 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.6, година XI, 2004г. |
|
| Вера Киркова |
|
 |
| Сцена от восъчния музей в Лисабон, представяща типичен сценарий за фадо. Амалия Родригеш пее под съпровода на виола-китара и португалска китара. До подиума стои легендарната Мария Севера. |
Ако моята душа прикрита
можеше да се покаже
и това, от което страдам мълчаливо,
можеше да се разкаже,
тогава всички биха ме видели
колко отвътре съм нещастна
и как престорена е радостта ми,
докато под формата на песен плача...
Нека Господ ми прости,
ако е престъпно или грях,
но това съм аз!
Ако от фадото избягам,
значи от себе си да бягам.
Когато пея, глас издигам -
така не ме боли.
А в случай, че е грешно
фадо да е любовта ми,
нека Господ ми прости.
Когато пея, аз не мисля
колко болка има във живота,
дори не си принадлежа,
от лошото не ме боли.
Действителността започвам да харесвам
и бленувам, много силно аз бленувам
как наоколо е всичко радост
и няма капчица тъга.
“Нека Господ ми прости”, фадо на Амалия Родригеш
|
Tакова е фадото - изпята мъка. Душа, изпълнена с носталгия и копнеж. Блян. Сърце, което страда и пее. Непоносима вътрешна болка, която трябва да се излее. Основната му черта е издигането в култ на тъгата, на песимизма и отчаянието. На безизходността. При фадото, каквото е днес, драматизмът е подсилен още повече от това, че изпълнителите почти не се движат, което увеличава стаеното напрежение. Стоят прави и видимата емоция е концентрирана най-вече в техния поглед. И в ръцете, които ту се прибират към гърдите, сякаш да потушат или обратното, да изтръгнат болката, ту се издигат нагоре в търсене на помощ свише. Цялостното внушение за някакъв фатализъм и обреченост се подсилва от атмосферата. Фадистите са облечени в черно. Жените носят дълги черни рокли и са загърнати с големи черни шалове, а мъжете имат широки черни наметала. Осветлението е приглушено. Пее се под акомпанимента на португалска китара (изтумбена и закръглена) и виола-китара.
И до ден-днешен произходът на фадото остава неизяснен. Самото наименование идва от латинската дума fatum, която означава съдба, участ, орис. Орисията на един чувствителен и чувстващ народ, за когото доводите на сърцето доминират над тези на разума. Смята се за нещо типично португалско, точен израз на португалската душевност. Музикален образ на страната. Затова, когато португалец бъде помолен да разкаже за нещо, което единствено в Португалия го има, той задължително ще започне с фадото. “Фадото за португалците е каквото блусът за американските негри. Kаквото е тангото за аржентинците и фламенкото за испанците. Музикални жанрове, които не се свирят и пеят. Чувстват се...” (думи на Мариза - съвременна млада изпълнителка на фадо, една от най-изявените).
Що се отнася до това, как е възникнало фадото, има различни версии. Според някои изследователи има арабско или циганско начало, други допускат, че е потомък на трубадурските песни. Но тъй като със сигурност се знае, че е било изпълнявано от португалските моряци, завръщащи се от Бразилия, най-разпространена е хипотезата, че произходът на фадото се корени в лундума - танц и музика от африкански произход, внесени в Бразилия заедно с негрите-роби. В първия период, от 1822 г., при прехода от лундум към фадо, все още приоритет се дава на танца. Вторият етап, от 1840 г., дава преднина на самото пеене. В третата фаза, след 1888 г., фадото вече е напълно разпространено, включително и в благородническите салони.
Има два вида фадо - от Лисабон и от Kоимбра.
В Лисабон се появява в началото на ХIХ в., като първоначално е било изпълнявано в западналите крайни квартали. Дори се е стигнало дотам, че думата фадист да се асоциира с нещо долно, с бардак и поквара, понеже така са изглеждали кръчмите и домовете, където е звучало фадото. От друга страна, тъй като не са имали голямо разнообразие в развлеченията, аристократите са посещавали тези места в търсене на удоволствия и са попадали в контакт с музиката и нейните изпълнители. (Много популярна е легендата за Мария Севера - проститутка от Лисабон, с чуден глас, която пеела фадо “както никой преди нея” и в която се влюбил един граф. Тази легенда после е залегнала в основата на много текстове на фадо за изстраданата, невъзможна любов.) Фадото се разпространява все повече и повече и достига благородническите салони. Започва да се изпълнява в аристократичните среди.
В Kоимбра фадото е доста по-различно от лисабонското. Ражда се сред студенти, в университетски град. Текстовете са по-отпимистични и по-закачливи, а музиката е по-динамична. Може да се чуе изпълнение на студентско фадо по време на академични тържества, когато се представя групово. В другата си разновдност фадото от Kоимбра представлява серенада, посветена на някоя любима, под чиито прозорец се пее и свири. Навремето тези серенади са били изключително популярни. Знак, че посланието на влюбения фадист е прието, избраницата е давала посредством запалването на газена лампа или свещ зад пердето.
По време на диктатурата на Салазар (1932-1968) в Португалия са основани специални ресторанти за туристи, където се изпълнява фадо. С появата на радиото и телевизията се разпространява по цял свят. Името на изпълнителката, която се е превърнала в емблематична фигура на фадото, “кралицата на фадото” е Амалия Родригеш (1920-1999). Чрез нея не само фадото като музика и вид традиционна песен, но и португалската литература стават достояние за света, тъй като стихове на едни от най-големите португалски поети (Луиш де Камойш, Фернандо Песоа, Алейшандре О’Нийл, Давид-Морао Ферейра и др.) са изпети от Амалия под пормата на фадо. Когато умира, хиляди португалци излизат по улиците на Лисабон, за да я изпратят. Пеят нейни песни и махат с бели кърпички, за да изразят огромната любов към “своята Амалия”. Една от най-големите настоящи звезди на фадото е младата Мариза. С удивителни заложби, тя има регистъра на Амалия Родригеш. Тъй като португалците навярно изпитват необходимостта да поддържат жив образа на кралицата на фадото, понякога се твърди, че Мариза е преродената Амалия. Друго име, срещнало световна известност, е Дулсе Понтеш. (Позната ни е от дуета, който направи с Андреа Бочели и в чиито дискове е включена.)
Всеки, който има желание да присъства на фадо на живо, би могъл да стори това в някоя “Каза де Фадо” (Casa de Fado - фадо-къща). В Лисабон най-характерните са в старите квартали като Алфама (Alfama) или Байро Алто (Bairro Alto): Adega Machado, Adega do Mesquita (adega означава изба), Restaurante Cafй Luso и редица други. В местата със стара традиция също биха могли да се открият чудесни фадо-къщи, например Clube do Fado - до старата катедрала - или Taverna do Embuзado, или O Timpanas, O Sr. Vinho и прочее, и прочее.
В някои се изпълнява професионално фадо - с професионални фадисти и предварително определена програма. В други фадото е аматьорско. Не се канят професионални изпълнители, няма строга програма и се разчита на импровизацията. Хапва се, пийва се винце, светлините се гасят и... моля!... Който желае, да заповяда и да излее чувствата си на воля...
Истината е, че няма абсолютно никакво значение какво ще изберете и къде ще влезете. Няма никакво значение и дали точно този тип музика ви е по сърце или не. Със сигурност ще можете да се насладите на уникални по рода си атмосфера и усещане. Отпуснете се и се отдайте пълноценно. Нека ви завладее.
|
|
| горе |
|
|
|
|
