 |
|
| ДОСИЕ |
стр.11, бр.5, година XVII, 2010г. |
|
|
Унгарско-български икономически връзки |
|
|
| |
|
ИКОНОМИКАТА НА УНГАРИЯ - СТРАНА, РАЗПОЛОЖЕНА В СЪРЦЕТО НА ЕВРОПА, Е ЕКСПОРТНО ОРИЕНТИРАНА, ОТВОРЕНА. СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ, ИЛЮСТРИРАЩИ СЪСТОЯНИЕТО НА РЕАЛНАТА ИКОНОМИКА, ПОКАЗВАТ, ЧЕ ПРЕЗ ДЕСЕТИЛЕТИЕТО, СЛЕДВАЩО ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 90-ТЕ ГОДИНИ, УНГАРИЯ СИСТЕМНО ОТЧИТА СРАВНИТЕЛНО ВИСОКИ ТЕМПОВЕ НА РАЗВИТИЕ - НАД 4% СРЕДНОГОДИШЕН ИКОНОМИЧЕСКИ РЪСТ. БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОВА ПРЕЗ 2006 Г. БВП НА ГЛАВА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО В УНГАРИЯ ДОСТИГА 63% ОТ СРЕДНОТО РАВНИЩЕ В ЕС, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-РАНО СРАВНИТЕЛНОТО НИВО НА ТОЗИ ПОКАЗАТЕЛ Е БИЛО ПОД 50%. ТОВА ПОСТИЖЕНИЕ СЕ ДЪЛЖИ ОСНОВНО НА ОТВОРЕНОСТТА НА УНГАРСКАТА ИКОНОМИКА И НА БЪРЗАТА ИНТЕГРАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПАЗАРИ.
Определящ елемент за унгарското икономическо развитие, изиграл ключова роля за промяна на икономическата структура, е вливането в страната на оперативни капиталови средства. От гледна точка на привличане на инвестиции едно от най-конкурентните предимства на Унгария е нейното централно разположение на територията на Европа и качествената й пътна мрежа. През страната минават четири международни пътни коридора. Географското разположение е много благоприятно от логистична гледна точка и осигурява изключително конкурентно предимство по отношение на пътния трафик в посока Балканите и Близкия изток. В Унгария съществува съвременна интермодална1 инфраструктура и обслужваща система, както и развита система от логистични центрове.
Общият размер на чуждестранния оперативен капитал (преки чуждестранни инвестиции, ПЧИ) в Унгария е над 64 милиарда евро, което изчислено на глава от населението дава един от най-високите показатели в региона по отношение на притока на ПЧИ в посока Източна и Средна Европа. Основна част от оперативните капиталови инвестиции са вложени в сферата на услуги, обслужващи стопанската дейност, както и в конкурентоспособни отрасли на преработвателната индустрия (напр. автомобилостроене, производство на електроуреди). 75% от преките чуждестранни капиталови инвестиции в Унгария са с произход Европейския съюз, като в рамките на този относителен дял 25% произхождат от Германия. Тези инвестиции не само са създали много работни места, но и допринасят сериозно за повишаване на производителността, за модернизация на технологията и за разширяване на експортните капацитетни възможности.
Пазарът на регионални обслужващи центрове се развива динамично в световен мащаб. Държавите от Източна и Средна Европа са особено привлекателни целеви дестинации от гледна точка на тенденцията за изнасяне на услуги. В този аспект Унгария играе ключова роля в рамките на региона. Първият така наречен "Shared service center"2 (SSC) в Унгария е създаден през 2002 г., а фактът, че впоследствие повече от 50 големи и средни предприятия са разположили в страната такива SSC центрове, е показателен за динамиката на тяхното разпространение. Сред най-предпочитаните дейности са регионално структурираните финансови услуги, човешки ресурси, информационни технологии, центрове за обслужване на клиенти, организационни дейности. Международните предприятия, развиващи дейност в Унгария, са на мнение, че като цяло унгарската работна сила е с високо качество, има много висококвалифицирани кадри и нивото на заплатите е приемливо.
В периода след смяната на системата автомобилостроенето става един от най-динамично развиващите се отрасли в Унгария. През 1991 г. "Сузуки" построяват завод в гр. Естергом (втори в Европа). В периода 1992-1998 г. по решение на "General Motors" в гр. Сентготхардон се сглобяват леки автомобили "Опел Астра", а след приключването на този проект "GM" продължават да произвеждат в големи серии двигатели и глави за двигатели, като успоредно дейността се допълва и с производство на скоростни кутии. През 1993 г. "Ауди" основават своя дъщерна фирма в гр. Дьор, където в началния етап започва производство на резервни части и двигатели, като впоследствие дейността се разширява и започва комплектоване на автомобили. През 2008 г. "Даймлер Бенц" също решават да построят свой завод за производство на автомобили в Унгария и избират гр. Кечкемет, където според предварителни планове се предвижда през 2012 г. да се произвежда нова генерация автомобили от клас А и Б.
В Унгария дейностите, свързани със стимулиране на инвестиците и подпомагане процеса на привличане на външни оперативни капиталови средства, се извършват от фирма "ITD Hungary" АД (непублично).
Почти 80% от унгарския експорт е насочен към Европейския съюз. Продуктовата структура на външнотърговския оборот почти две десетилетия системно се разширява, но през 2009 г. поради спад на външното търсене, дължащо се на икономическата криза, износът е спаднал до 59.5 милиарда евро (в сравнение със 72.8 милиарда евро през 2008 г.), а вносът е бил само 55.5 милиарда евро (при 73 милиарда евро през 2008 г.). Най-големият външнотърговски партньор на Унгария е Германия. Най-голям дял в структурата на външнотърговския оборот формират промишлените стоки, в рамките на които доминира експортът на стоки на машиностроителния отрасъл, машини и превозни средства.
Двустранните унгарско-български икономически връзки се развиват устойчиво. Благодарение на традиционното икономическо партньорство основите за по-нататъшно развитие на двустранните икономически връзки са отлични. В периода преди кризата унгарските фирми осъществяват все по-значими инвестиции в България. През 2009 г. унгарските инвестиции достигат 104,3 милиона евро, което поставя страната на 8-о място в класацията на чуждестранните инвеститори. Въпреки кризата общата стойност на унгарските инвестиции през първото тримесечие на 2010 г. достига 23 милиона евро, което нарежда страната на 6-о място. Броят на унгарски фирми и фирми с унгарско участие в България достига 340. Най-значителните унгарски инвестиции на оперативни капиталови средства са свързани с инвестициите на "ОТP", "Videoton", "Dunapack", "MKB", респективно "GPV - BULGARIA" - дъщерна фирма на "FRAMA" АД. В "ДСК-OTP" се обслужват банковите сметки на три милиона българи.
Двустранните търговски връзки също отбелязват развитие. В периода 2005-2008 г. стокооборотът между двете страни като цяло е нараснал 2,9 пъти, в рамките на което унгарският експорт към България е нараснал 3,4 пъти. През 2009 г. под влияние на кризата унгарският експорт към България е намалял с 31,4% спрямо 2008 г., а вносът съответно с 12,1%. Независимо от относителния спад, в абсолютна стойност това означава 698 милиона евро, от които унгарският експорт е 563 милиона евро, а унгарският внос е 135 милиона евро. Унгария е 17-ят най-важен партньор на България по отношение на експорта и 13-ят по отношение на вноса.
В унгарския експорт към България най-голям дял имат машини и съоръжения (54%), след тях следват различни стоки на преработвателната промишленост (33%) и в по-малка част - хранителни стоки (11%). Суровини и енергийни източници имат несъществен дял. През изминалата година в унгарския внос с 20% е намалял делът на стоки на преработвателната промишленост за сметка на машини, машинно оборудване и хранителни стоки. Все повече нарастват общите черти в икономическите структури на двете държави.
1 Метод на транспортиране, при който товарът се намира в контейнер или в превозно средство, като се използват два или повече начина (железопътен, плавателен и с камион) на транспортиране.
2 Намаляване на разходите на компания чрез извършване на част от дейността й, като IT, човешки ресурси, финанси или обслужване на клиенти, от различни подразделения на същата компания, често в друга държава.
|
|
| Превод от унгарски език |
|
| горе |
|
|
|
|
