 |
|
| АРТ |
стр.44, бр.5, година XVII, 2010г. |
|
|
Съкровищата на многовековно изкуство |
|
|
| |
|
ТЕЗИ НЯКОЛКО СТРАНИЦИ НЕ ПОЗВОЛЯВАТ ДА ПРЕДСТАВИМ МНОГОВЕКОВНОТО, ПОКОРЯВАЩО СЪКРОВИЩЕ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО, КОЕТО Е СЪЗДАДЕНО ОТ УНГАРСКИТЕ ТВОРЦИ И С КОЕТО ТЕ СА ДОПРИНЕСЛИ ЗА ТВОРЧЕСКИЯ ЖИВОТ В ЕВРОПА И СВЕТА.
ПРЕДЛАГАМЕ ВИ ЗАПОЗНАНСТВО С НЯКОЛКО ТВОРЦИ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА: ХУДОЖНИКА РИПЛ-РОНАИ, КЕРАМИЧКАТА-СКУЛПТОР МАРГИТ КОВАЧ, СПОМЕНАТИЯ ТУК ПРЕДИМНО КАТО ГРАФИК, НО ИНАЧЕ ПОЛИХИСТОР БЕЛА КОНДОР И ПРЕДСТАВИТЕЛЯ НА ПОСТ- МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО АТИЛА ЧЬОРГЬО.
ЙОЖЕФ РИПЛ-РОНАИ (Капошвар, 1861-1927)
Йожеф Рипл-Ронаи е една от водещите фигури в модерното унгарско изобразително изкуство.
Започва обучението си в Мюнхенската художествена академия, след което заминава за Париж, където работи като помощник на прочутия унгарски художник Михай Мункачи. Тук се раждат първите му значими творби ("Жена в рокля на бели точки", "Жена с клетка"). Наричат този му период "черен" или "цветоредуктивен". Картините му се градят на хармонията на черното, тъмнозеленото и кафявото, майсторско изпълнение в стил ар нуво.
През 1902 г. се завръща в родината. "Черният" период на Рипл-Ронаи приключва. Картините му изобразяват родителите и приятелите му, хармонията на пейзажа, бидермайеровия интериор.
От 1908 г. творчеството му навлиза в нов етап: неговите "царевични" картини, с петнисти мазки, наподобяващи накъсан памук, са под въздействието на западноевропейските течения. Само от известно разстояние цветните петна създават цялостна картина. Когато избухва Първата световна война, той е във Франция и като гражданин на вражеска страна е интерниран за седем месеца.
След освобождаването си представя военните си картини. Проектира и витражи, чаши и лампи. Във фокуса на последния му период са пастелните портрети, сред които на известни унгарски писатели като Жигмонд Мориц, Льоринц Сабо, Михай Бабич.
МАРГИТ КОВАЧ (1902, Дьор - 1977, Будапеща)
Маргит Ковач се обучава в Унгария, Виена, Мюнхен, Копенхаген, Севр. Обединявайки техниката на грънчарското колело и на пластичното оформяне, създава творби, с които преодолява традиционните жанрови граници на изобразителното и приложното изкуство.
Кариерата й започва в началото на 30-те години на миналия век с малки моделирани теракотени пластики, релефи и грънчарски декоративни изделия, а от втората половина на 30-те преминава към създаването на по-стилизирани стенни пана и художествени предмети с фолклорни влияния. Все повече се налага тенденцията към геометричност. Наред с отразяващата глазура започва да експериментира и с матираща.
През 50-те години в творчеството й навлизат и селски жанрови сцени. Редом с украсените с битови сцени плочки и високи релефи през този период се раждат и реалистичните й големи грънчарски фигури ("Предачка", 1953). През 60-те и 70-те години тя сменя предпочитаната теракота с по-груб материал и разработва нови теми, почерпани от митологията, приказките и легендите.
БЕЛА КОНДОР (1931, Пещсентльоринц - 1972, Будапеща)
Бела Кондор завършва графика в Художествената академия в Будапеща. С името му се свързват множество популярни илюстрации. Два пъти е отличаван с наградата "Мункачи". През 1990 г. посмъртно е удостоен с наградата "Кошут".
"Бела Кондор [...] е създател на школа в унгарската графика. Още в началото на творческия си път знае точно какво иска: "Стремях се към епическото изкуство на Джото или Рембранд, то обаче е свръх силите ми, може единствено да блести като далечна цел пред мен." [...] Не мисли в учения, стилове, гледа на света със свои очи. Всички етични проблеми пред генерацията, съзряла след 1945 г., свързани със загубата на илюзиите, резонират мощно в творчеството му. Жената и мъжът, доброто и злото, човекът и машината, човекът и животните са все мотиви от творчеството му, внушаващи по-дълбоко значение.
...Изкуството му е раздирано от крайни противоречия. Романтичен патос, яростна експресивност, бунт срещу осакатяването на човешката същност и пълнота, саморазяждаща трагична ирония, достоен за пророците на Апокалипсиса визионерски екстаз, отразяващ катаклизмите на епохата, ругателни клетви - а от другата страна жаждата за чиста хуманност..." (Лайош Немет)
АТИЛА ЧЬОРГЬО (1965, Будапеща)
Атила Чьоргьо понякога месеци наред си играе със сложни математически, физични или геометрични задачи и творбите му отразяват някое от възможните решения на поставените въпроси, друг път конструира особени фотоапарати, които запечатват невиждани досега картини. Занимават го оптическите илюзии, получаващи се от взаимовъздействието на светлината и движението, явленията, противоречащи на опита на ежедневието, които в миг разколебават вярата на зрителя в естествените физически закономерности.
Изискващата сложни изчисления триизмерна анимация в хаоса на пръчиците, въжетата, макарите и тежестите се обръща към зрителя с изчистената непосредственост на мисълта и инвенцията. Обзорна картина на удостоеното и с международни отличия творчество на Атила Чьоргьо дава изложбата "Точката на Архимед", която след музей "Лудвиг" в Будапеща през есента на 2010 г. ще бъде представена в МUDAM, Люксембург, а през пролетта на 2011 г. в Хамбург в Hamburger Kunsthalle - Galerie der Gegenwart.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
