 |
|
| АРТ |
стр.45, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
Азербайджанският музикален жанр мугам е основен в класическата устна традиция. Художествната му стойност е висока и през 2003 г. ЮНЕСКО го обявява за "шедьовър на устното и нематериалното наследство на човечеството".
Мугам е фолклорен жанр, предаван през поколенията, с който азербайджанците се гордеят. Той е сред символите на Азербайджан и до днес се изпълнява от редица певци. Вокално-инструменталните видове композиции се изпълняват от състави, в които задължително се включва певец на ханенде, който е и перкусионист на ударния инструмент „гавал" и изпълнители на таре и кеманче. Този състав от трима изпълнители на мугам и дастгях, наречен мугамно трио, е най-разпространен в Азербайджан от края на XIX в., макар че често се правят и изпълнения с по-големи състави.
Азербайджанските музиканти са сред първите в мюсюлманския свят, които се обръщат към нетрадиционна за музикалния жанр мугам публика, правят гастроли в Европа и записват мугам на грамофонни плочи. За първи път през 1906 г. английското акционерно дружество „Грамафон" записва азербайджанска музика, изпълнявана от именития певец на ханенде Джабар Гарягди и други музиканти от Азербайджан. В периода 1906-1914 г. няколко европейски звукозаписни компании, включително френската "Братя Пате", немското акционерно дружество "Спорт- Рекорд", руските компании "Екстрафон", „Концерт-Рекорд", „Монарх-Рекорд", "Грамафон-Рекорд" и "Премиер-Рекорд" правят десетки плочи със записи на азербайджански мугам, теснифон и ренго.
Днес явлението мугам е познато далече извън пределите на Азербайджан и е намерило милиони поклонници по целия свят. Мугам често се слива с други форми и жанрове на азербайджанската музика. Може да се каже, че първият опит в тази посока е направен от великия азербайджански композитор Узеир Хаджибейли, свързващ мугам с класическа музика в първата опера на Изтока "Лейли и Меджнун". Всъщност мугам оказва влияние върху всички жанрове на музиката в Азербайджан. Това проправя пътя към симфоничния мугам на Фикрет Амиров, Ниязи, Кара Караев. През XX в. станахме свидетели на успехите от съчетанието на традиционно и модерно. Ако обърнем внимание на историята, ще се убедим, че в азербайджанското музикално изкуство няма жанр, в който да не се усеща влиянието на мугам - в балета, операта, естрадния и песенния музикален жанр, джаза.
През 60-те и 70-те години на XX в. известният азербайджански джазмен Вагиф Мустафазаде представи импровизирани версии на сливане на мугам и джаз, като по този начин се създаде нова школа на джазова музика - джаз-мугам, която е призната международно. Несъмнено за азербайджанците мугам е нещо повече от изкуство - той е "монументален музикален храм" и на първо място национална идея. За това свидетелства и фактът, че в продължение на векове тайните на умението мугам старателно са предавани устно от поколение на поколение. Разбира се, с течение на времето мугамите, в зависимост от цялостната промяна на духовната култура на хората, са се трансформирали, но са запазвали истинското си предназначение. Това е още една особеност на мугам - той е жанр, който винаги се развива и обновява.
Безкрайната преданост и любов на азербайджанския народ към този ценен паметник на духовната култура на Азербайджан и най-голямо достижение на музикално-поетическото творчество е причината мугам да живее и днес.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
