 |
|
| ЕВРОКАРТОТЕКА |
стр.9, бр.6, година XV, 2008г. |
|
|
Отношения с традиция и бъдеще |
|
|
| Петър Златев |
|
Чехословакия, Чешка република, Чехия - имена на държавата на един народ, която у нас познават и възприемат с неизменна симпатия. Свързват я с много факти за съвместни моменти от историята, но най-вече с приноса на много специалисти и на видни интелектуалци - чехи - допринесли за изграждането и развитието на България още в края на ХІХ и началото на ХХ в., когато България току-що се е освободила от една империя, а Чехия формално все още е била в рамките на друга.
Какво е това? Защо още в онзи момент българите са говорели за чехите, а не за други поданици на Австро-Унгария? Обяснения сигурно може да има различни - и пристрастно политически, и исторически, и субективни, но в дълбочината на това отношение може би стои близостта между чехи и българи, която не се вписва в научни и прагматични категории.
Сменят се обществено-политически строеве, дори сме се оказвали от различните страни на "барикадата", но никога не сме враждували, не сме се гледали под вежди. В отношенията между двете страни трудно може да се забележи и следа от противоречия.
Днешният ден потвърждава тази многовековна традиция.
След обществено-икономическите катаклизми, протекли в нашата част на континента след 1989 г., отношенията по естествен начин се насочиха към нови цели и ценности. Придържайки се към принципите на откритост и прагматичност, двете страни много бързо намериха общ език по един удивителен начин. Чехословашката република беше една от първите държави в света, с която България осъществи контакти на най-високо равнище. Още в началото на 1991 г. президентът Вацлав Хавел покани своя колега Желю Желев и това е едно от първите посещения на българския държавен глава в друга страна. Но и не само негово - тогава в Прага и Братислава пребивава част от правителството на Република България. Като свидетел на събитието и досега съм впечатлен от вниманието и уважението, което проявиха домакините към представителите на нова, демократична България. Споделяха и своя опит, и своите разбирания за начините, по които смятаха, че би било най-смислено да се провеждат реформите - във външната политика, в икономиката, в селското стопанство, в приватизацията и т.н.
Размяната на визити на държавни глави и досега протича с периодичност, каквато рядко се среща. Всеки от президентите на Република България е бил в Чешката република и обратното - и двамата държавни глави на Чехия са били на посещение у нас - при това, не по веднъж. С укрепването и развитието на демократичните механизми в двете страни контактите станаха още по-чести - президентите се срещаха и разговаряха през 2002 г. в Словения, през 2003 г. в Залцбург, през 2004 г. в София, през 2005 г. в Прага.
Държавните ръководители на Чешката република и България не подценяват преките контакти дори и в епохата на информацията, в която образът на една страна и фактите за нея са известни "онлайн" и са открити за всички, когато едва ли не изчезват тайните и дори намеренията на политиците. По-конкретно, президентът Георги Първанов и президентът Вацлав Клаус през последните години установиха един активен и уважителен диалог.
С не по-малка интензивност протичат и срещите и дискусиите между ръководителите на правителствата.
Субективният елемент има своето място, но особено в икономиката решаващата дума принадлежи на обективните факти, а що се отнася до Чешката република, те са очевидни и предизвикват признание, граничещо дори с възхищение. Чешката икономика демонстрира завидно стабилен растеж. Страната успешно премина през първите етапи на интегриране в икономиката на Европейския съюз. Чехия много плавно и безконфликтно осъществи приватизацията в своето народно стопанство и привлече сериозни чуждестранни средства. Вече над 90 % от чешките банки са собственост на чужди компании. (В Унгария и България този показател е 80 %.).
За много чуждестранни компании Чехия и в момента е привлекателна инвестиционна площадка.
Така например интерес към акциите на летище "Прага", оценено на 4 милиарда евро, проявяват 65 чуждестранни компании. Южнокорейският автомобилен гигант "Хюндай" в рамките на малко повече от две години построи на територията на Чешката република завод за около 200 хиляди автомобила. "Пежо", ,,Тойота", "Ситроен" също откриха съвместно предприятие, а "Сименс" създаде 13 000 работни места.
Стратегията на чешките компании, работещи в сферата на промишлеността, се оказа по-добра от тази на немските им конкуренти - даже когато става въпрос за фирми-майки. Немският специализиран печат аплодира плановете на "Шкода", колебаейки се само в оценката дали след една или след две години чешките автомобили ще бъдат напълно равностойни по качество на немските, конкурирайки ги в цената. При такова качествено производство не е удивително, че 65 % от БНП на Чехия се формира от външната търговия (за сравнение в Германия този показател е 35 % ).
Това са само няколко илюстрации на резултатите от комплексната държавна стратегия, насочена към превръщането на страната в равнопоставен партньор на развитите европейски икономики.
А протичащата в момента в Чехия трансформация на икономическата политика е ориентирана към повишаването на дела на наукоемките технологии и намаляването на ролята на евтиния труд.
Елемент на тази политика е увеличаването на инвестициите в наукоемките технологии. За десет години - от 1995 до 2006 г., тези инвестиции нараснаха от 1 % до 1,6 % от БНП, което е най-високият процент сред новите страни, членки на ЕС (в България, Полша и Румъния той е в рамките на 0,45 - 0,5 % ).
Тази обмислена и вече даваща резултати стратегия обективно създава предпоставки за сътрудничество, които България би могла да оползотвори.
Нуждата от нови форми на икономически отношения става все по-наложителна и е добре осъзната от българска страна. Цифрите на стокообмена показват, че класическата търговия не е достатъчна за поддържането на равноправни икономически отношения. В продължение на почти десет години съотношението внос-износ се колебае около 4:1 в полза на Чешката република. Може би за неговото преодоляване си струва да се потърсят наравно с икономическите и допълнителни фактори - например да се отчете и използва близостта между народите и опитът от неотдавнашното производствено сътрудничество. Може би това би активизирало стокообмена и всички свързани с него производства и дейности, би облекчило навлизането на новостите. Не бива да се пренебрегва доброто познаване у нас на чешката техника, която е била обслужвана от хиляди български специалисти в продължение на десетилетия. Още повече, че днес България има нужда от такава техника в много области на своето производство.
Но Чехия никога не е била за България само страна на техниката. Трудно е да се каже дали чешката култура не е привличала и спечелила по-силно отколкото техниката симпатиите на българите.
Малко известен у нас факт е, че в столицата Прага и в други градове на Чешката република творят десетки българи.
В Народната опера в Прага пеят български певци, в Операта в Пилзен на българския тенор Пламен Прокопиев се възлагат главни роли, а неговата съпруга е хорист в същата опера.
Десетки са българите художници, реставратори, инструменталисти и други, които са заели трайно място в културния живот на Чехия. В афишите на чешките театри се появиха имената на млади артисти и режисьори - българи.
И все пак - в най-авторитетните фестивали, като "Пражка пролет" и десетките други международни културни прояви в страната, години наред българско присъствие не се забелязва. А да се покажеш на техните сцени е въпрос на престиж. Не случайно за да се включиш в програмата на чешки фестивал, е необходимо да се кандидатираш няколко години предварително. Може би не всички осъзнават, че Прага се утвърди като една от културните столици на Европа, в която се стича образована и изискана публика от цял свят. А може би отсъствието повече от двадесет години на преки контакти между министрите на културата на България и Чехия също дава резултати.
Благодарение на грижите на нашата държава в Прага функционира средно общообразователно училище "Д-р Петър Берон", в което получават образование по български програми над сто деца и юноши, които поддържат в себе си българския дух, език и култура. Нарастващият брой на младите българи, работещи в Чехия, е предпоставка училище "Д-р Петър Берон" да се запази и да се превърне за тях и техните потомци в средище на българския език и култура в Чехия - благородно предизвикателство за Министерството на образованието и науката, за Държавната агенция за българите в чужбина и за други компетентни български институции.
Успехите на Чешката република в много области на обществения живот биха могли да бъдат полезни и приложени и в други държави.
Преди няколко години Прага и други градове по течението на Вълтава и Лабе бяха сполетени от наводнение, което местните хора нарекоха "наводнението на века". Само две години по-късно чешката "Гражданска защита" проведе учение, при което в рамките на 24 часа бяха мобилизирани стотици щатни служители и доброволци, които тренираха предотвратяване на последствията от подобно природно бедствие и показаха образец на съгласуваност и добра организация. Ръководството, схемата и начинът на действие, техническата въоръженост при това учение сигурно представляват интерес и за други държави и биха могли да бъдат използвани и от съществуващите в тях аналогични институции. Навярно чешките специалисти в борбата с природните бедствия не биха се въздържали да споделят своя опит с българските си колеги.
Не можем да подминем политиката на Чешката република в социалната сфера, пенсионното дело и здравеопазването. Не само защото те са на високо равнище - нека то бъде оценявано и анализирано от специалисти, а защото пряко засягат и наши сънародници.
Приемането на България в Европейския съюз породи въпроса за достъпа на български граждани до трудовия пазар в страните-членки. Чешката република нито веднъж не се поколеба да осигури свободния достъп на български специалисти на своя територия. В резултат на това през последните две години техният брой рязко се увеличи.
Трудно е да се каже колко хиляди българи има на чешка земя, но по последни приблизителни данни в страната живеят и активно се трудят над 5 500 българи, установили се с намерението трайно да свържат живота си с Чехия. Този брой ни поставя сред първите десет националности, чиито граждани работят в Чехия. И отново ще повторим, че става въпрос за квалифицирани специалисти - в банковото дело, в ръководството на промишлени предприятия, в държавната и местната администрация. Днес можем само да приветстваме реализма на чешките политици, които през 2001 г. със закон обявиха наличието в Чешката република на единадесет малцинства, сред които и българско. Макар и не сред най-многобройните, българското землячество се ползва с уважението, а и с голямата помощ на чешкото правителство. От своя страна нашите сънародници се обединяват в организации, пръснати из цялата страна. Благодарение на финансовата помощ на чешката държава някои от организациите издават свои периодични печатни органи.
Многопосочното сътрудничество между нашата страна и Чешката република съдържа огромен потенциал.
Принадлежността на България и Чехия към Европейския съюз, чието председателство Чешката република ще поеме в началото на 2009 г., създава съвременните предпоставки за съчетаването на европейската интеграция с традиционното приятелство между нашите два народа. Това съчетание ни дава оптимизъм и за възходящото развитие на двустранните отношения.
Традицията в българо-чешките отношения напълно отговаря на темата на чешкото председателство на Европейския съюз: "Европа без бариери".
|
|
| ноември 2008 г. |
|
| горе |
|
|
|
|
