 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.3, бр.6, година XVI, 2009г. |
|
|
Вигаудас Ушацкас, министър на външните работи на Литва
Литва: Ефективно използване фондовете на Литва |
|
|
| |
|
- Тази есен се навършиха 20 години от началото на демократичните промени в Източна Европа. Как те се отразиха на Вашата страна, която заедно с другите две балтийски републики претърпя големи сътресения в прехода от съветска република към независима държава, членка на НАТО и ЕС?
През последните две десетилетия ние работихме сериозно в нашата страна, стараейки се да консолидираме нашата суверенност, извършвайки цялостната промяна - комплексен преход от Съветската окупация към демокрация. За нас и за други завладени страни, възвърнали свободата си след падането на Берлинската стена, демокрацията означава независимост, сигурност, стабилност и суверенитет. Ние платихме висока цена за демокрацията. И знаем, че тя никога не може да се приема за даденост - да се получи даром. Нашата подкрепа може да бъде от решаващо значение за успеха на тези, които се борят за демократичните ценности в други страни.
Особено символично е, че 20-годишнината от възстановяването на независимостта на Литва съвпада с литовското председателство на Общността на демокрациите - междуправителствена структура на демократичните страни, посветена на подобряване и задълбочаване на демократичните норми и практики по света. Като страна, преминала през много трудни исторически времена и трансформации, Литва почита ценностите на демокрацията и желае да сподели с останалите своя опит и научените уроци. Основните демократични ценности са основата, върху която изграждаме нашата външна политика.
- Каква е равносметката за Литва за петте години членство в ЕС? И в каква степен страната Ви успява да се възползва от фондовете на ЕС?
- Литовският народ и предприемачите се ползват от предимствата на европейската интеграция: нашите експортно-ориентирани компании се включиха във вътрешния пазар на ЕС, наброяващ 500 милиона потребители, нашата работна сила спечели от отварянето на пазарите на труда, нашите студенти и учени активно се включиха в европейските програми за обмен, нашите земеделски производители увеличиха конкурентоспособността си чрез получаване на преки субсидии и подкрепа за развитие на селските райони.
Щастлив съм да кажа, че Литва е сред държавите-членки, които успешно използват структурните фондове на ЕС, които служат като важен инструмент за смекчаване на последиците от икономическия спад. Според наскоро публикувани данни на Европейската комисия, Литва се нарежда на първо място в използването на структурните фондове на ЕС за финансовата перспектива 2007-2013. 7,9 % от цялата финансова подкрепа за периода 2007-2013 г. са вече предоставени на Литва. Средната стойност за ЕС е само 1,2 %. Това е пример за добрите ни административни умения и способности.
Основните бенефициенти от подкрепата на ЕС са земеделските производители, които получават преки ползи от селскостопанските фондове на ЕС. Но само с финансовата подкрепа от ЕС ние сме в състояние всяка година да реализираме редица проекти в областта на развитието на селските райони, технологичните иновации, малките предприятия, транспортната инфраструктура и околната среда.
Членството ни в ЕС даде допълнителен тласък на нашата икономика и отвори границите за мобилност в рамките на Европа. Обществената подкрепа за членството в ЕС през петте години от членството ни е много силна и стабилна. Това ясно показва, че влизането на Литва в ЕС е безспорно успешно събитие.
Следващата цел на Литва е да се превърне в значителен акционер на интелектуалната собственост в ЕС. Нашето участие в политиката на ЕС не трябва да се ограничава до пасивно одобрение или неодобрение на взетите решения - ние трябва да бъдем съавтори и съизпълнители на интелектуалните идеи и инициативи в ЕС.
- В каква степен реално може да тежи гласът на една малка страна, каквито са и Литва, и България?
- Малките страни не бива да бъдат подценявани. Макар и малки по размер, те имат много възможности да бъдат активни и ефективни на международната сцена. Първо, малките страни са добри посредници. Те са по-гъвкави и се радват на по-голяма свобода за справянето с политически деликатни проблеми.
На второ място, малките държави могат да увеличат влиянието си, като се специализират по проекти в определена "ниша" и се допълват взаимно по този начин.
На трето място, добавената стойност на страната в международните отношения може да бъде по-голяма от нейния размер. Малките държави могат да следват една съзидателна външна политика, да произвеждат нови идеи и да започват нови инициативи. Опитът на малките държави често е международно ценен и необходим.
От само себе си се разбира, че партньорите на Литва в ЕС очакват от нас активна позиция при оформянето и прилагането на европейската инициатива "Източно партньорство". Литовската специализация и опит в отношенията с бившите съветски републики, нашите знания за езика и манталитета в бившия Съветски съюз е нашата добавена стойност към успеха на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС.
Реформите на ЕС, предвидени от Лисабонския договор, ще спомогнат за това, гласът на малките държави-членки като Литва и България да се чува по-добре. Новата структура на ЕС ще открие нови възможности за малките държави-членки, които съставляват мнозинството от страните.
- Доколко ЕС може да помага на страните-членки за преодоляване на последствията от кризи като сегашната, която тежко засегна просперираща Литва?
- Твърдо вярвам, че без отговора на икономическия спад на европейско равнище и без подхода за единно действие, нашето възстановяване щеше да е по-неефективно и забавено.
На първо място, необходими инициативи за икономическо възстановяване бяха взети на ниво Европейски съюз: Европейският план за икономическо възстановяване, Законодателният пакет за изграждане на финансова надзорна рамка на ЕС, както и стратегия за изход. Те нямаше да са толкова ефективни на индивидуално ниво.
На второ място, чрез осигуряване на силна координация при изпълнението на националните финансови пакети за стимулиране ние избегнахме увеличаването на протекционистичните мерки, които щяха да възпрепятстват икономическото възстановяване. Влизането в еврозоната би ни дало още по-добри възможности в това отношение.
На трето място, новата Стратегия на ЕС за региона на Балтийско море е насочена към по-добро интегриране на различните инициативи от страна на държавите-членки и регионалните мрежи за сътрудничество и също включва набор от мерки за премахване на бариерите пред търговията и за подобряване на транснационалното сътрудничество в изследванията и иновациите.
Стратегията е опит за създаване на макрорегион на ЕС - регион на Балтийско море. Ако той се окаже успешен, може да последва и прилагането на подобен подход към Дунавския регион или Алпите.
Но помощта от ЕС не е достатъчна, за да изведе литовската икономика на конкурентно международно равнище. Ние трябва да освободим нашия бизнес от административните ограничения, да облекчим данъчната тежест и да мотивираме предприемачеството в обществото. Това ще ни помогне да се измъкнем от икономическите трудности.
- Какво е значението на Балтийското партньорство за Вашата страна?
- Сътрудничеството с Естония и Латвия има привилегировано място в литовската външна политика. Ние виждаме нашите балтийски съседи като надеждни съюзници в ЕС и НАТО. Балтийските държави са натрупали значителен положителен опит за тристранно сътрудничество, особено в областта на координация на външната политика в рамките на ЕС и НАТО, отбраната, енергетиката, културата и образованието.
Последствията от глобалната рецесия разкриха необходимостта от по-тясно сътрудничество между Литва, Естония и Латвия в областта на икономиката и финансите. Ние координираме нашите действия в отговор на икономическата и финансова криза.
Литва, Естония и Латвия полагат общи усилия за намаляването на зависимостта от един-единствен външен доставчик на енергия. Планът на ЕС за взаимно свързване на балтийския енергиен пазар е стратегическият контекст и практическият инструмент за дългосрочната енергийна сигурност на балтийските държави. Крайната ни цел е интеграцията на Литва, Естония и Латвия в енергийните мрежи на ЕС и във вътрешния енергиен пазар на ЕС. Затова в момента Литва, Естония и Латвия създават отворен и прозрачен общ балтийски пазар на електроенергията.
Забележителен резултат от сътрудничеството за отбрана е участието на съвместния Балтийски батальон в Силите за бързо реагиране на НАТО. Интензитетът на нашите двустранни отношения с Латвия и Естония е най-добре отразен в икономиката. Латвия е най-големият пазар за износа и инвестициите на Литва, а Естония се нарежда сред най-големите чуждестранни инвеститори в Литва.
Дългосрочната стратегия за сътрудничество трябва да предвиди интеграцията на Литва, Латвия и Естония в региона на Балтийско море с размер от 150 милиона потребители, с евентуалното включване на Беларус и руските региони. Свързването на транспортната и енергийната инфраструктура, на хора и идеи е приоритет на литовското председателство на Съвета на балтийските държави.
- А как се развиват отношенията ви с Русия?
- Отношенията на Литва с Русия, която е наш важен съсед, се развиват динамично през тази година. Ние се опитахме да активираме връзките между различните литовски и руски институции, необходими за ефективната комуникация при решаването на различни двустранни въпроси.
Поддържането и развитието на конструктивни, принципни и взаимно ефективни отношения с Русия, основани на взаимното уважение и на историческата истина е в наш интерес. Ние и занапред ще полагаме усилия за развитието на политическия диалог с Русия и интензифицирането на икономическите, културните, туристическите отношения и спортни връзки.
Необходимо е да има максимална степен на вътрешно единство и солидарност в рамките на ЕС в отношенията ни с Русия. Задачата на ЕС в непосредствено бъдеще е да продължи своята политика на конструктивно, но критично взаимодействие с Русия. Тесният диалог и сътрудничеството между ЕС и Русия е в интерес и на двете страни. Но ако искаме диалогът ни да протича двупосочно, и двете страни трябва да действат в съответствие с установените правила. Ето защо ние трябва да видим ясна заявка от страна на Русия да спазва международното право и да действа в съгласие с него.
- Какво липсва още на отношенията между нашите две страни? Какво ние, българите, не знаем за Литва?
Тази година се отбелязва 85-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Литва и България. Това е важна дата в нашите отношения, които са започнали много по-рано, още през Средновековието. Днес ние поддържаме и се радваме на отлични отношения, които включват, но не са ограничени само до нашите двустранни връзки и сътрудничество в международните форуми. Президентът на България Георги Първанов посети Литва два пъти, нашите министерства на външните работи и вътрешните ни министерства са подписали протоколи за сътрудничество. България заема четвърто място в преките инвестиции на Литва в чужбина.
Въпреки това възможностите за нашето сътрудничество все още не са изцяло изчерпани. Има още много възможности за засилване на нашето икономическо сътрудничество. Литовският пазар остава практически неоткрит от български бизнесмени, макар че има много възможности за българските инвестиции и за износ на български стоки. Литва и България също могат да обединят усилията си и да разширят сътрудничеството между регионите на Балтийско море и Черно море, да намерят общи цели при разработването на стратегиите за регионите на Балтийско море и Дунав. Друга сфера, която е от изключително значение за нашите страни и по която трябва да обменим нашия опит, е необходимостта за разрешаване на въпросите на енергийната сигурност по възможно най-ефикасен начин.
Литва, като страна от Шенген, е готова да сподели своя опит с България в тази област. Имайки предвид изброените задачи за бъдещото ни сътрудничество, ние не трябва да забравяме и най-важния тласък за нашето приятелство - контактите между хората. За съжаление ние все още знаем малко едни за други. Литва е все още непозната за българските туристи. По-тесните контакти между нашите народи биха могли да допринесат много за просперитета на нашите страни.
- Как Литва успява да защити интересите си в ядрената енергетика? И като погледнете от перспективата на времето - справедливо ли бе това искане на ЕС да бъдат затворени няколко АЕЦ в Източна Европа, включително Игналина и Козлодуй?
Извеждането от експлоатация на АЕЦ Игналина бележи изпълнението на задълженията на Литва по Договора за присъединяване към ЕС. Съответно извеждането от експлоатация на блоковете на АЕЦ Козлодуй представлява изпълнението на съответното задължение, поето от България. Извеждане от експлоатация се превърна във въпрос на политическа сигурност.
Независимо от факта, че множество подробни проучвания и анализи за международната сигурност показаха високо общо ниво на безопасност и пълно съответствие на дейността на Игналина с международните стандарти за ядрена безопасност, също и въпреки други ефективни приноси за осигуряване на ядрената безопасност, спирането на ядрения реактор е планирано за последните часове на 2009 година. Той ще бъде безопасно изведен от експлоатация веднага след това - с достатъчна финансова подкрепа от ЕС.
Като цяло финансовите условия са от голямо значение в този процес както за България, така и Литва. Извеждането от експлоатация е наистина изключително финансово предизвикателство и дългосрочен процес. То изисква финансова предпазливост, икономическа предвидливост, както и политически ангажимент. Важно е да се осигури помощ на ЕС за извеждането от експлоатация при следващата финансова перспектива на ЕС.
При положение, че атомната електроцентрала вече не функционира, общите въпроси на енергийната сигурност ще бъдат надлежно разгледани като основен приоритет за Литва. След затварянето на Игналина общата енергийна уязвимост на Балтийските страни ще се увеличи поради общата ни зависимост от един-единствен външен доставчик и поради липсата на енергийни връзки с останалата част на ЕС. Литва, заедно с другите две балтийски държави, е един от "енергийните острови" в ЕС. Атомната електроцентрала осигурява почти . от националното производство на електроенергия и 35 % от енергетиката на балтийските държави.
Ние приветстваме Плана за взаимно свързване на балтийския енергиен пазар, който бе разработен в резултат на дискусиите ни с ЕС в усилията за намиране на решения на енергийните предизвикателства пред сигурността, предизвикани от извеждане от експлоатация на атомната електроцентрала. Планът има за цел да отговори на проблемите на онези енергийни пазари, които остават изолирани в Европа, както и на проблемите за намаляването на зависимостта от един външен доставчик на енергия. Все пак, за да постигне целите, определени в плана, са нужни адекватни финансови ресурси.
Интересите на Литва за развиване на ядрената енергетика в бъдеще остават постоянни и се радваме да отбележим, че ние споделяме този ангажимент с България. Проектът за въвеждането на новата атомна електроцентрала Висагинас остава в този смисъл ключов приоритет за нашето правителство.
|
|
Въпросите зададе Валентин Костов
Превод: Посолство на Р Литва в Р България |
|
| горе |
|
|
|
|
