 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.14, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
|
Азербайджан по пътя от минало към настояще |
|
|
| |
|
Територията на Азербайджан е изключително богата на археологически паметници, което потвърждава факта, че тази страна е едно от най-древните места, населявани от човека.
Археологическите паметници в Азербайджан потвърждават заселването на първобитните хора тук преди 1,7-1,8 млн. години. Археологическите материали, открити в пещерите Азих, Таглар, Дамджили, Дашсалахли и Газма, и останалите паметници в страната, включително и челюстта на Азихския човек (Aзихантроп) в пещерата Aзих, живял тук преди 300-400 000 години, потвърждават древността на тази страна. Благодарение на древната находка - челюстта на Азихантропа, територията на Азербайджан е включена в списъка на "Най-древните жители на Европа".
В същото време азербайджанците са сред народите с най-древни традиции на държавноста. Азербайджанската държавност има близо 5000-годишна история. Първите държавни структури по тези земи са създадени още в края на IV и началото на III хилядолетие пр.н.е. Между I хилядолетие пр.н.е. и началото на I хилядолетие сл.н.е. на територията на Азербайджан съществуват страни като Манна, Албания и Aтропатена.
През ІІІ в. сл.н.е. Азербайджан е включен в състава на Сасанидското царство, а през VII в. - в Арабския халифат. В първите векове сл.н.е. тюркските етнически групи, които съставляват по-голямата част от населението на страната, изиграват изключително важна роля в процеса на формиране на единен народ. Измежду тях преобладават огузите.
След падането на Арабския халифат започналото от средата на IX в. създаване на собствени държави на територията на Азербайджан - на Саджидите, на Ширваншаховете, на Саларидите, на Раввадидите, на Шаддадидите, на Елдегезидите, както и превръщането на исляма в единна държавна религия, изиграват важна роля за етническото развитие на азербайджанския народ и за формирането на неговата култура. Държавата на Ширваншаховете със столица Баку оставя следа не само в историята на Азербайджан, но и в целия Близък и Среден изток. В периода XV-XVIII в. на територията на Азербайджан съществуват държавите на Гарагоюнлу, Аггоюнлу и Сефевидите. Тогава азербайджанските държави не само играят важна роля в международните отношения в Близкия и Средния изток, но и вземат и активно участие в отношенията между Европа и Изтока.
По време на управлението на великия държавник Узун Хасан (1468-1478) империята Аггоюнлу се превръща в една от най-мощните държави в целия Близък и Среден изток. Узун Хасан въвежда политика за създаване на централизирана държава, включваща всички земи на Азербайджан.
В началото на XVI в. видният азербайджански държавник Шах Исмаил Хатаи (1501-1524) обединява под негово ръководство всички земи на Азербайджан. Шахът създава могъщата държава на Сефевидите, чиято столица е град Табриз. Азербайджанският език става официален. Държавата на Сефевидите също е била една от най-могъщите империи в Близкия и Средния изток.
През втората половина на XVIII в. на територията на Азербайджан се образуват малките държави-ханства "ханлъглар": Бакинското, Карабахското, Гянджинското, Ериванското, Шамахинското, Нахчъванското, Табризкото, Шакинското ханство и др.
В началото на ХІХ в. Азербайджан става арена на борбата между Руската империя и Иран. След края на двете Руско-ирански войни според условията на Гюлюстанския договор (1813г.) и Туркманчайския договор (1828г.) Азербайджан е разделен между двете империи. Северен Азербайджан е присъединен към Русия, а Южен Азербайджан към Иран. По този начин в последвалата история на Азербайджан се появяват нови понятия като Северен (Руски) Азербайджан и Южен (Ирански) Азербайджан.
За създаване на плацдарм (бел. ред - територия, използвана при подготовка и нападение на противника) в Южен Кавказ Русия започва масово преселване на арменско население от съседните региони на територията на завзетите азербайджански земи и по-специално в планинските райони на Карабах - Нагорни Карабах, а също и на териториите на Ериванското и Нахчъванското ханство в Западен Азербайджан. На мястото на ханствата Русия създава т. нар. Арменска област. По този начин са поставени основите на бъдещата арменска държава.
През 1836 г. Русия ликвидира независимата албанска християнска църква и я подчинява на арменската григорианска църква. По този начин се създават благоприятни условия за григорианизация и арменизация на християнските албанци, които са най-древното население на Азербайджан и живеят в Нагорни Карабах. Царска Русия въоръжава арменците срещу азербайджанското население, след което арменците започват масов геноцид над азербайджанците и над целия тюркски народ на Южен Кавказ. В края на XIX в. и началото на ХХ в. 80% от населението на град Ереван (столицата на съвременна Армения) е съставено от азербайджанци. Днес от Ереван, както и от цяла Армения, е изгонено цялото азербайджанско население.
През март 1918 г. армено-болшевишкото правителство завзема властта начело със Степан Шаумян и на 31 март 1918 г. осъществява безмилостен геноцид над азербайджанците в Баку и в други градове на Азербайджан. Ежегдоно на 31 март се отбелязва годишнина от извършването на геноцид над азербайджанския народ.
На 28 май 1918 г. в Северен Азербайджан е създадена първата в Изтока демократична република - Азербайджанска демократична република. Тя просъществува 23 месеца. През този кратък период е създаден парламентът, който утвърждава знамето, герба и химна на Азербайджан, установяват се дипломатически връзки с някои чужди страни, а в Баку са открити дипломатически мисии, военни мисии и консулски служби на някои чужди страни. Също така се създават Министерският съвет, държавни учреждения и армия и е открит Бакинският държавен университет. Днес 28 май е национален празник - Ден на Република Азербайджан.
В резултат на военната агресия на Съветска Русия Азербайджанската демократична република пада и на нейната територия на 28 април 1920 г. е създадена Азербайджанската съветска социалистическа република (Азербайджанска ССР). През 1923 г. съветското правителство основава в Нагорни Карабах автономна област, която през 1937 г. е наречена Нагорнокарабахска автономна област на Азербайджанската ССР. По време на Втората световна война 80% от нефта за СССР се е добивал в Азербайджан.
В годините 1948-1953 започва нов етап на масово експулсиране (бел. ред. - насилствена емиграция) на азербайджанците от тяхната древна родина - Западен Азербайджан (т. нар. територия на Арменска ССР). След като през 1969 г. ръководител на републиката става Гейдар Алиев, Азербайджан се превръща в една от развитите републики на Съветския съюз. В периода 1970-1985 под ръководството на Гейдар Алиев в Азербайджан са създадени стотици заводи, фабрики, отрасли на производството и са построени крупни промишлени предприятия. Освен промишлеността мощно развитие получава и селското стопанство, създава се и голям научен потенциал на републиката. В много отрасли на производството Азербайджан заема водещи позиции в СССР. Изнасяни в 65 страни по света биват 350 вида продукти, произвеждани в Азербайджан.
През 1988 г. арменските сепаратистки терористични групировки в Нагорнокарабахската автономна област на Азербайджан заедно с въоръжените сили на Армения и с подкрепата на въоръжените сили на СССР започват да провеждат военни операции с цел изземването на територията на Нагорни Карабах от Азербайджан. В периода 1988-1990 г. повече от 300 000 азербайджанци биват изгонени по жесток начин от своята историческа родина - съвременна Армения, стотици от които биват убити или ранени.
През този период азербайджанският народ започва борба за своята независимост. Нежелаещо излизането на Азербайджан от състава на СССР, тогавашното ръководство на Съветския съюз, оглавявано от Михаил Горбачов, през нощта на 19 срещу 20 януари 1990 г. издава заповед за влизане на съветски танкове в столицата Баку. В резултат на тази наказателна акция на съветските войски стотици мирни граждани на Баку биват убити. Датата 20 януари влиза в историята на съвременен Азербайджан като Черния януари и е ден на траур. На 18 октомври 1991 г. правителството на Азербайджан обявява излизането си от състава на СССР и своята независимост. На тази дата Азербайджан отбелязва годишнина от обявяването на своята независимост.
В нощта на 25 срещу 26 февруари 1992 г. се случва най-трагичното събитие в съвременната история на Азербайджан. Арменските въоръжени формирования заедно с войници от 366-ти мотострелкови полк на бившия Съветски съюз извършват геноцид над азербайджанското население в град Ходжали. Хиляди мирни жители са изклани, изгорени и убити. Това е най-трагичната дата в съвременната история на Азербайджан и се отбелязва като годишнина от ходжалинския геноцид. През този период в Азербайджан цари хаос. Арменските въоръжени сили окупират 20% от територията на Азербайджан, включително територията на Нагорни Карабах. Цялото азербайджанско население е или експулсирано от Нагорни Карабах, или избито. По вина на тогавашното ръководство на Азербайджан икономиката на страната се срива и избухва гражданска война.
В този труден период по искане на народа на власт отново се връща Гейдар Алиев. След завръщането му настъпва решителна промяна в живота на азербайджанците. Гейдар Алиев слага край на гражданската война, спира окупацията на азербайджанска територия, възстановява икономиката и извежда Азербайджан на световната сцена.
Днес благодарение на мъдрата политика на националния лидер на Азербайджан Г. Алиев и на продължаващия неговата политика президент И. Алиев Азербайджан е страна лидер в Кавказкия регион и играе важна роля в съвременния свят.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
