 |
|
| ДОСИЕ |
стр.11, бр.6, година XV, 2008г. |
|
|
Убедително растяща икономика |
|
|
| |
|
В началото на миналия век територията на настоящата Чешка република е една от най-развитите в икономически план части на Европа, като представлява най-индустриалната част на Австро-Унгарската империя. След възникването на самостоятелната държава през 1918 г. тогавашната Чехословакия се включва в първите двадесет най-успяващи страни в света.
Чехия и в момента се задържа дълготрайно на върха на инвеститорския интерес от цял свят.
Причините за това са убедително растяща икономика, честни и стабилни условия, квалифицирана работна сила и ниско ценово равнище. Твърде малко страни по света могат да се конкурират с подобна комбинация от условия. Именно затова Чехия вече дълго време отчита растеж на капиталовите инвестиции и растящ брой на наднационални икономически успели предприятия.
Чехия е създала добри предпоставки за продължаване на динамиката на развитието си, и то най-вече в рамките на европейските пазари.
В историята на Чехия външната търговия винаги е била от голямо значение за нейната икономика. В износа участват най-много стоките, които са най-конкурентоспособни, във вноса се набляга на стоки, които не се произвеждат в страната или се произвеждат с по-лошо качество.
Според данните от 2007 г. стойността на чешкия износ се равнява на 90 милиарда евро. Повече от половината от тази сума е от износ на машини и транспортни средства, което е следствие на ръста на производство на автомобили ("Шкода" и съвместният завод на "Тойота", "Пежо" и "Ситроен") и други машини в Чехия. След отварянето на новия завод "Хюндай" в Ношовице данните със сигурност ще се покачат. 21 % от износа са стоки за широко потребление, съществен е износът на стоки за промишлеността (11 %) и химикали (6 %).
Цялата стойност на вноса за 2007 г. надхвърля 86 милиарда евро, като 40 % от тази стойност представлява внос на транспортни средства и машини, 20 % - внос на пазарни стоки, 11% - на химикали, 10% - на промишлени стоки и 9 % - на минерални горива.
Почти 90 % от търговския оборот на Чехия се реализира със страни с развита икономика. . от целия оборот на чешката външна търговия се осъществява със страни, членки на Европейския съюз. Най-голям търговски партньор на Чехия е Германия с дял около 35 %. Стремеж на Чешката република е да удържи или задълбочи разнообразието на международни връзки в интерес на ограничаването на зависимостта на чешката икономика само от няколко пазара, чиито конюнктурни колебания биха могли да имат негативен ефект и върху Чехия.
| Развитието на търговския баланс (в милиони евро) |
| източник Чешкият статистически институт |
| Период |
Внос |
Износ |
Оборот |
Баланс/салдо |
| 2003
| 53
| 127
| 180
| 74
|
| 2004 |
72 |
190 |
262 |
118 |
| 2005 |
69 |
231 |
300 |
162 |
| 2006 |
83 |
299 |
382 |
216 |
| 2007 |
108 |
382 |
490 |
276 |
| 1-6/2008 |
60 |
241 |
301 |
181 |
ЧЕШКО-БЪЛГАРСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ
Икономическите взаимоотношения между Чешката република и България нарастват преди всичко от 2000 г. с динамичния темп на външната търговия (за първото полугодие на 2008 г. търговията между Чехия и България е нараснала с 37 %). Износът на Чехия за България превишава четири пъти стойността на вноса. Същевременно с това Чехия е важен инвеститор в България, а в наши дни играе и ролята на партньор, чийто опит в прилагането на законите на Европейския съюз, и то преди всичко в икономическата област, би могъл да бъде от полза не само за България, но и за двете страни.
Най-големият чешки инвеститор в България е ЧЕЗ, които приватизират през 2004 г. три местни дистрибуционни компании за електроенергия (София, София област и Плевен) а през 2006 г. успява да приватизира ТЕЦ Варна. Компанията "Корадо България" е известен производител и износител на плоски радиатори. Компанията "Енерго про Свитави" е в момента най-големият инвеститор в областта на водната енергетика в България. Последната важна инвестиция е закупуването от чешката компания "Рудолф Йелинек" на мажоритарния дял от двата най-големи производители на плодов дестилат в България ("Винпром Троян" и "Дестила Тетевен").
Расте интересът на чешките фирми към участие в проекти за развитие и модернизация на инфраструктурата в България, и то преди всичко на транспортната инфраструктура. От 2007 г. насам систематично се представя потенциалът на чешката телематика (интелигентни системи в транспорта) чрез специализирани конференции. Има и няколко конкретни инвестиции и проекти в тази област. "АЖД Прага" основава през октомври 2006 г. в София дъщерна фирма за производство на устройства за безопасност за железниците. Проектантската, консултантска и инженерна фирма "СУДОП Праха" отваря свой клон през май 2008 г. През 2007 г. тази компания работи заедно с български партньори по модернизацията на влаковите линии Мездра-Горна Оряховица и Пловдив-Бургас. Активен интерес в областта на транспортната инфраструктура проявява и фирма "ОХЛ ЖС Електризаце железниц Праха" (снабдител на тяговите управления за железниците), ЖПСВ (производител на влакови траверси, който има завод във Варна) и "Консулт КПМ" (транспортно инженерство). Чешката фирма "Микроелектроника" завършва през есента на 2008 г. доставката на новата електронна система за градския транспорт на София. Конкурса за модернизацията на осемнадесет трамвая за София през 2006 г. печели чешката фирма "Инекон". Доставката на първия трамвай се осъществява в началото на 2008 г., а модернизирането на останалите трамваи протича в сътрудничество с българската компания "Трамкар". Финансирането на проекта е осигурено под формата на кредит от ЕБРД. Фирма "ТЕДОМ Тршебич" доставя на град София 9 автобуса със задвижване с природен газ и още 10 автобуса на град Бургас.
Активизира се участието на чешки фирми в проектите за построяване на пречиствателни централи за отпадъчни води ("Енвайърмънт Комерс"), канализационни системи, водопроводни тръби и др. Българската страна има интерес от предаването на опита от проекти за използване на алтернативни източници на енергия (биомаса, вятърни генератори, термални източници, слънчева енергия).
|
|
| Посолство на Чешката република в София |
|
| горе |
|
|
|
|
