архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.12, бр.5, година XX, 2013г.
Бавария-България, България-Бавария или B2B (Business-to-Business) с нов прочит
Невена Драгостинова


   "Историческото развитие вече не се решава на революционните барикади и бойните полета, а се обуславя от научно-технологическия напредък и икономическата конкуренция", заявява Франц Йозеф Щраус, министърпредседател на Бавария, в последната си официална реч през септември 1988 г.

   Днес тези думи са изписани върху паметна плоча в престижна концертна и конферентна зала във Варна. Произнесени са тъкмо в България и продължават да са вдъхновение, да очертават перспективи за следване. Защото още тогава са маркирали начало на процеси, които преобръщат света и променят взаимоотношенията.

   Към главните роли, които през 80-те се възлагат на технологичното новаторството в лоялната конкуренция, равностойно добавям и културата. От столетия насам тя е неизменният мотор за развитието на едно обществото, но е и негов престижен продукт, който рисува привлекателните черти на една нация пред света. Културата е и своеобразният дипломат, който изпреварващо установява взаимоотношения и отваря врати за обмен в останалите сфери на развитие.

   В настоящото издание на списание "Европа 2001" образът на Бавария е щрихиран чрез успешните модели в сферата на бизнеса, образованието и трудовата политика, усъвършенствани в продължение на десетилетия. Същевременно като част от портрета на тази наймощна в икономическо отношение германска федерална провинция са представени и еталоните в духовното й развитие. Защото грижовността, с която тя се отнася към културната си традиция, към обновяването й и приобщаването й в съвремието, върви ръка за ръка с гражданската инициатива и с деликатната подкрепа на бизнеса. Още повече, че тази подкрепа не е като помощ към по-немощния и по-слабия, а като към равностойния партньор в креативността и пътя напред.

   И четвърт век по-късно посланието на Франц Йозеф Щраус е актуално. Думите му, произнесени във Варна при участието му в международен форум, обобщават, но и звучат като насока за бъдещето. Дали през есента на 1988 г. Щраус, на основата на богатия си десетгодишен опит като министър-председател на Бавария, е предусещал, или сигурно вече е бил уверен какво ще се случи само година по-късно? След падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Германия се променя. Като в "ефекта на доминото" резонансът на тези промени се отразява и върху страните от така наречения Източен блок, падат режими, сменят се икономически системи, преобръщат се лични съдби. С повдигането на "желязната завеса" се оказва, че персонажите и от едната, и от другата страна има какво да си кажат, да поведат диалог и да започнат обмен на идеи, капитали, стоки и услуги. А след това да продължат заедно това партньорство и с останалия свят.

   В България действията, които поставят основите за плодотворен диалог на новата сцена, вървят интензивно. През март 1993 г. в страната ни отваря врати Представителството на германската икономика, а през март 1995 г. - Деловият клуб на германската икономика в България. Двете организации, оглавявани от д-р Митко Василев, са предшественички на ГерманоБългарската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Март е съдбовен месец в историята на българо-германските бизнес контакти след промените. Германо-Българската индустриално-търговска камара е учредена също през пролетта -на 9 март 2004 г. Главен управител на камарата е д-р Василев. Днес тя е единствената двустранна икономическа камара в България, основана на базата на междуправителствено споразумение, и е най-голямата в страната: в Камарата членуват над 470 фирми.

   Големият брой на компаниите в България с интерес към германския пазар или с германски корени дава отражение в икономическите статистики. Търговският обмен между България и Германия бележи рекорд след рекорд. През последните десет години стокооборотът нарасна 2,5 пъти: от 1,9 млрд. евро на 4,8 млрд. евро (през 2012 г.)! Освен най-важен чуждестранен пазар за българска продукция Германия е и стратегически инвеститор в България. Обемът на немските преки инвестиции в страната за последното десетилетие възлиза на над 2,4 млрд. евро.

   През 2003 г. в рамките на Германо-Българската индустриално-търговска камара е учредено Представителството на Бавария в България, ръководено от д-р Митко Василев. Представителството е резултат от стратегията на Баварското министерство на икономиката, инфраструктурата, транспорта и технологиите за достигане до нови чуждестранни пазари. Като част от мрежата от 25 баварски Представителства по целия свят Представителството в София създава и поддържа контактите между баварски и български фирми, институции и организации.

   И ето, че по нишката на хронологията стигнахме до 2013 година и двойния юбилей, който отбелязахме: "20 години германска икономика в България" и "10 години от съществуването на Баварското представителство". Ако трябва да търсим паралелели между тези две събития, ще ги открием и в ръста на търговския обмен. За последните десет години стокооборотът между Бавария и България също се увеличи 2,5 пъти. В икономическо отношение Бавария е третата по значение федерална провинция за България след Северен Рейн-Вестфалия и Баден-Вюртемберг. През 2012 г. търговският обмен между България и Бавария достигна 783 млн. евро, което отговаря на около 16% от общия търговски обмен между България и Германия. В търговията с Бавария е отчетен ръст от 136 млн. евро спрямо 2011 г. Търговското салдо между страната ни и федералната провинция за първото полугодие на 2013 г. е положително: стойността на износа за Бавария е по-голяма от тази на вноса от Бавария -тенденция, която говори за повишеното търсене на качествена българска продукция.

   Конкретните, видимите измерения на тези положителни икономически показатели са потоците от стоки от различни браншове. България изнася за Бавария облекло и тъкани, изделия от синтетични материали и пластмаси, компоненти за добиване и разпределение на електрическа енергия, фармацевтични продукти, мебели и др. Най-често внасяните стоки са моторни превозни средства, машини и съоръжения, продукти на електротехническата и химическата промишленост, изделия от метал и желязо, от дърво, хартия и картон.

   А зад потоците от стоки стоят българските и баварските фирми с интерес към задълбочаването на икономическите контакти, които биха дали правото на редица продукти да се украсят със знак (ако съществуваше такъв): "Произведено чрез партньорство".

   В духа на прозренията от края на 80-те днес няма барикади. Има все повече сътрудничество и пренасяне на успешни модели. Отношенията между България и Германия, между България и Бавария не се изразяват само в трансфер на капитали, на стоки и услуги. Те се докосват и до съдбата на отделната личност, до нейните възможности за пълноценно осъществяване. Благодарение на системата за дуално професионално обучение Германия и конкретно Бавария достигат рекордно ниски нива на безработица сред младите хора. Интегрирането на елементи на тази система в България би допринесло за увеличаване на заетостта и за намаляването на емиграцията. В развитието на отношенията между двете страни основен фактор е и обменът на знания, новаторски идеи и успешни модели.

   Празниците през 2013 г. включиха в програмата си и необходимата доза деловитост. По случай юбилея "10 години Представителство на Бавария в България" през юни 2013 г. Германо-Българската индустриалнотърговска камара организира съвместно с Баварското министерство на икономиката, инфраструктурата, транспорта и технологиите и с Баварското дружество за международно сътрудничество (Bayern International) бизнес разговори между баварски и български фирми от браншовете "Енергийна ефективност и възобновяеми енергии", "Машиностроене", "Техника за опазване на околната среда", "Транспорт и логистика", "Електроника и електротехника". В рамките само на три часа се проведоха сто индивидуални работни срещи. Не нашега понятието B2B (Businessto-Business) с днешна дата може да се разшифрова и като: Bulgaria-Bavaria. А това вече е синоним на интензивен двупосочен контакт.
горе