои егейски острови като Тинос, Наксос, Санторини и др. Днес една трета от населението на Тинос са католици.
Един от основните поминъци през венецианския период било отглеждането на гълъби. Те били развъждани както по гастрономически съображения - обикновено били поднасяни мариновани, така и за пощенски услуги, но най-вече заради гуаното им, широко използвано в земеделието, а и като стока за износ. Едни от най-популярните фамилии на Тинос са недвусмислено доказателство и за венецианския геналогичен корен на населението на острова: Видалис, Делатолас, Деласудас, Десиприс, Фосколос и др. Едни от най-популярните женски имена са Кармела и Доминики.
След оттеглянето на венецианците през 1715 г. островът преминава за повече от век под османско управление, като икономическият му и обществен разцвет продължават и той се ползва с множество привилегии, превръщайки се в един от икономическите центрове на Егейско море. Символ на Тинос е манастирът на Богородица Мегалохари (Всемилостивата). Откриването на нейната икона съвпада с модерната епоха. По време на гръцкото националноосвободително въстание през 1823 г. монахинята Пелагия от византийския манастир в Кехровуни (Х в.) имала видение - Богородица й съобщава, че нейна икона е заровена в земята на острова. Жителите му се заемат да копаят и така е намерена икона на Богородица от ранните християнски векове, която възпламенява борбата с нова сила. С дарения от цяла Гърция е построен храм, посветен на Божията майка, който след освобождението се превръща в едно от основните православни места за поклонение със слава в гръцкия свят и притегателна сила за вярващите, аналогична на светините в Лурд във Франция и Фатима в Португалия.
Първият литературен фестивал на Тинос (29-31 юли 2010) всъщност е петата от поредица прояви под общия надслов "Триптих: Поезия-Идентичност-Съжителство" и е организиран от поетичното общество "Кинония тон (де)катон" (Гърция) и Културната фондация на Тинос, като лидери на проекта са "Идеограма" и "Atlantis Productions" (Кипър). В него участваха 28 писатели от 20 страни и прозвучаха творби на 14 езика в превод на гръцки и английски. Проявите от този цикъл са общо шест и се осъществяват с подкрепата на европейската програма "Култура 2007-2013", съвместно организирани от Кипър, Гърция, Франция (Biennale International de Poetes en Val-de-Marne) и Швеция (Ars Interpres).
Сред участниците във фестивала бяха гръцки и чуждестранни писатели и поети като Танасис Валтинос, Зирана Затели, Титос Патрикиос, Ерси Сотиропулу, Дамир Содан (Хърватия), Адам Загаевски (Полша), Ледо Иво (Бразилия), Ан Карсън (Канада), Франко Лои (Италия), Вера Павлова (Русия), Томас Саламун (Словения), Ники Марангу, Ели Пеониду, Йоргос Молескис, Мехмет Яшин (Кипър) и др.
Откриването се състоя в главното селище на острова Хора във Фондацията за култура на Тинос. Последва литературно четене във Волакс. Сгушено сред гранитните мегалити, селото е прочуто със своите кошничари. Плетената им продукция краси няколко кошничарски ателиета из живописните улички на селото. Финалният щрих на фестивала бе поставен под чинарите на площада в село Пиргос, където се намира и Музеят на мраморните занаяти.
Майсторът на каламбура, солунският писател Йоргос Скамбардонис в тон със злободневието от последните дни на юли, когато стачката на доставчиците на бензин бе парализирала движението в цяла Гърция, сподели смайването си от събраното на площада множество, което го навело на мисълта, че сигурно там раздават бензин. "С литературно гориво и поетичен керосин се движим на този божествен остров в посока, противоположна на икономическата криза и настъпващата варварщина", постави поантата на фестивала Скамбардонис.
Мексиканският писател Омеро Аридзис развълнува гръцката публика с разказа си за своя баща - грък, напуснал родните си земи след Малоазиатската катастрофа и емигрирал в Мексико. Никога повече не се завърнал в Гърция. Аридзис е един от най-известните живи латиноамерикански автори, активист за опазване на околната среда, с два мандата като председател на Международния ПЕН клуб. Превеждан е на десетки езици и е бивш посланик във Франция, Италия, САЩ, Сърбия, Холандия, Швейцария, ЮНЕСКО.
С откъса от наградения си роман "Хотел "Лютеция" роденият през 1953 г. в Казабланка (Мароко) френски писател Пиер Асулин зададе образец на скулптираща в психологически детайл образи проза. 80-годишният италиански поет Франко Лои прочете, а гръцкият поет Титос Патрикиос преведе негови стихове за безименни хора, "които потъват и историята ги подминава". България бе представена от поетесите Яна Букова и Цветанка Еленкова, сърбинът Момчило Радич чете стихове от стихосбирката си "Врата". Яна Букова, автор на романа "Пътуване по посока на сянката" и на няколко стихосбирки, прочете свои стихове.
В романа си "Четвъртия меч" трийсет и пет годишният перуанец Сантяго Ронкалиоло, който живее в Испания и е автор също на "Червения април" и "Спомените на една дама", създава почти документален роман на разследваща журналистика.
Традиционните мраморни декоративни решетки с пиещи изворна вода гълъби, пауни, кипариси, лозници с нависнали гроздове, флорални и други мотиви са израз на естетическото чувство на жителите на Тинос. Те красят навсякъде и новопостроените къщи, придавайки им старинен изглед. Това народно изкуство сюблимира във ваянията на Янулис Халепас, роден през 1851 г. в Пиргос и считан за най-значимия неокласически гръцки скулптор. Родната му къща в Пиргос е превърната в музей. Изпратен е в Мюнхен със стипендия, за да учи скулптура, но устремеността му към изкуството е прекъсната от баща му, който иска той да се завърне на Тинос и да помага в семейната работилница за обработка на мрамор. Най-известната скулптура на Халепас - "Спящата", увенчава с покоя си надгробния паметник на рано починала жена, погребана в Първо атинско гробище - истински скулптурен музей на открито. В Пиргос е създаден първият по рода си музей на занаятите, свързани с обработването на мрамор. Благодарение на програмата на Културната фондация на банка "Пиреос", включваща съживяването на отмиращи народни занаяти и обекти на индустриалната археология (музеите на маслината в Каламата и на водата в Димицана, зехтинената преса на остров Лесбос и др.) и в Музея на мраморните занаяти по модерен начин са експонирани предмети, инструменти, аудиовизуален материал и др., представящи различни техники на обработване на мрамора.
Както изглежда, към нея ще се прибави и новият "поминък" на острова - ежегодните литературни фестивали с превод на английски, достъпни както за местната публика, така и за посетители и гости.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
