 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.44, бр.5, година XVIII, 2011г. |
|
|
Pуско-турската война (1877-1878 г.) в естонската песенна традиция |
|
|
| Ингрид Рюютел |
|
НАРОДНИТЕ ПЕСНИ НА ЕСТОНИЯ СА ОСОБЕНИ ИСТОРИ ЧЕСКИ ДОКУМЕНТИ, ОТРАЗЯВАЩИ МИРОГЛЕДА НА ЕС ТОНСКИТЕ ВОЙНИЦИ. ТЕ РАЗШИРЯВАТ КРЪГА НА ТЕМИТЕ И ПРОБЛЕМИТЕ НА НАРОДНОТО ПЕСЕННО ТВОРЧЕСТВО И ПРЕДИЗВИКВАТ НАШИЯ ИНТЕРЕС И В ДНЕШНО ВРЕМЕ.
Руско-турската война (1877-1878 г.), която засяга голям брой естонски мъже пряко, а значителна част от насе лението косвено, не отминава, без да остави следи в песенната традиция на естонския народ. По онова време естонците вече са грамотни и голяма част от литера турата се издава на роден език. Писменото и устното творчество се преплитат в репертоара на народа и сега, без по-подробно изследване, е трудно да се определи дали става дума за фолклорна или за литературна песен, защо то мелодията и към художествените текстове често се прибавя от народа. По-надолу ще оставим настрани сти хотворенията както ръкописни, така и печатни, които народът не е изпял, и ще обърнем внимание на онези песни, които естонците са свързали с мелодии и които са ста нали популярни.
Печатът реагира на избухването на Руско-турската война най-напред с актуална политическа поезия, която обяснява причините за войната и позицията на Русия в нея. Стихотворенията от този период насърчават към патриотизъм, будят съчувствие към малките народи под турско иго и зоват мъжете да отидат на война. Известен колорит прибавят историите за ужасите и безчинствата на турците, пред които читателите не остават равно душни. По-късно тези истории се появяват и в народните песни. Но в общи линии тази поезия не намира път към сър цата на естонците, техните стил и манталитет оста ват чужди за хората.
Особено място в поезията за Руско-турската война заема творчеството на участника във войната Пеетер Якобсон. Много популярно сред народа става стихотворе нието "Смъртта на естонския войник в България", което излиза за пръв път през 1884 г. Мелодията е заимствана от един популярен руски градски шлагер.
Описанието за естонски войник, далеч от родината, който пада на бойното поле, но преди смъртта си си спом ня за родния дом и близките, по-нататък става любим мо тив в естонските войнишки песни. Срещаме го в най-раз лични варианти, както в народни, така и в литературни песни от времето на Руско-японската война и Първата световна война. Популярно в страната е и стихотворени ето на Пеетер Якобсон "На брега на Марица".
Седях на брега на Марица веднъж1
и гледах как бягат вълните.
Тъга повяваше на шир и длъж
и мисълта ми вкъщи скиташе.
Дойде при мен мома една
засмяна, румена, честита,
наля си от реката тя вода
и после тихо ме попита:
- О, братко, кажи ми, какво ти тежи?
Войната е свършила вече.
Не е ли красиво при нас, ти кажи?
Виж как спокойно Марица тече.
- Да, хубост! отвърнах тогава замаян.-
Красива е твойта родина.
С гори и цветя като в истински рай,
с лозя в планини и долини.
Кристални води от балкана текат,
потоци сред проломи шетат
и бързат, пробили през процепи път,
да стигат цъфтящи полета.
Но моите мисли на север летят,
където сладка родна реч се лее,
естонски лъкатуши равен път...
За тях душата ми сега копнее.
Една от най-популярните песни за Руско-турската война е "Двадцат лет служился аз" -хумористичен разказ за военните приключения на храбър естонски войник. Творбата носи комичния ефект, създаден от използ-ването на смесица от руски и естонски език. Същият похват се използва в естонските народни разкази и в художествената литература за характеризиране на уволнените от продължителна служба в руската царска армия естонски войници. Авторът на песента е неизвестен. Заради голямата си популярност и стил тя често е смятана за народна песен. Мелодията й най-вероятно е заимствана от някоя немска песен. Все пак може да се предположи, че автор на текста е петербургският търговец от естонски произход Кинкманн, който се е славел със своите изпълнения на смешни песни и куплети, с които радвал гостите си по време на празниците на естонското дружество в тогавашната столица. Песента е съхранена в няколко различни варианта.
ДВАДЦАТ ЛЕТ СЛУЖИЛСЯ АЗ
Двадцат лет служился аз,2
бях солдатин рядовой.
Пуках с пушката от раз
в глаз на турците във бой.
И от Плевна те удрали,
мъй кат ги нападнахме.
Ний там много насъбрали
всьо, что там оставиха.
Там я турци сто убих
в шумно наступление,
но олово получих
ой, за съжаление.
С ранами ме там забраха,
в госпитал лекуваха.
С белъй билет във ръката
в къщи ме проводиха.
Дадоха ми златен грош,
още кръст - награда.
Ето хорошо, не лош,
и ми се полага.
В къщи съм сега хромой,
тъй домой я карам.
Учил бях аз за портной,
а просяк съм старъй.
"ПЕСЕН ЗА ПЪТЕШЕСТВИЕТО",
издадена в третата част на сборника на Х. Ринк "Естонски народни песни и игри" от 1884 г., вероятно е сътво рена от неизвестен селски певец. Тя е създадена в стила на народната песен и няма основания да се съмняваме в нейния фолклорен произход. Смята се, че сборникът на Ринк оказва влияние за нейното разпространение. Както се вижда от диалекта, песента е ро дена на остров Сааремаа и, макар че е била разпространена и другаде, тя е най-популярна на естонските остро ви. Това е своеобразна хроника в 378 стиха за пътя на естонския войник в турската война. В стегната форма и шегаджийски тон се представят интересни факти и наблюдения за изминатия път през различни земи и градове. Покрай подробностите от войнишкия живот интерес представ лява и това, какво привлича внимани ето на естонския войник в чуждите страни.
Песента ни покорява с разкриване то на непосредствените преживява ния на автора, с хумористичното и образно описание и с многообразието на ярки битови детайли. Авторът не участва в боевете. Войната за него се ограничава предимно с охраната на обоза, срещата с ранени и военноп ленници и празнуването на победата. Поради това става дума по-скоро за песен за пътуването, отколкото за войната. Певецът е впечатлен от красотата и богатството на чуж дите градове, от природата им, от занятията и бита на селяните. Той обръща внимание на етнографските различия, езика и обичаите. Впечат ляващи са и доброто отношение, и го лемият интерес на автора към чуждите народи.
През седемдесет и седма беше -3
година милостива християнска,
турчинът тогава полудя
и не разбираше какви ги върши.
Гневът на царя руски пламна
и той проводи своите войски.
Изпрати ги към бойна слава,
добивана от хиляди бойци преди.
Обучението беше трудно,
тежаха мисли кат желязо и бакър,
с мешката през рамо, куршумите в торбата
потяхме се като във сауна.
/---/
Отидохме първо до Турция,
да вкусим от турското грозде.
Следва разказ за боевете при Шипка, където мъжете се укриват през нощта.
Там сред скали и огромни планини
бяха по високото руските войски...
И откъм стана турски издигаха се мощни
планини високи и долини дълбоки.
Сутринта на съмване
олово летеше и от двете страни.
Тогава ясно осъзнах,
че турчина ний ще измамим.
После здраво застуди се,
уплаши ни лошото време.
Облаци в небето планината обвиха
и въздухът се разреди.
За сън време нямаше,
лицата на мъжете изтъняха.
Нямаше време за ядене
хапвахме чак през нощта.
Куршумите летяха
от скалите на неверниците.
Сутринта започнаха
и ще излъжа, ако кажа, че спряха вечерта.
След полунощ
започна пак стрелбата,
куршумите - змии огнени -
се сипеха подобно дъжд.
Така ние няколко месеца
стояхме като безчувствени пънове,
а които от нас там останаха,
ги замениха веднага.
По-нататък се говори за победата на Балканите и под Константинопол, след което турският паша моли за помощ и "Александър в тишината набързо спря войната"
Съществуват и народни песни с по-ограничено разпространение, които разказват за Руско-турската война, но са запазени само в единични запи си. Една от тези песни е "През седем десет и шеста...". Песента е забеле жителна поради наличието на много елементи от старата естонска на родна песен (алитерация, паралели зъм), които съществуват редом с признаците на новите народни песни рима и стихотворен размер с ударе 45 С в естонската песенна традиция издадена в третата част на сборника на Х. Ринк "Естонски народни песни и игри" от 1884 г., вероятно е сътво рена от неизвестен селски певец. Тя е създадена в стила на народната песен и няма основания да се съмняваме в нейния фолклорен произход. Смята се, че сборникът на Ринк оказва влияние за нейното разпространение. Както се вижда от диалекта, песента е ро дена на остров Сааремаа и, макар че е била разпространена и другаде, тя е най-популярна на естонските остро ви. Това е своеобразна хроника в 378 стиха за пътя на естонския войник в турската война. В стегната форма и шегаджийски тон се представят интересни факти и наблюдения за изминатия път през различни земи и градове. Покрай подробностите от войнишкия живот интерес представ лява и това, какво привлича внимани ето на естонския войник в чуждите страни. Песента ни покорява с разкриване то на непосредствените преживява ния на автора, с хумористичното и образно описание и с многообразието на ярки битови детайли. Авторът не участва в боевете. Войната за него се ограничава предимно с охраната на обоза, срещата с ранени и военноп ленници и празнуването на победата. Поради това става дума по-скоро за песен за пътуването, отколкото за войната. Певецът е впечатлен от красотата и богатството на чуж дите градове, от природата им, от През седемдесет и седма беше -3 година милостива християнска, турчинът тогава полудя и не разбираше какви ги върши. Гневът на царя руски пламна и той проводи своите войски. Изпрати ги към бойна слава, добивана от хиляди бойци преди. Обучението беше трудно, тежаха мисли кат желязо и бакър, с мешката през рамо, куршумите в торбата потяхме се като във сауна. /---/ Отидохме първо до Турция, да вкусим от турското грозде. Следва разказ за боевете при Шипка, където мъжете се укриват през нощта. 3 Дословен превод на стихотворението ТРАДИЦИИЕСТОНИЯС ранами ме там забраха, в госпитал лекуваха. С белъй билет във ръката в къщи ме проводиха. Дадоха ми златен грош, още кръст - награда. Ето хорошо, не лош, и ми се полага. В къщи съм сега хромой, тъй домой я карам. Учил бях аз за портной, а просяк съм старъй. занятията и бита на селяните. Той обръща внимание на етнографските различия, езика и обичаите. Впечат ляващи са и доброто отношение, и го лемият интерес на автора към чуж дите народи. "ПЕСЕН ЗА ПЪТЕШЕСТВИЕТО", Там сред скали и огромни планини бяха по високото руските войски... И откъм стана турски издигаха се мощни планини високи и долини дълбоки. Сутринта на съмване олово летеше и от двете страни. Тогава ясно осъзнах, че турчина ний ще измамим. После здраво застуди се, уплаши ни лошото време. Облаци в небето планината обвиха и въздухът се разреди. За сън време нямаше, лицата на мъжете изтъняха. Нямаше време за ядене хапвахме чак през нощта. Куршумите летяха от скалите на неверниците. Сутринта започнаха и ще излъжа, ако кажа, че спряха вечерта. След полунощ започна пак стрелбата, куршумите - змии огнени -се сипеха подобно дъжд. Така ние няколко месеца стояхме като безчувствени пънове, а които от нас там останаха, ги замениха веднага. По-нататък се говори за победата на Балканите и под Константинопол, след което турският паша моли за помощ и "Александър в тишината набързо спря войната" ъществуват и народни песни с по-ограничено разпространение, които разказват за Руско-турската война, но са запазени само в единични запи си. Една от тези песни е "През седем десет и шеста...". Песента е забеле жителна поради наличието на много елементи от старата естонска на родна песен (алитерация, паралели зъм), които съществуват редом с признаците на новите народни песни рима и стихотворен размер с ударение. Интерес представляват и някои детайли от повествованието като необичайни интерпретации на поли тиката (например на обвинението за жестокостите и безчинствата над хората турският султан отговаря извинително, че отговорни за това са неговите паши, които са ги извърши ли без неговото знание; Руският цар пък оплаква повече загубата на сво ите коне, които стрували милиони, отколкото войниците си).
През седемдесет и шеста,4
когато ни повикаха
в крепостта на Пьотър Первъй,
момите в Талин плакаха
зад вратите на казармата.
Сърбия война отпочна
и България заедно с нея.
Настъпи глад там и народен мор
и князът беден не помогна,
когато турчинът започна да воюва
и да измъчва християнския народ.
Насилваше девойки млади той
посичаше мъжете като трупи.
И Австрия когато го попита:
"Ей, турчино, какви ги вършиш
и колко хора по дърветата обеси,
на колко ръцете и краката им отсече,
и колко живи изгори?"
Тогава турчинът отвърна:
"Държавата ми е голяма и обширна,
не съм извършил нищо аз,
не съм аз заповеди давал,
пашите ми са сторили това
и аз дори не съм го виждал."
В големите планини на Балкана,
на високите брегове на Кавказ
и край крепостта на Плевна,
където много руска кръв се ля,
сега там царят руски жалбата си жали:
"Къде е милата ми гвардия,
къде са моите хусари горди
и дундестите ми Павлуши,
и всичките ми скъпи гренадири,
и умничките ми драгуни -
издавиха се всичките във Дунав!
Жално ми е много за мъжете,
и дваж по-жалко за конете,
че струваха ми те милиони.
Ох, Дунаве, Дунаве, ти, Дунаве!"
А Дунавът бързо течеше
през долини и каменни ридове.
Песните за Руско-турската война, разпространени сред народа, са фокусирани в три централни теми: заминаването на турската войска, конкретните описания на бойни действия, по-обща военна лирика (раздяла с родния дом и близките, войнишка съдба, смърт на чуждо бойно поле).
От историческите факти най-често се срещат такива централни събития като преминаването на река Дунав, превземането на крепостта Плевна (Плевен), боевете на Балкана и победата под Константинопол. В отделни песни се отбелязват и други боеве и събития като например срещата на царя и на престолонаследника с армията. Интересна е съдържащата се в песните информация за конкретни детайли от боевете и войнишкия бит. Доминира разказът на героя, който вкарва във фоторепортажните си описания и по-интимни оттенъци, а лириката или хуморът му им придават по-широко социално-политическо обобщение. От песните получаваме информация не само за военния път на естонския войник, но можем да се запознаем и с неговите мисли, чувства и оценки. Военната служба е тежко и нежелано задължение. За избухването на войната е обвиняван не само турският султан, но и руският цар, чиито интереси нямат нищо общо с тези на естонския селянин. Но в песните намираме съчувствие към борбата на малките народи срещу турското иго и е съвсем разбираемо защо това трогва душите на естонците, които сами стотици години страдат под чуждо господство. От това произлиза и възвеличаването на военния героизъм, което отсъства в песните за Руско-японската война. Като цяло преобладава антивоенното настроение. Макар войникът да напуска с нежелание родината си и бащината къща и почти всички песни да са напоени с тъгата по дома, на него са му чужди както високомерието, така и равнодушието към другите народи. Напротив - естонският селянин, израснал в едно затворено патриархално общество, има жив интерес към чуждите страни и народи и се отнася с особена топлина и съчувствие към тези, които страдат от войната. Така тези песни са особени исторически документи, отразяващи мирогледа на естонските войници. Те разширяват кръга на темите и проблемите на народното песенно творчество и предизвикват нашия интерес и в днешно време.
Авторът г-жа Ингрид Рюютел (р. 1935) в продълже-ние на много десетилетия е събирала и проучвала на-родните песни и музиката на естонците и на другите народи от угро-финската езикова група. Тя е организи-рала международни научни конференции и е изготвяла и редактирала научни изследвания и проучвания. Учас-твала е и в организирането на фолклорни фестивали. Публикувала е около двеста научни статии и е събирала записи на музиката на угро-финските народи. Ингрид Рюютел е била ръководител на дипломни, магистърски и докторски работи. ППрез седемдесет и шеста,4 когато ни повикаха в крепостта на Пьотър Первъй, момите в Талин плакаха зад вратите на казармата. Сърбия война отпочна и България заедно с нея. Настъпи глад там и народен мор и князът беден не помогна, когато турчинът започна да воюва и да измъчва християнския народ. Насилваше девойки млади той посичаше мъжете като трупи. И Австрия когато го попита: "Ей, турчино, какви ги вършиш и колко хора по дърветата обеси, на колко ръцете и краката им отсече, и колко живи изгори?" Тогава турчинът отвърна: "Държавата ми е голяма и обширна, не съм извършил нищо аз, не съм аз заповеди давал, пашите ми са сторили това и аз дори не съм го виждал." В големите планини на Балкана, на високите брегове на Кавказ и край крепостта на Плевна, където много руска кръв се ля, сега там царят руски жалбата си жали: "Къде е милата ми гвардия, къде са моите хусари горди и дундестите ми Павлуши, и всичките ми скъпи гренадири, и умничките ми драгуни -издавиха се всичките във Дунав! Жално ми е много за мъжете, и дваж по-жалко за конете, че струваха ми те милиони. Ох, Дунаве, Дунаве, ти, Дунаве!" А Дунавът бързо течеше през долини и каменни ридове. 4 Дословен превод на стихотворението есните за Руско-турска-та война, разпространени сред народа, са фокусира-ни в три централни теми: заминаването на турска-та войска, конкретните описания на бойни дейст-вия, по-обща военна лири-ка (раздяла с родния дом и близките, войнишка съд-ба, смърт на чуждо бойно поле). От историческите фак-ти най-често се срещат такива централни съби-тия като преминаването на река Дунав, превземане-то на крепостта Плевна (Плевен), боевете на Бал-кана и победата под Кон-стантинопол. В отдел-ни песни се отбелязват и други боеве и събития като например срещата на царя и на престолонас-ледника с армията. Ин-тересна е съдържащата се в песните информация за конкретни детайли от боевете и войнишкия ТРАДИЦИИние. Интерес представляват и някои детайли от повествованието като необичайни интерпретации на поли тиката (например на обвинението за жестокостите и безчинствата над хората турският султан отговаря извинително, че отговорни за това са неговите паши, които са ги извърши ли без неговото знание; Руският цар пък оплаква повече загубата на сво ите коне, които стрували милиони, отколкото войниците си).ЕСТОНИЯбит. Доминира разказът на героя, който вкарва във фоторепортажните си описания и по-интим-ни оттенъци, а лириката или хуморът му им прида-ват по-широко социално-политическо обобщение. От песните получаваме информация не само за во-енния път на естонския войник, но можем да се за-познаем и с неговите мис-ли, чувства и оценки. Военната служба е тежко и нежелано задъл-жение. За избухването на войната е обвиняван не само турският султан, но и руският цар, чиито интереси нямат нищо общо с тези на естонс-кия селянин. Но в песните намираме съчувствие към борбата на малките наро-ди срещу турското иго и е съвсем разбираемо защо това трогва душите на естонците, които сами стотици години страдат под чуждо господство. От това произлиза и възвели-чаването на военния геро-изъм, което отсъства в песните за Руско-японска-та война. Като цяло преоб-ладава антивоенното нас-троение. Макар войникът да напуска с нежелание родината си и бащината къща и почти всички песни да са напоени с тъгата по дома, на него са му чуж-ди както високомерието, така и равнодушието към другите народи. Напро-тив - естонският селянин, израснал в едно затворе-но патриархално общест-во, има жив интерес към чуждите страни и наро-ди и се отнася с особена топлина и съчувствие към тези, които страдат от войната. Така тези песни са особени исторически документи, отразяващи мирогледа на естонските войници. Те разширяват кръга на темите и пробле-мите на народното песен-но творчество и предиз-викват нашия интерес и в днешно време. Превод Маре Занева, Любомир Занев 46 Авторът г-жа Ингрид Рюютел (р. 1935) в продълже-ние на много десетилетия е събирала и проучвала на-родните песни и музиката на естонците и на другите народи от угро-финската езикова група. Тя е организи-рала международни научни конференции и е изготвяла и редактирала научни изследвания и проучвания. Учас-твала е и в организирането на фолклорни фестивали. Публикувала е около двеста научни статии и е събирала записи на музиката на угро-финските народи. Ингрид Рюютел е била ръководител на дипломни, магистърски и докторски работи.
1 Художествен превод на стихотворението
2 Художествен превод на стихотворението
3 Дословен превод на стихотворението
4 Дословен превод на стихотворението
|
|
| Превод Маре Занева, Любомир Занев |
|
| горе |
|
|
|
|
