|
|
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.6, бр.5, година XVII, 2010г. |
|
|
Н. Пр. д-р Янош Мартони, министър на външните работи на Република Унгария
Мой приоритет е подобряването на имиджа на Унгария |
|
|
|
|
Господин министър, Вие сте един от редките примери, когато след връщане във властта заемате отново поста външен министър. Как се е променила Европа за времето между двата Ви мандата?
- Сред промените при всички положения трябва да изтъкнем създаването на Лисабонския договор. Пътят до влизането в сила на договора за реформи беше изпълнен с трудности, но на първи декември миналата година най-накрая той стана факт. Само по себе си очертаването на международната правосубектност е също много важно от гледна точка на Европейския съюз, още повече, че има и още по-ясно разделение на функциите. За разлика от това, което твърдяха по онова време евроскептиците, новите разпоредби категорично защитават суверенитета на страните членки. Едновременно с това същността на Европейския съюз не се е променила: европейската интеграция е една уникална и гениална идея, която в бъдеще ще трябва да се концентрира много повече върху външните предизвикателства, отколкото върху евентуалните институционални проблеми. Например върху това, че Съединените щати продължават да гледат на нас по-скоро само като на международна организация. Другата съществена промяна бе породена от кризата. Изглежда се създава нов световен ред, тъй като стана ясно, че не можем да очакваме всичко да се регулира от пазара, че държавата е наистина необходима, за да може икономиката да функционира адекватно.
- А как се промени Вашата страна?
- По отношение на икономическото ни положение и начина, по който ни възприемат в международните среди, Унгария преживя осем трудни години, които навредиха на страната. Заради лошото управление и кризата в нашата страна превес взе недоволството, хората разбраха, че нещата не могат да продължат по същия начин, по който протичаха през изминалите два мандата, и че има нужда от промяна. Именно затова в огромната си част те гласуваха доверие на новото дясноцентристко правителство. Недоволството обаче породи и един друг ефект, а именно, че се засилиха крайните настроения. Представянето и изборните резултати на радикалната партия "Йобик" провокираха критики в Европа и Северна Америка независимо от това, че финансовата, икономическата и моралната криза благоприятстваха крайностите навсякъде по света, не само в Унгария. Днес обаче отново намери потвърждение фактът, че когато бъде възстановен редът, намалява подкрепата за крайните политически партии. Нашето дясноцентристко, християндемократическо правителство има за задача и в условията на новия световен ред да гради една конкурентоспособна страна, за което вече са налице основите, а именно - гражданите продължават да имат доверие на правителството, имаме парламентарно мнозинство, а страните от региона и Европа се управляват от правителства, изповядващи подобни на унгарското правителство ценности, тоест са излъчени от партии, принадлежащи към парламентарната фракция на Народната партия в Европейския парламент, което в много отношения улеснява сътрудничеството. Като министър на външните работи считам за своя приоритетна задача по-тясното коопериране между централноевропейските страни, както и подобряването имиджа на Унгария. За осъществяването на тази последната цел неизменно условие се явява доверието, поради което е необходимо воденето на по-чест и задълбочен диалог с нашите партньори. Нашата страна провежда външна политика, основаваща се на ценностите, като основен принцип за нас е спазването на човешките права.
- Виждате ли и Западните Балкани някога в ЕС?
- Естествено, тъй като страните от Западните Балкани разполагат с ясната перспектива за присъединяване към ЕС, която страните, членки на общността, многократно са потвърждавали, така например и на последната конференция на високо равнище в началото на юни в Сараево, на която аз също присъствах. По мое мнение няма друга алтернатива за Западните Балкани като тази за европейската интеграция, която да бъде еднакво успокоителна както за въпросните страни, така и за ЕС, и особено за съседните на региона страни членки, между които Унгария и България.
Страните от Западните Балкани решително се стремят към членство в Европейския съюз, като досега всички, с изключение на Босна и Херцеговина и Косово, са подали молби за присъединяване. Има възможност Хърватия да приключи преговорния процес в близко бъдеще, надяваме се още по време на ротационното унгарско председателство. Македония вече е със статут на страна, кандидатка за членство, и в обозримо бъдеще такъв статут може да придобият Черна гора и Албания. Процесът по присъединяването на региона понастоящем напредва и от основен интерес за нас е темпото да не бъде прекъсвано. В същото време важен елемент от присъединителния процес е пълното покриване на определените критерии, което не е никак малко предизвикателство за засегнатите страни. От общ интерес е членки на ЕС да станат единствено подготвените във всяко едно отношение кандидатки. От всичко това следва, че е трудно да се конкретизира предварително кога всички страни от региона ще придобият членство в ЕС.
- Унгария и България заедно признаха Косово, редно ли беше това? Днес виждате ли по-добро решение за това?
- Действително, Унгария, България и Хърватия заедно признаха Косово на 19 март 2008 г., месец след обявяването на неговата независимост. Най-важният аргумент за това беше опазването стабилността на региона на Западните Балкани, като именно общият интерес направи възможно това да се случи в координация с още две страни от региона. Смятам, че изминалият период потвърди правилността на тогавашното решение: в Косово намаляха случаите на насилие, породени от етническо напрежение, и младата държава напредва добре по пътя на създаване на правова държава. Въпреки че признаването няма юридическа стойност, а се опира на тогавашното статукво, съответно на политически съображения, аз се надявам, че препоръчителното мнение на Международния съд в Хага в дългосрочен план ще доведе до приемане на историческото минало, както и до уреждане на взаимоотношенията между Сърбия и Косово.
- Външните министри винаги казват, че двустранните отношения са много добри, но според Вас какви възможности има, за да бъдат още по-добри?
- След така зададения въпрос може да прозвучи нескромно, но българо-унгарските отношения действително са отлични. Разбира се, има въпроси, по които си заслужава още по-тясно да си сътрудничим. Освен увеличаването на редовните и досега срещи и консултации на високо и експертно равнище, големи възможности виждам и за засилване на връзките по линия на енергетиката и инфраструктурата, така например по отношение на газопровода "Набуко", както и проектите, свързани с европейските транспортни коридори ІV и Х. Смятам, че предстоящото унгарско председателство на ЕС през първата половина на 2011 година ще създаде още нови възможности за взаимодействие. По отношение на формулираните от унгарското председателство приоритети общи интереси и възможности за действие с българската страна виждам в областта на енергийната сигурност, Дунавската стратегия, подкрепата за евроатлантическата интеграция на Западните Балкани и по линия на Източно партньорство. Едновременно с това естествено смятам за изключително важно по-нататъшното укрепване и стимулиране на търговските и инвестиционните отношения. От наша страна считаме за особено важно засилването на капиталовложенията и решително подкрепяме участието на унгарските предприятия на българския пазар.
|
|
Интервю на Валентин Костов |
|
горе |
|
|
|
|