 |
|
| ЛИТАРТ |
стр.61, бр.6, година XV, 2008г. |
|
|
Съвременна чешка литература |
|
|
| |
|
През деветдесетте години в чешката литература възниква достатъчен простор за публикации не само на стари, но и на нови текстове, на автори, които са били забранени през предходните две десетилетия. Също така се появяват редица нови изразителни авторски стилове на писане: романите на Владимир Мацура, базирани на унищожената граница между реалността и имагинерното, прозата на Даниела Ходрова или Михал Айваз, които откриват ролята на тъмнината и на тъмните сили около нас, романите на Ян Кршесадло или Иржи Кратохвил, които публично прокламират постмодерната игривост и изкуственост. Стилистически прецизните кратки жанрове са представени от Патрик Оуржедник и Ян Балабан, възниква линия на женското писане (Александра Беркова, Тереза Боучкова, Зузана Брабцова, Ива Пекаркова).
През първата половина на 90-те изкристализира интересът към нов жанр - автобиографично писане, тоест писане, което обещава някаква степен на автентичост, достоверност. Жанровите му форми (дневник, мемоари, но също така и фиктивни дневници, псевдоавтобиографично писане) обещават отново промяна и новости. Силно автобиографични са произведенията на Яхим Топол, Емил Хакел, Роман Лудва. Нужната доза очаквана автобиографичност има и в бестселърите на Михал Вивег, Халина Павловска или Петър Шабах. Принципът на този жанр съвсем логично води към наплив от графомански произведения, в които всеки епизод от живота се определя като значим.
Последните години творбите на по-младото поколение се насочват отново към фиктивния разказ. До голяма степен явлението се дължи на култа към „Властелинът на пръстените" на Дж. Р. Толкин или световната популярност на "Хари Потър" на Дж. К. Роулинг. Наративността е основна черта на прозата на Милош Урбан, Бохуслав Ванек-Увалски, но също така и на най-новата проза на Иржи Кратохвил. Едновременно с това се оказва, че чешката литература се адаптира преди всичко към новите насоки, спрямо които и тираж от 3000 броя се смята за успех. Авторите отново декларират радостта си от разказването, от възможността да изградят фикционален свят с неговата собствена логика и правила за развитие; приемат вече като даденост, че светът на техните герои е интересен за няколко стотици, а не за няколко хиляди читатели. И естествено видимо се ориентират към възможността да публикуват в чужбина - редица текстове престават да обговарят единствено домашния контекст с неговите си реалии и проблеми, но се стремят към универсални истории, в които чешката среда функционира само като кулиси. Вместо това възприемането на поезията си остава занимание само за специалисти и няколко десетки въодушевени любители, въпреки че в тази област броят на издаваните заглавия се покачва. Чешката литература от последните петнайсет години не предлага произведения, които са само меркантилни, но се превръща в изключително интересен социологически феномен - предлага област, която се равнява на загуба на престиж и влияние, която трябва да промени правилата на писане, правилата на четене и функциониране на книжния и медийния пазар.
Освен информацията в ежедневния печат, литературните списания и обществените медии най-голямо влияние за пропагандирането на литературата имат литературните награди. Въпреки големия им брой на най-голям медиен интерес се радва преди всичко "Магнезия литера" (от 2001 г. дава награди гражданско сдружение "Литера", което се състои от представители на литературните клубове и организации), Държавна награда за литература и преводаческа дейност, която се връчва от 1994 г. от Министерството на културата на Чехия, и наградата на Ярослав Сайферт, създадена от фондацията "Харта 77". Други форми на популяризиране са организирането на фестивали, авторски четения и беседи, които обаче все още нямат голям отглас и традиция. Изключение правят Фестивалът на писателите в Прага, Фестивалът "Поезия без граници" и Месецът на авторските четения, които се радват на многобройни посещения и интерес от страна на медиите. В този смисъл расте и интересът към панаирите на книгите, от които най-известните са Светът на кигите (Прага), Светът на книгите (Бърно), Есенен книжен панаир (Хавличкув Брод) и Либри (Oломоуц).
Ако разглеждаме драмата в по-широкия контекст на чешката литература, драматичните текстове се озовават в донякъде нестандартна ситуация през последните десетилетия (взимаме под внимание прелома на епохата от 1995 г.). Автори драматурзи, от които след дълго наложено мълчание се очаква да издадат своето Произведение, поради различни причини замлъкнаха. Това са Вацлав Хавел, Йосеф Топол и Милан Ухде, също и успешният драматург режисьор Ладислав Смочек. Техните надеждни наследници Даниела Фишерова и Карел Щайгервалд не успяха да преодолеят старите си текстове, поне отгласа и провокативността от тях. Място някъде между тях заема неуморимият Арнощ Голдфрам. Неправилните текстове, които се свързват с примерите на Бърненския авангард по време на нормализацията („Хуса на провазку", която поради конотацията, която предизвиква името, е трябвало да се казва „Дивадло на провазку" („Театър на връвчица") или „Хадивадло" („Ха театър"), започват да изчезват от съвременната театрална сцена. Появиха се редица млади таланти, привлечени от новите състезания за най-добрите театрални пиеси (наградата на Алфред Радок) и от повишаващия се интерес на театралните трупи да представят нови текстове. Много от тези автори работят направо в театрите (Маркета Блахова, Ива Воланкова, Давид Драбек, Иржи Покорни или опитният Ян Ведрал), драматурзи се появяват и извън творческата атмосфера на театрите.
Темите, които се появяват в съвременните чешки драми, са стандарти извън времето, имат влияние от домашната и световната история, както и от всички модерни творчески вълни („кулнес" драматургия). По-смело от преди се обговарят интимни и семейни проблеми (Блахова - „Пастичка", Хавликова - „Плъха", Питински - „Покоичек"), екзистенциалната несигурност на младото поколение (вече споменатият Рихтетски), в груб вариант се изгражда темата за превеждането (Покорни - „Почивай в покой"), издигането на култ към спорта (Покорни - „Тати вкарва голове"), расизма (Бамбушек - „Хуго"), секс туризма (Бамбушек - „Пясък"), сблъсъка на бандите (Тейкъл - „Амтьори"). Силно шокиращата жестокост в така наречените човешки взаимоотношения (Хорошчак - „Варене на глави"). Напоследък започват да се появяват и препратки на неинтерпретираната досега тема за нормализацията (Зеленка „Притчи за обикновената лудост", Драбек - „Аквабели"). Появяват се и нови приказки - и философски (Фишерова - „Птицата Феникс"), и обговарящи народните мотиви (Пержинова - „Йеминкоте", „Песоглавци", Левински - „Кашпарек, четник колочавски"). Последните пишат преди всичко за трупи на куклени театри. Стремежа на тези, които тепърва се обръщат към драматургията, обобщава един от основателите на наградата "Радок 2003", Мертин Велишек: „Текстовете на миналото състезание бяха много разнообразни жанрово. Появиха се пародии на детективските романи, фантастика, има сатирични комедии, поетични и философски постановки, пиеси, които провокират и които отегчават. Класифициране може да се направи по-скоро по темтичен признак, отколкото по формален. Традиционно преобладаваща е гледната точка на малкия човек, обикновено от по-ниска социална група.
|
|
| Чешки културен център, София |
|
| горе |
|
|
|
|
