архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.44, бр.6, година XIII, 2006г.
Алдо Родригес Делгадо
Моите спомени от България
Алдо РодригесДелгадо е роден през 1955 г. Известен преподавател, композитор и изпълнител на класическа китара. Представял се е със свои изпълнения в известни концертни зали като „Чайковски”, „Дворжак”, „Коларак”, „Ататюрк център”, Филхармонията на Будапеща и др. Осъществил е турнета в над 50 страни като солист и с прочути оркестри. Няколко пъти е посещавал България, последният през април 2006 г., когато изнася два майсторски класа и концерт в зала „България”.

   Моят първи контакт с тази прекрасна страна бе през 80-те години. Тогава осъществих турне в няколко града, а финалът на турнето бе в София в зала “България”, която е една от най-престижните концертни зали в света.

   Спомням си, че тогава свирих известния “Концерт от Аранхуес” заедно с оркестъра на Българското радио и телевизия. Един незабравим концерт, където този изискан оркестър даде блясък на едно от най-легендарните произведения за класическа китара. Но това, което остави дълбок отпечатък у мен, не бе само възхитителната зала, нито въздуха, който се диша във вашите градове, изпълнени с антични културни паметници, а човешката топлина, добротата и щедростта на народа ви, неговата радост от живота - това бе, което ме зарази и направи така, че да си го спомням винаги.

   Пищната природа, кристалните и чисти води, изобилието от цветя, растящи навсякъде, техният аромат - една страна, изпълнена с природни чудеса и благословена от природата.

   Години след това реализирах концертно турне, посетих същите градове, срещнах се с една моя студентка по китара от 80-те години, която сега вече е преподавател в консерваторията и тя ме позна, макар че й бях преподавал преди толкова време. Тази среща за мен бе много вълнуваща и още веднъж се доказа, че човешката следа не може да бъде заличена и народите и душите се сливат чрез изкуството в едно послание на приятелство и любов.

   В крайна сметка това преоткриване завърши с друг концерт, този път самостоятелен, в същата зала “България”, както винаги така гостоприемна и брилянтна, със същата сърдечна публика, за която си спомнях и която винаги е била в сърцето ми.

   Още веднъж благодаря, България, никога няма да те забравя!
15 ноември 2006 г.,
Хавана, Куба
горе