 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.6, година X, 2003г. |
|
| БОРЯНА ЙОСИФОВА-ЛЕНСКИ |
|
“Изкуството винаги стига своите върхове там, където е станало страст на цял народ”
Стефан Цвайг
Непомръkваща и неповторима е славата на австрийската столица като град символ на съхранени традиции и дух на романтика. Културата във Виена е навсякъде: в разкошните барокови сгради на “Ринга”, в многобройните театри и музеи, в операта и концертните зали, дори в прочутите кафенета с музика.
Една от кулминациите на културния живот тук безспорно е сезонът на баловете. Австрийци и хиляди туристи от цял свят с трепет очакват нощите с музиката на Щраус, атмосферата на светския блясък, задължителната чаша шампанско и танцуването на валс до 4 ч. сутринта.
Така е днес, но откъде води началото си традицията на Виенския бал синоним на висока култура на развлечение, превърнал се в образец за провеждане на многобройни балове в целия свят?
Отговорът ни връща няколко века назад, когато Виена е градът-метропол на прочутата и могъща Австрийска империя, управлявана от династията Хабсбург. През годините на монархията изкуството тук бележи разцвет: създадена е Виенската филхармония, започват да се поставят оперети, построени са Виенската дворцова опера и концертната зала “Музикфераин”. На новогодишните празници и рождени дни на кайзера и неговата съпруга висшето виенско общество се събира в дворците Белведере, Шонбрун и Хофбург, а развлеченията обхващат от оперни и театрални представления до салонна музика и, разбира се, танци. Но в този период на почит сред светските танци са преди всичко менуетите. В началото на своята поява валсът скандализира виенското общество и е обявен за фриволен, неморален танц, предимно на простолюдието, тъй като двамата партньори не стоят на почетно разстояние, а се допират един до друг. По това време танцът е присъщ на типичните за времето си народни танцови забави такива съпровождат например откриването на Виенския пратер (парк с развлекателни игри) през 1766 г.
Постепенно виенският валс се налага сред аристокрацията започват да се организират специални бални тържества и да се строят бални салони. Сред най-известните за времето си е “Сперл”, където до 1640 г. се провеждат по 30 бала на сезон.
Виенският бал става дори средство за дипломация по време на легендарния Виенски конгрес 1814-1815 г., когато се обсъжда бъдещето на Европа след управлението на Наполеон. На форума присъстват монарси, между които цар Александър I, Фридрих Вилхелм III, както и политически делегации от 200 страни, княжества и градове. След напрегнати преговори делегатите продължават своите разговори сред танци в стилна атмосфера. Австрийската преса обобщава събитието със заглавието “Конгресът танцува”.
Сред първите “крале на валса” в началните години на XIX в. са композиторите Йозеф Ланер и Йохан Щраус-баща. Те строго се придържат към изискването на най-големия син на кайзер Франц I, Фердинанд, който се разпорежда един валс да не продължава повече от 8 минути. През 1826 г. Йохан Щраус-баща създава собствен оркестър, с който предприема концертни турнета и популяризира виенския валс из целия континент. Легендарна е благородната творческа конкуренция между баща и син, в резултат на която се раждат стотици прекрасни творби, под чиито звуци виенчани танцуват.
През 1812 г. в Палат Лобковиц се създава известното и до днес Дружество на приятелите на музиката. През 1870 г. със средства от дарения на фондации, австрийски индустриалци и банкери се построява прочутата зала “Музикфераин”, в която дружеството провежда своите балове. Тук през 1924 г. се слага началото на бала на Виенската филхармония. Той се открива в “златната” зала с фанфарна музика, композирана специално за случая, и по своята изисканост, значимост и реноме е поставен веднага след Виенския оперен бал.
А откога датира прочутият Виенски оперен бал, който определят като “кулминация на балния сезон”, “запазена марка и посланик на австрийската култура”?
През втората половина на XIX в. модата на пищните балове в дворцовите и танцови салони на цяла Виена, в залите на Кметството, както и в “Театър ан дер Виин” е в апогея си. Но въпреки че през 1869 г. внушителната, построена в бароков архитектурен стил Виенска дворцова опера е официално открита, австрийският кайзер Франц Йозеф I не се съгласява в нея да се организират бални тържества. Така първият бал с името “Бал на Дворцовата опера” се провежда не в сградата на “Ринга”, а в залата на “Музикфераин”. През 1877 г. кайзерът все пак позволява в Дворцовата опера да се организира “соаре” при условие, че танци няма да се допускат. В полунощ обаче “буйната виенска кръв и кураж”, както пише вестник “Винер Фремдеблат” не устояват на валсовите ритми и традицията на баловете в Дворцовата опера, днес Щатсопера, е поставена. От 1935 г. този бален фест носи името “Виенски оперен бал” и според постановление на Австрийския Парламент е официален бал на Република Австрия.
Днес на този бал, който по традиция се провежда под патронажа на президента и почетния президиум на правителството, като официални гости присъстват много известни творци, оперни певци и артисти. Срещаме имената на кинозвезди от ранга на София Лорен, Шърли Маклейн, оперни величия като Пласидо Доминго и Хосе Карерас. Могат да се видят и благородници кралят на Испания Хуан Карлос, принцеса Каролина от Монако. Водещи фигури от финансовите и икономически кръгове от цял свят резервират ложи в театъра, което превръща вечерта в изключителна симбиоза от политика, култура и икономика.
По традиция на Виенския оперен бал се представят дебютанти на възраст между 17 и 23 години. Те са често от стари аристократични родове, като тази тяхна изява е и своеобразен дебют в елита на виенското общество. Девойките са задължително в бели пищни рокли, носят малки букетчета от рози или карамфили, а на главите изящни коронки, изработени от световната фирма за кристали “Сваровски”. Младежите са в черни фракове. Двойките откриват бала, изпълнявайки красиви танцови фигури с ефектна хореография под звуците на полонез и валс.
Типичен и до днес за Виена е фактът, че е един от малкото градове в света, където посещението на бал и танцуването на валса е едновременно форма на изкуство и съществена част от доброто възпитание. Десетки са специализираните танцови школи във Виена, в които се изучава не само елегантността на валса, но и онези задължителни маниери, които формират светския облик на виенчанина: покана за танц, поклон, целуване на ръка с други думи азбучните правила на задължителния виенски етикет за балния сезон.
Броят на баловете в австрийската столица от ноември до март е средно 400, посетителите ежегодно са около 300 000 души, а оборотът е 37 млн. евро.
Освен вече споменатите, прочути в цял свят Виенски оперен бал и Балът на филхармонията, на особен интерес се радват Балът на магьосниците, на който се стичат илюзионисти от цял свят, балът на цветята, балът “Мис Бомбон”. Различните професии също организират свои бални тържества балът на юристите, на медиците, на офицерите, на индустриалците, аптекарите, полицаите, учителите, сладкарите... дори на ловците и на пожарникарите. Всички те се провеждат в старинни дворци, концертни зали или елегантни хотели. Особено атрактивен е известният “Кайзербал”, който се провежда на 31 декември в Хофбург.
От 1969 г. международният отдел към Кметството на Виена насърчава организирането на балове във всички краища на света Атина, Брюксел, Краков, Ню Йорк, Вашингтон, Пекин, Москва. Сред тези градове от няколко години е и София.
|
|
| горе |
|
|
|
|
