 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.21, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
|
Икономиката на Азербайджан |
|
|
| |
|
От древни времена основа на икономиката на Азербайджан е петролната промишленост.
Редица сведения показват как в миналото народът на Азербайджан добивал нефт, за да го превърне днес в движеща сила на мощната азербайджанска икономика.
Арабският историк, географ и пътешественик от IX в. Ахмад ал Белаури пише, че икономиката на Азербайджан, на Абшеронския полуостров, от древни времена е свързана с петрола. Посещавайки Азербайджан, италианският пътешественик Марко Поло (XIII в.) също пише за износа на нефт от Баку в страните от Изтока. Той отбелязва наличието на големи петролни залежи в Баку, описва начина на събиране на нефта и как той се използва за осветяване на жилищата и за лечение на кожни заболявания.
И арабският географ Абд ал-Рашид Бакуви пише за бакинския нефт (XIV в.) и по-специално за ежедневното изпращане на керван с повече от 200 камили, натоварени с нефт от Баку. Хамдулла Газвини (XIV в.) отбелязва, че за да добиват нефт, местните пълнели кладенците с вода, нефтът изплувал на повърхността на водата и бил събиран в торби, направени от кожата на тюлени. Британецът Джефри Декет (XVI в.) описва използвания за осветление на домовете мазут. Турският историк Kaтиб Челеби (XVII в.) пише за наличието на 500 петролни кладенеца в Баку. Немският пътешественик и учен Адам Oлеарий е описал добива на нефт от тези кладенци.
През 1846 г. в Баку е пробита първата в света петролна сонда на мястото на Биби Ейбат и са добити първите количества нефт. През 1857 г. отново тук е построен първият петролен завод, а през 1863 г. - първият завод за керосин. По това време важно значение за развитието на петролната промишленост има дейността на азербайджанските петролни магнати - Хаджи Зейналлабдин Тагиев, Иса бай Хаджинский, Шамси Асадуллаев и др.
През 1876 г. братята Нобел основават в Баку петролна компания за добив и преработка на нефт. По това време тяхна собственост са редица нефтени находища, заводи, първият танкер, оборудван за транспорт на петрол в Каспийско море и други обекти.
През 1883 г. е построена жп линията Баку (Азербайджан) - Батуми (Грузия). Три години по-късно в Баку е създадена Каспийско-Черноморската нефтена компания на Ротшилд. През 1901 г. Азербайджан добива повече от 50% от световния нефт. През 1907 г. по предложение на известния учен-химик Д. Менделеев е построен нефтопроводът Баку - Батуми за износ на азербайджански нефт към световните пазари.
По време на Втората световна война 80% от нефта за СССР се добива в Азербайджан. През 1949 г. на 100 км от Баку на "Нефт Дашлары" (Нефтените камъни) в Каспийско море биват положени основите на добива на петрол от морето. Азербайджан е първата страна в света, извличаща нефт от Каспийско море.
В периода 1970-1980 чрез усилията на ръководителя на страната Гейдар Алиев азербайджанската нефтена промишленост се разраства още повече. Тогава са открити нови находища на нефт и газ. Обемът на запасите от нефт се увеличава 2 пъти, а на газ - 3 пъти. На 20 септември 1994 г. благодарение на мъдрата политика на Гейдар Алиев в двореца "Гюлюстан" в Баку се подписва споразумение между световните петролни компании и правителството на независим Азербайджан, наречено "Договорът на века".
На 17 април 1999 г. започва да функционира нефтопроводът Баку-Супса и терминалът Супса, разположен на черноморския бряг на Грузия. Така Супса започва износ на азербайджански нефт към световните пазари. На 18 ноември 1999 г. президентите на Азербайджан, Грузия и Турция подписват Споразумение за транспортиране на азербайджански нефт по основния износен нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейхан през териториите на Азербайджан, Грузия и Турция към световните пазари. Също така функционира газопроводът Баку-Tбилиси-Ерзурум, който позволява износа на азербайджански газ през територията на Азербайджан, Грузия и Турция към световните пазари.
Днес Азербайджан е индустриално-аграрна страна. Основа на икономиката е нефтената и газовата промишленост. Развити са отрасли като химическата промишленост, електротехниката, машиностроенето, металургията, леката промишленост, килимарството и хранително-вкусовата промишленост.
Важно място в икономиката заема селското стопанство. Отглеждат се пшеница, ориз, памук, тютюн, различни видове плодове и зеленчуци, включително и субтропични плодове - нар, смокини, райска ябълка, маслини, както и шафран, фейхоа и др. Много развити са винопроизводството и производството на азербайджански чай. В Азербайджан традиционно се развиват риболовът (на есетра, хайвер), животновъдството и птицевъдството. Важна роля в икономиката играе и бубарството.
Тук е създадена мощна енергетика, а електроенергията се произвежда от природен газ, мазут и водноелектрически централи. В страната са силно развити всички видове транспортни връзки - сухоземни, въздушни и морски. Също така е установен и тръбопроводен транспорт - нефтопроводи и газопроводи. Силно развита е банковата система.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
