 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.5, бр.5, година XVIII, 2011г. |
|
|
Урмас Пает, външен министър на Република Естония |
|
|
| |
|
Г-н Пает, страната Ви е част от Евросъюза от 2004 г. Това е само миг в многовековната история на Естония, но какво е значението на тези 7 години за Вашата държава?
- Да, седем години е кратко време с оглед на нашата история. Ключов фактор тук е, че такъв период не е нещо радикално ново. Естония винаги е принадлежала към Европа културно, икономически, политически и т.н. Бих казал, че присъединяването към ЕС бе логическа стъпка, която ние направихме.
През тези седем години Естония прие еврото и се присъедини към Шенген. Ние ще приемем на наша територия IT агенцията на ЕС. Естония подкрепяше и продължава да подкрепя политиката за разширяване на Евросъюза, цифровия единен пазар, свободното движение на услуги и работна сила, стратегията на ЕС за региона на Балтийско море, източното партньорство на Съюза и други. Това показва, че сме постигнали много през последните години, както и че ключов елемент за успеха ни е солидарността с другите и участието ни във въпроси и политики, които засягат не само нашата страна, но и други държави.
- Естония се радва на изключителен авторитет сред страните, членки на ЕС. Доколко има значение дали една държава е малка или пък е новоприета за тежестта на нейната дума при вземането на решения в Брюксел?
- Нека погледнем фактите. Ние сме малка северна европейска страна. С население от 1, 34 млн. Според броя на населението Естония се нарежда на 151-во място в света. Но в ЕС нашият глас определено не е периферен и без особено значение. В Евросъюза размерът не определя дали твоят глас се чува. Това, което има значение, са смислените предложения и политики, които не са егоистични, а са от полза за целия Съюз. Размерът определя доколко пряко си засегнат от определени въпроси. В качеството си на малка страна Естония не може да бъде лидер при формирането на мнение по въпроси, които са ни далечни. Но смятам, че е справедливо да отбележим, че нашият глас се чува по темите, които ни засягат, както и нашите инициативи, които са от полза за другите.
- Вашето лично мнение като първи дипломат, който е с най-дълъг стаж на този пост сред колегите от Европейския съюз - как се получи така, че дълговата криза в Еврозоната е причинена от големи страни, отдавнашни членове на ЕС?
- Не бих искал да приписвам вина на която и да било определена страна - малка или голяма. Финансовата и икономическа криза бе световна. Тя ни научи, че трябва да променим отношението си и да се адаптираме към реалността. Настоящите национални дългови кризи са доказателство, че се нуждаем още повече от Европа, както и от по-строгото придържане към правилата и регламентите. Смутът на финансовите пазари отразява нашата колективна неспособност да вдъхнем увереност. Но именно от благонадеждност и увереност се нуждаем. Все пак съм сигурен, че кризата ще ни направи по-силни и еврото ще оцелее.
- Има ли Вашата страна виждане как да се сложи край на кризата с дълговете в отделните държави?
Дали това е въпрос на вътрешна самодисциплина на правителствата или на европейска солидарност? -Както казах по-рано, нашата ответна реакция на кризата може да е успешна само ако действаме заедно. Все пак от всяка страна зависи да погледне образа си в огледалото и да реши по какъв начин може да допринесе за излизане от кризата. През 2009 г., когато нашата икономика преживя рецесия от 14%, трябваше да направим сериозни корекции в бюджета си. Мерките, които се наложи да предприемем, съвсем не бяха лесни, но убедихме естонския народ в необходимостта от свиване на бюджета. Тези уверени стъпки, предприети в точния момент, дадоха възможност на Естония да излезе от икономическата криза в по-добра форма. Впоследствие успяхме да се присъединим към Еврозоната по-рано тази година. Ето защо вярвам, че както вътрешната дисциплина, така и европейската солидарност са ключът към общото решение.
- Как самата Естония успява да има най-високия стандарт сред бившите съветски републики?
- Естония постигна успех, защото, след като ние възвърнахме независимостта си, не изградихме нова държава. Ние възстановихме правната, интелектуална и икономическа Естония отпреди войната. Това, че разполагахме със собствена силна основа, бе, по мое мнение, ключът към нашия успех.
Естонците също запазиха културата си у дома. Споменът за нашата независима държава никога не бе изгубен. Хората не се подчиняваха на съветската нагласа и начин на мислене. Друг важен и мотивиращ фактор бе нашата крехка и често изпъстрена с кръпки връзка с външния свят -със Запада. Това бе връзка, за която винаги бяхме наясно. Много хора имаха роднини в чужбина - в Швеция, в САЩ, в Канада и на други места. Самият аз си спомням как гледах финландска телевизия, която се излъчваше в Талин и в Северна Естония. Същите тези страни, особено нашите скандинавски съседи, ни оказаха невъобразима морална, а също така и финансова помощ за нашата повторна поява на международната сцена.
- А как станахте пионери в използването на информационните технологии: от борбата с интернет-тероризма до въвеждане на електронно правителство?
- Парадоксално е, но за Естония се оказа от полза фактът, че се наложи да започне отначало. Ние например нямахме банков сектор по съветско време. Ето защо бе по-лесно да започнем да изграждаме, полагайки наша собствена основа. За щастие не бяхме ограничавани от съветските основи. Естония избра обществото и правителството да се ръководят колкото се може по-простичко, като се използват най-модерните технологии и се сведе до минимум бюрокрацията и бумащината. Ето така възникна нашето е-правителство, електронното банкиране, мобилното паркиране, националните лични карти и всички останали е-неща.
Все пак кибер атаките бяха неочаквани. Зависимостта ни от информацията и комуникационните технологии ни направи уязвими и ни превърна в привлекателна цел. Но вярвам, че тази здрава технологична основа бе също така ключът към защитата на Естония. По време на атаките никога не изгубихме здравия си разум. Реагирахме своевременно, за да приведем отново системата в пълна изправност. И естествено бяхме добре подготвени, за да разберем откъде идват атаките. Днес мога да кажа, че Естония спечели от инцидента, като се превърна във водеща и международно призната страна в областта на кибер защитата.
-Какви са отношенията на Вашата страна с бившите републики от СССР и по-специално с Русия, която, въпреки срива през последните 20 години, си остава значим фактор в международната политика?
- Радваме се на отлични и много топли отношения с нашите най-близки съседи: Финландия, Швеция, Латвия и Литва. Също така поддържаме приятелството си и с бившите съветски републики, като много от тях са членове на ЕС, както Естония и България. Естония подкрепя горещо и Източното партньорство на ЕС (EaP). Поддържаме близки връзки със страните от EaP. Наскоро Естония учреди EaP център в Талин и в него се провеждат семинари според специфичните нужди за повишаване на административната ефикасност и капацитет. Нашето правителство е заинтересовано да продължава да подкрепя доближаването на тези страни до ЕС и до европейските ценности. Дейностите ни в Централна Азия се увеличиха. Наскоро решихме да отворим посолство в Астана.
Естония би желала да има добри отношения с Русия и не би било преувеличено, ако кажа, че на работно ниво те са доста добри. Нашите държави са съседи и са съсредоточени върху разрешаване на определени трансгранични въпроси. След Финландия и Швеция Русия е третият най-голям търговски партньор на Естония. Сътрудничеството в областта на културата също е важно, както и туризмът, който се разраства всяка година. Все пак винаги има още възможности за усъвършенстване на отношенията, особено тези на най-високо политическо ниво. Оптимист съм и вярвам, че цялостната тенденция е положителна.
- Нашите страни не са близко свързани със своята история и култура, но бихте ли оценили взаимоотношенията през последните две десетилетия?
- Наистина донякъде нашите страни са принадлежали към различни краища на Европа, но все пак на една и съща Европа. Последните двадесет години съществено сближиха българите и естонците не географски, а от гледна точка на идентичността. Ние сме партньори в НАТО и ЕС. В Евросъюза всъщност седим едни до други на срещите. Нашето партньорство е активно и е основано на взаимни интереси. Ако погледнем например монетарната и данъчна политика, ще забележим, че Естония и България си приличат повече, отколкото с която и да било друга страна от Европейския съюз. И двете държави се стремят към балансиран бюджет, нисък дефицит и плосък данък. С оглед на това вярвам, че чрез непрекъснатото прилагане на строга бюджетна политика България може да бъде модел за подражание на Южна Европа.
Също така през последните няколко години се състояха множество визити на високо равнище, което е показателно за развитието на сътрудничеството помежду ни. Сигурен съм, че тази тенденция ще продължи и в бъдеще. Една добра причина за това е предстоящото председателство на ЕС за двете страни през 2018 г.
|
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
