Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ИНТЕРВЮ ЕВРОПА	стр.4, бр.6, година IX, 2002г.

	"Взаимното културно проникване води до по-активна двустранна политика, до по-голям интерес за развитие на търговско-икономическите отношения, до повече инвестиции."

   - Г-н Президент, бихте ли споделили впечатленията си от протичането на Дните на българската култура на "Европалия-България 2002" - форум, преминаващ под Вашия патронаж?

   - Без съмнение "Европалия-България’2002" е едно от най-значителните, най-престижните културни събития за последните десетилетия, в което страната участва. Нещо повече, България е първата държава от Югоизточна Европа, която представя своята история, култура, изкуство, традиции в рамките на този престижен фестивал. Белгийските политици и бизнесмени споделиха с мен възхищението си от първите прояви - изложбата на тракийските съкровища и галаконцертът с участието на оркестъра на БНР и българския виртуоз - пианист Людмил Ангелов. Вицепремиерът и министър на външните работи на Кралство Белгия г-н Луи Мишел оцени фестивала като "още един аргумент за членството на България в ЕС и НАТО". Същото е мнението и на председателя на сената на Белгийския парламент г-н Арман де Декер, който го определи като "изключително културно събитие".

   Смятам, че проявата в белгийската столица е от особено значение за постигане на нашите стратегически цели - членство в ЕС и НАТО. Фестивалът разкрива възможности не само за белгийците, но и за гражданите на съседните европейски държави да се запознаят с европейските християнски корени на българската култура, с нашата над 1300-годишна история. А взаимното културно проникване води до по-активна двустранна политика, до по-голям интерес за развитие на търговско-икономическите отношения, до повече инвестиции. Неслучайно сред главните спонсори на "Европалия-България’ 2002" са най-големите белгийски инвеститори у нас - Солвей, Интербрю, Юмикор, Амилум и др.

   Чрез вашето списание искам специално да благодаря на Краля на белгийците Н.В. Албер II за неговия интерес към България и съгласие фестивалът да премине под общия ни патронаж.

   - При визита Ви в Германия изразихте идеята за провеждане на Културен фестивал в Берлин, посветен на България. Необходима ли е според Вас нова политика по отношение на българската култура?

   - Приближаването към европейските ценности преминава и през усилията ни да дадем своя индивидуален принос в богатия културен живот в страните на европейската общност, да станем част от културните събития на континента. Трябва да споделим със семейството на европейските народи конвертируемия продукт на съвременния творчески потенциал, който притежаваме.

   Желанието да покажем най-доброто от нас ще издигне равнището на националното ни самочувствие. Уникалните проекти в духовната сфера ще позволят на българските творци да вземат по-дейно участие в международните културни форуми, ще ги включат в европейските интеграционни процеси, ще дадат възможност за реализация на техните произведения на пазара на изкуствата, където квоти няма.

   Духовният компонент в човешкия живот в никакъв случай не е по-маловажен от материалния. Затова нова политика по отношение на българската култура е необходима. Тази политика трябва да бъде съобразена с днешните и утрешните изисквания и реалности. Държавата не бива да остава встрани, без да обръща внимание и без да подкрепя това, което се случва в духовната сфера. Още повече че ние имаме демократични традиции, които не са заглъхнали от Българското възраждане до днес.

   - Една от основните задачи на визитата Ви в Германия бе привличането на нови икономически партньори за България. Заявено беше желание Германия да възстанови мястото си на традиционен партньор №1 за нашата страна. Каква е Вашата позиция за перспективите на двустранните отношения между България и Германия след проведения форум "Германо-български диалог за икономическо и политическо сътрудничество"?

   - Фактът, че на този форум присъстваха повече от 400 представители на немските политически и делови среди, сам по себе си говори за големия интерес, който Германия прояви към България по време на моето посещение. Основанията за това са много, но най-важните от тях са политическата, финансовата и икономическата стабилност на нашата страна, забележителният ни напредък в присъединяването ни към ЕС и съвсем близката перспектива за членство в НАТО. Важна е и стабилизиращата роля, която България играе на Балканите, както и нейното ключово кръстовищно място между Европа и Азия. През нашата територия минават пет от общо десетте паневропейски транспортни коридора. Три от тях ни свързват пряко с Германия. Затова и обсъждахме заедно възможностите за участие на немски инвеститори и строителни фирми в изграждането на втория мост на Дунав, на автомагистралата София - Ниш, на железопътната линия София - Скопие, както и участието в реконструкцията на нашите дунавски пристанища.

   Не по-малко основание за големия интерес на немските инвеститори е и потенциалната възможност България да се утвърди като енергиен център на Балканите. Специализирани немски фирми се интересуват и от предстоящата у нас приватизация на електроразпределителните дружества, както и на генериращите мощности. Известно е, че немски фирми участват в модернизацията на АЕЦ "Козлодуй". Те са готови да продължат това участие, както и да се включат в изграждането на нови ядрени мощности.

   Големи са възможностите за двустранно сътрудничество и коопериране в много промишлени отрасли. Нашите производители са амбицирани да възстановят добрите си в миналото позиции на немския пазар. Обсъдихме и възможната немска подкрепа за развитие на екологично земеделие в България и за производство на екологични продукти, които са много търсени от немските потребители.

   Не бих искал да пропусна и конкретните ни разговори с немските партньори за изграждане и развитие с тяхна помощ на технологични паркове. Това е най-добрият начин да използваме големия ни човешки потенциал за развитие на българските информационни и комуникационни технологии, без да губим най-способните и високообразовани млади хора.

   И накрая трябва да отбележим готовността на немската страна да увеличи още повече присъствието на немските туристи у нас. Известно е, че те са най-многобройни през последните години. С помощта на немски инвестиции големият потенциал на България в областта на туризма може да бъде вкаран в активен оборот. Вярвам, а и нашите немски партньори са убедени, че ако реализираме изброените само дотук възможности, Германия отново ще възвърне лидерската си позиция на най-голям инвеститор и търговски партньор на България.

   - В резултат от Вашето писмо до държавните и правителствените ръководители на страните - членки на ЕС, беше поставен въпросът за свикване на нова експертна комисия, която да направи оценка на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Съществува разминаване между позицията на президента и действията на настоящото правителство. Как виждате в конкретната ситуация своята роля на балансьор между институциите и социално отговорен президент, отстояващ стратегическите интереси на нацията?

   - Искането за нова т.нар. партньорска проверка на безопасността на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" беше формулирано от българското правителство през есента на тази година, с оглед тя да потвърди и или оспори оценката на Международната агенция за атомна енергия. Народното събрание в специално свое решение заяви, че са необходими допълнителни аргументи при определяне срока за експлоатация на блоковете, като настоява този срок да отчита социално-икономическите възможности на страната и да не предхожда пълноправното членство на България в ЕС.

   Един ден преди това решение на Народното събрание, обаче, българското правителство беше внесло в Конференцията по присъединяване допълнителна информация по глава "Енергетика", в която то ангажира България да затвори блокове 3 и 4 през 2006 година. Така се появи различие с решението на Народното събрание. На практика разногласие има не между президента и правителството, а между парламента и правителството.

   В изпълнение на моите конституционни задължения и с цел защита на националния интерес изпратих писмо до държавните и правителствените ръководители на всички страни-членки и до ключови фигури на Европейската комисия и Европейския парламент, в което ги запознах с решението на Народното събрание, както и с оценките на МААЕ и на независими международни експерти за относно сигурността на блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". На решението на Народното събрание се позовавах и в разговорите ми в Германия, когато настоявах, че съдбата на блоковете не трябва да се предрешава от общата политическа позиция на страните-членки по глава "Енергетика", а да се определи на базата на резултатите от една нова спешна проверка от експерти на страните-членки, които да бъдат задължителни както за България, така и за ЕС.

   За съжаление Народното събрание не защити убедително пред правителството своето решение. Като резултат глава "Енергетика" беше затворена с поетия от България ангажимент да се закрият блокове 3 и 4 през 2006 година. Това ограни-чава нашите възмож-ности за по-нататъшни действия. Ще настоявам всички български институции да действат така, че да не бъде застрашено приемането на България в Европейския съюз към началото на 2007 г.

   - Днес България се стреми да придобие нов облик на достоен партньор в международните отношения. Правят впечатление увереността и самочувствието на президентската институция при отстояването на българските национални интереси. Налице ли е нов подход на президента по отношение на външната ни политика?

   - Отговорът на този въпрос предполага самооценка, която бих искал да спестя, защото съм убеден, че в случая е необходимо обективно сравнение, което най-добре може да бъде направено от непредубеден наблюдател.

   Основните принципи, от които се ръководя при изпълнение на моето конституционно задължение да представлявам Република България в международните отношения, са откритост, диалогичност, реализъм, прагматизъм и икономизация на външната политика.

   Под откритост разбирам пълна публичност на моите външнополитически действия и инициативи. Публичност както във вътрешен, така и в международен план. За себе си съм напълно убеден, че времето на тайната дипломация си отиде заедно със студената война. Под откритост разбирам също честност и откровеност в контактите ми с външнополитическите партньори. Нещо, което до сега винаги ми е отваряло вратите, дори и в трудни ситуации.

   Реализъм е нужен за ясното разграничаване на желаното от възможното, което е задължително условие за успешна външна политика. Мисля, че в това отношение много помага опитът ми на историк. Затова приемам без излишни емоции факта, че България не беше включена в първата вълна на разширяването, но в същото време считам за напълно реалистично присъединяването на България към ЕС след малко повече от четири години.

   Прагматизмът е нужен не само да разбираш, но и да отчиташ интересите на другите и по тази начин най-точно и убедително да защитиш своите национални интереси. Прагматизъм е и да търсиш простите, практични решения на сложни проблеми, често пораждани в международните отношения.

   Днес България няма нерешими политически проблеми с други страни, но има огромен икономически интерес да прави взаимноизгоден бизнес с тях.

   - От началото на Вашия мандат бяха проведени няколко заседания на Консултативния съвет за национална сигурност. За последните единадесет години този орган функционираше по-скоро формално. Каква според Вас е ролята на КСНС за постигане на политическа, икономическа и социална стабилност в България?

   - В конституционната система на България Консултативният съвет е замислен като орган за търсене и постигане на консенсус, за осъществяване на политически диалог по най-важните, стратегически въпроси на националната сигурност. В предходния период дейността му не може да бъде оценена еднозначно и се ограничаваше най-често до обмен на мнения, заявяване на политически намерения, без да се стига до единство на позициите и конкретни решения. Трябва да престанем да свеждаме понятието национална сигурност само до въпросите на отбраната и борбата с престъпността. Националната сигурност следва да се разглежда по-широко и да обхване и такива области като социалния мир и стабилност, демографските проблеми на нацията, етническия модел. Стремежът е при следващите заседания дейността на КСНС да бъде насочена към тези теми. Важното е не да се говори абстрактно, а да се стигне до реално гарантиране на личната и социалната сигурност на българските граждани.

   На проведените заседания на КСНС бяха дискутирани проблемите на престъпността и разпространението на наркотици, които безспорно са в центъра на вниманието на обществото. На всички държавни институции е нужна единна воля, съвместни и безкомпромисни усилия, за да се справят с тях. Доволен съм, че се набелязаха редица конкретни мерки, които предстои да бъдат реализирани от органите на изпълнителната и законодателната власт.

   - За една година върнахте за ново обсъждане в Народното събрание четири закона. Какви са според Вас функциите и целите на президентското вето в процеса на създаване на модерно и отговарящо на европейските стандарти законодателство, основано на принципите и ценностите, залегнали в Българската конституция?

   - Струва ми се, че все още съществува едно неразбиране за същността на президентското вето. То не е насочено към противопоставяне на президентската институция на парламента и към самоцелно повишаване на рейтинга на държавния глава. Връщането за допълнително обсъждане на приети от Парламента закони има за цел да накара народните представители още веднъж да обмислят както философията на закона, така и отделни негови разпоредби по такъв начин, че законите да отговарят на ценностите и принципите на Конституцията. Не се чувствам засегнат от факта, че Народното събрание прегласува без промени някои от оспорените от мен закони. Това е негово право. Всяко мнозинство в Народното събрание носи политическата отговорност за своите решения.

   Налагането на вето е израз на принципната позиция на президентската институция за необходимостта от качествено законодателство, утвърждаващо демократичната, социална и правова държава. Не бих се поколебал да върна за повторно обсъждане всеки закон, който засяга основни права на гражданите, обслужва теснопартийни или групови интереси, противоречи на Конституцията, препятства осъществяването на националните външнополитически приоритети.

   - През последните месеци от различни страни се чуват гласове за изменение на Конституцията на Република България от 1991 г., които практически засягат цялата конституционна рамка. Как виждате ролята на президентската институция в конституционния дебат?

   - Категорично отхвърлям самоцелните, необоснованите и теснопартийните критики към Конституцията, които започнаха още със създаването є и целят нейното делегитимиране. Конституцията на Република България от 1991 година е една съвременна, демократична конституция, отговаряща на европейските и световните стандарти. Тя позволи да бъде осъществен мирният политически преход, да бъде създадено демократично плуралистично общество, да бъдат положени основите на пазарната икономика, да се създаде и утвърди уникалният български етнически модел.

   Заедно с това, жизнеспособността на една конституция изисква тя да бъде в състояние да отговори на съвременните предизвикателства и новите социални реалности. Именно поради това предложих консултации за евентуални промени в Конституцията, едновременно като форум за професионална дискусия и анализ, а също така като средство за постигане на максимално съгласие между политическите сили и гражданското общество. От резултатите на тези консултации ще проличи необходими ли са промени в Конституцията и кога да се извършат те.

   - По последни данни на НЦИОМ като държавник и политическа фигура се ползвате с доверието на около 62% от българските граждани. Кое смятате, че Ви е помогнало за тези няколко месеца от стъпването Ви в длъжност да привлечете одобрението и на тези, които през декември бяха скептично настроени към Вашия избор за президент?

   - Не трябва да абсолютизираме рейтинговите изследвания, защото те показват по-скоро тенденции в обществените нагласи и оценки. В този смисъл разширяването на общественото доверие към дейността ми като държавен глава през изминалия период приемам като подкрепа и разбиране на усилията ми президентската институция да бъда ангажирана с проблемите на всички български граждани, независимо от техните политически, етнически или социални различия, да олицетворява преди всичко общността в националните ценности и приоритети. Проявата както на умереност, на търсене на компромисни и консенсусни решения, така и на социална и политическа отговорност към интересите на хората трябва напълно да замени крайното идеологическо и политическо противопоставяне, острата конфронтация на различните политически стратегии, проявявани в годините на демократичен преход. Воденето на политика на диалог, на постигане на съгласие и взаимодействие между иституциите за отстояване на общите национални интереси и приоритети е значително по-трудно, но във всеки случай по-благодатно начинание. Заедно можем да утвърдим новата политическа култура, в която политиците имат голямата отговорност да бъдат модел за неагресивно и конструктивно социално поведение.

   - И накрая, каква е Вашата лична мечта за България и българите?

   - Мечтата ми е Република България да бъде достоен и уважаван член на международното демократично семейство, с изграден и заслужен авторитет. Да създадем условия за икономически и културен просперитет на нацията. Българите да бъдат хора със самочувствие и никога да не забравят корените си. Във всички кътчета на красивата ни родина да срещам усмихнати хора.

Интервю на Цветанка Еленкова

горе