 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.53, бр.6, година XII, 2005г. |
|
|
ИДЕНТИЧНОСТ НА АНГОЛСКИЯ НАРОД: МУЗИКА И ТАНЦИ |
|
|
| д-р Ракел Сентманат |
|
Традиционната музика е най-дълбокият и спонтанен израз на душевността на анголеца. Оказва влиятелна сила в съзнанието на човека и е част от неговото съществуване: от люлчените песни до погребалното пеене, придружено от ритуалния танц, тя носи мелодично и ритмично очарование. Винаги е един синтез, една целокупност, където в душите, в крачките на ритъма и в езика на инструментите предава величието на вождовете или предците, молитвите и надеждите на участниците в ритуала за съединението на света.
Пеенето като музикална форма на етносна изява намираме на цялата територия на Ангола. Спонтанността и импровизацията поначало са характерни за африканската музика в това число и за анголската. Думите на песните отговарят на всекидневието на хората, на епизоди от техния живот, на любовни сцени, на съпружески конфликти и др. Социалните аспекти на анголската музика са в симбиоза между нея, пеенето и танците. Почти всички райони имат своя специфична музика, свой определен фолклор.
Южните райони са характерни с хоровото пеене, многообразието на мелодии, при изпълнението на церемонии според техните традиции.
Цитираме само имената на някои от тях: chitita (читита) - хор от петима мъже от етническа група “Вабумди” с изпълнения на техния език чихумби; lundongo (лундонго) - мъжки хор от групата “Кувале”, който пее при церемонии на обрязване, съпровождан от инструменти като номпомполо - спецфични дървени пръчки за перкусия; onjai (oнжаи) - песни, изпълнявани от трио жени на възраст между 30 и 40 години от етнията, вахумби на езика чихумби. Съпровожда се от пляскане на ръцете, определящи ритъма; ekwenje (eкуенже) - пеят самите юноши, които ще бъдат обрязани в акомпанимент на номпополо, като мъж на възраст 25 години бие тъпана нгома; okachanja (oкачанжа), песен, изпълнявана при церемонията мутамба от етнията ваханда; mucai muna (mукаи муна), инструментална музика специално за инструмента мбулумбумба (вид китара от шест струни).
Мелодичната линия на песните, звучността на инструментите и други характеристики в стила показват сходство с музиката на други етнически групи от Източна Африка, с една забележителна фрагментация на съставните й елементи.
Заедно с традиционната музика вървят като неразделна част и танците, характерни за изпълненията на цялата анголска територия. Танците са изява на чувствата посредством ритмичните движения на тялото под ритъма на музиката. Те се използват от местните жители при техните социо-религиозни практики и при всички по-важни моменти от битието им. Това наследство от предците им е с многовариантност на изразните форми, позволяващи изпълнение от различните етнически групи, на основата на вековните традиции.
В анголската столица, където всяка година се провежда Карнавалът на Луанда, участващите трупи, наричани школи, стриктно се придържат към традицията на анголската музика и танци. Обикновено участието им е с традиционни танци, музика и инструменти, с един замайващ ритъм. И макар да не става дума за обредни изпълнения, а за веселие, те са с тематика от всекидневието, свързана с бита на хората в големия град. По-характерните от тях са: semba (семба), което означава продавачка на риба. Произхожда от крайбежните зони на Луанда; кatebula (катебула) - танцуват я в селските райони около столицата; кazukuta (казукута) идва от квартала Самбизанга в Луанда; мaringa (маринга) произхожда от северната част на Луанда, районите Иколо и Бенго; dizanda (дизанда) идва от Качито и Порто Кипири на север от Луанда; сidrбlia (сидралия) - характерна за квартала Кинанга.
Всички групи се различават по използваните костюми, в традиционно бяло или осъвременената колоритност, но музиката им, певческите изпълнения и танците носят белега на един и същ ритъм.
Ще цитираме един известен стар танц, от времето на робството, пренесен и в Бразилия от продадените роби от Ангола, носещ името сapoeira (капоейра). Анголската капоейра е най-чистият танц от този род, защото бразилската е с много нови елементи. По същество това е един кръг от пеещи лица, с оркестър от беримбау (музикален инструмент с форма на лира), дайре и чокольос (звънци), в който влизат борците, клякат на колене пред оркестъра и от този момент не могат да говорят повече. Счита се, че в тази си поза те стоят така, защото се молят или чакат светците, след което започва борбата при хоровата песен на околните. Този момент вече носи елемент на фетишизъм. Правят движения с тялото, като ръцете никога не се използват за атака, а само краката.
От гледна точка на форми, функционалност, естетичност и използвани материали традиционните музикални инструменти представляват също изключителен интерес. Танци и песни без тях няма, независимо за какво се отнася, дали за ритуали и церемонии, или при други случай. Най-употребявани при ритуалите и церемонните са следните традиционни инструменти: мpungi (мпунжи) - тромпет от слонова кост, който се използва за съобщаване на заповеди на племенния вожд, както и за обредни танци, свързани с него. Произхожда от района Баконго; мondo (мондо) - инструмент за музика и за общувания между населението на група чокуе в източната част на страната; оmavakola (омавакола) - инструмент от две залепени кратуни, с една метална струна, който се използва за музика, придружаваща магично-лечителни ритуали. Принадлежи на етническа група нуекена-хумби; кakoxi (какочи) - виола с две струни. Произход: Амбунду. Направена е от цяло дърво, като малка цигулка в средата с вдълбнатина, която действа на принципа на кутия за резонанс; мbulumbumba (мбулумбумба) - шестструнна китара от дърво; сinguvu (чингуву) - барабан за актуализиране на мъжкото посвещаване на чокуе и за комуникация при необходимост. Звукът му сутрин и вечер достига от 6 до 10 км; мukupiela (мукупиела) - мембранофон, който хармонизира звука на другите традиционни инструменти. Произход: Чокуе; мarimba (маримба) - ксилофон, използва се за различни церемонии като сватби, погребения и в инвеститура на новия вожд от етноса кимбумду. Произхожда от провинцията Маланже. Представлява клавиатура от плътно и сонорно дърво, с две малки отвърстия, през които минават кожени шнурове, прикрепващи клавишите към арматурата, под която се поставят продълговати кратуни, с различна дебелина, едните по-тънки (за високите тонове), а другите по широки (за по-ниските тонове), действащи като кутия за резонанс; ngongi (нгонги) - малка двойна камбана за актуализация на традиционната власт при етнията киконго; ngoma-batuque (нгомо-батуке) - тъпан, направен от дърво и кожа. Произход: Нгангела; рuita (пуита) - друг вид тъпан; мuia wa кalili (муиа уа калили) - колан за танц, използван от танцьорите, с различни звънци и мъниста, с произход Чокуе; оtxiumba (отчиумба) - виола, направена от цяло издълбано дърво, с пет струни и произход Амбо; sangu-chocalhos (сангу-чокалиос) - звънци, които се връзват на краката на танцьорите.
Богатството и многовариантността на анголското традиционно изкуство (маски, музика, танци, инструменти и др.), запазено в оригиналните си форми и самобитност и до днес, играе изключително важна роля за укрепването на националното самосъзнание и идентичност на анголската нация, като се има предвид, че страната е независима и суверенна едва от втората половина на миналия век. Съхранението на това изкуство през петвековния колониален период е неоспоримо доказателство, че то е дълбоко вкоренено в историческите традиции на нацията и ще остане живо, като бъде предавано от поколения на поколения. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
