архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ стр.20, бр.6, година XV, 2008г.
Александър Чобанов: Да общуваме пълноценно, истински
Александър Чобанов е сред малцината успели наши сънародници от диаспората ни в Париж. Да се утвърдиш там като режисьор и дори да бъдеш избран в съвета на режисьорската гилдия на Франция като единствен чужденец говори само по себе си. Русенецът Чобанов има добра кариера като хореограф и режисьор у нас, която е добър старт и за успехите му извън България. След като учи и специализира в Рим, Лондон и Москва, се установява в Париж. Но не забравя България и през 2008 г. реализира лелеяната си мечта - да направи фестивал у нас, в родния си град. Фестивалът се нарича "Бабел Европа - 2008", обединява български, румънски и френски творци, провежда се едновременно в Русе и Гюргево и е в синхрон с обявената от Европейския съюз 2008 за година на междукултурния диалог. Целта на инициативата на ЕС е да бъдат преодолени вековни стереотипи в отношението на хората едни към други и да се стимулира обменът и познаването на различните култури.

   - Уважаеми г-н Чобанов, защо Бабел или Вавилон?

   - Когато казваме Бабел или, както е на български, Вавилон, се сещаме за Вавилонската кула. За онази прастара, изпълнена с дълбок смисъл библейска легенда. За нашите предци, които, едва родили се от небитието, се събрали и решили да се обединят, като извършат едно общо дело, да съградят нещо невиждано. Като видял този невероятен градеж, нашият Бог-Отец решил да ги възпре и рекъл: "Нека да слезем и да смесим така езиците на хората, че никой вече да не разбира езика на другия!"

   Този древен мит от началните страници на Свещеното писание е прекрасен символ на идеята, че човечеството е способно на всичко, дори и на най-невероятното, най-непосилното дело, когато е единно, или пък на твърде малко, когато се разедини.

   И слава Богу, че нашата стара и любима Европа, която все пак е центърът на света, на човешката цивилизация, най-сетне се обедини и ние сега можем да общуваме нормално, пълноценно, истински.

   - Кои страни са в основата на Вашата идея?

   - Както се вижда от програмата, Франция, България и съседна Румъния са в основата на идеята за този франкофонски фестивал на изкуствата. Като режисьор от страната на Волтер, роден и израснал в града на Канети, на брега на голямата река, в близост и до съседна Румъния, страната на Михай Еминеску и Джордже Енеску, аз отдавна живея с този проект. Радвам се, че вече се осъществи. От 22 до 25 септември 2008 г. в Русе и в побратимения с него град Гюргево се състоя първото издание на "Бабел Европа - Русе-Гюргево". Заедно с моя партньор Патрик Вершьорен, режисьор от Северна Нормандия, подготвихме тази доста наситена откъм различни прояви програма.

   - Нещо повече за Вашата концепция?

   - В основата на моята концепция е идеята за междукултурния диалог, годината 2008 е такава, а и мотото ни е "Единство в многообразието". А фестивалът тази година беше с акцент върху Мелпомена, музата на театъра, при все че имаше и почит към Евтерпа, музата на музиката, а и акцент върху седмото изкуство - киното.

   - Количеството на проявите е наистина внушително...

   - Общо 35 прояви само за 4 дни! Наистина, доста интензивна програма. Това са 4 кинопрожекции на премирани филми от международния кинофестивал в Клермон Феран, сред тях два български, 1 художествена изложба на известната художничка и сценографка Виолета Радкова, 3 кръгли маси с участието на изтъкнати френски, румънски и български театрали и литератори, 9 "прочита на маса" на нови пиеси от Франция, Румъния, България, Македония, в присъствието на авторите им, 3 джазови, 1 хоров и един песенен концерт на сопраното Виолета Шаханова с музика на тримата класици Клод Дебюси, Джордже Енеску и Панчо Владигеров, и 8 драматични спектакъла на театри от Франция, Букурещ, София и Русе. Както споменах, 35 прояви за 4 дни на 6 сцени в града! В трите театрални зали на Доходното здание, а също и във Военния клуб, в зала "Русе" и в Пленарната зала на общината.

   - Колкото и да е трудно, бихте ли отделили някои от проявите?

   - Наистина е трудно, но все пак бих споменал френските спектакли "Дездемона" на театралната компания "Глоб", "Хотел Прогрес" по Бурже и Мирбо, особено спектакъла "Комплексът Румъния" от Михаела Михайлов на Националния театър на Румъния (реж. Александра Бадя), "Fuck You Eu.Ro.Pe" на Николета Есиненко от Молдова, "Мариза в полунощ" на Серж Валети, някои от концертите като например този на Гюл де Боа или песенния с музика на класиците на Франция, България и Румъния, голям интерес предизвикаха и филмите от най-елитния форум на късометражното кино - Клермон Феран.

   - Много интересни бяха двете кръгли маси с участието на интелектуалци от Франция и България.

   - Темите според мен бяха важни - заглавията им са достатъчно красноречиви: "Културна Европа или петото колело на колата" и "Културните системи в Европа (държавни и недържавни) - трудности и проблеми".

   - Гости на фестивала бяха и изтъкнати наши и чужди драматурзи, на които организирахте "прочит на маса" с актьори и режисьори на техни текстове.

   - Сред тях бяха Христо Бойчев, Яна Добрева, Калин Илиев, Йордан Плевнеш (Македония), Жан Клод Грамбер, Моамед Касими, Жан Мари Пием (Франция), Йетон Назираж (Косово) и други интересни автори. Намирам, че тази форма с представяне на автор, режисьор и пиеса на български и френски е много добра. Всъщност трябва да подчертая, че този фестивал е франкофонски.

   - Подобен фестивал се прави доста трудно, особено у нас. На кого бихте искали да благодарите за помощта?

   - Накрая бих искал да изразя нашата и моята лична благодарност към нашите партньори: министерствата на културата на Франция и България и Френския институт в София, на посолствата на България и Франция в София и Париж, на кмета на Русе, на "Алианц България" и на останалите ни спонсори. И, разбира се, на всички, които работиха упорито и всеотдайно заедно с мен.

   - Ще има ли фестивал догодина наесен?

   - Ще има и, надявам се, по-добър. Идеята ми е - ще повторя: да се научим да общуваме пълноценно, истински, затова акцентът ми е не само върху спектаклите и концертите, но и върху кръглите маси, разговорите, срещите между творците.
Интервю на Огнян Стамболиев
горе