 |
|
| ДОСИЕ |
стр.9, бр.5, година XVI, 2009г. |
|
|
Казахстан и България: взаимно опознаване |
|
|
| Проф.д.ик.н. НИНА ДЮЛГЕРОВА |
|
Казахстан и България са държави, които през последните две десетилетия преминават през съществени политически трансформации и социално-икономически промени. След края на биполярния свят и разпадането на съветската система българското и казахстанското общество, подобно на другите членове на социалистическия свят, бяха изправени пред разнопосочни предизвикателства, които поставяха на изпитание такива важни индикатори на държавността като идентичност, традиции и интегритет.
Многобройните сценарии от близкото минало определяха България като арена на междуетнически и религиозни противоборства. През последните две десетилетия обаче тя много често е сочена като пример за етнически мир, където толерантността спрямо различните нации и конфесии е доказан елемент от държавната политика и междуличностното общуване. Като всяка страна от източния блок България премина по пътя на демократичните промени. Във вътрешнополитически план тези изменения се осъществиха чрез преструктурирането на вътрешния пазар посредством децентрализацията и приватизацията. В средата на 90-те години на ХХ в. се очертаха и евроатлантическите приоритети на страната, които се финализираха през 2004 г. и 2007 г., годините, в които тя стана член на НАТО и Европейския съюз.
През подобни процеси на демократизация преминава и Казахстан. Като втора по големина (след Руската федерация) държава в постсъветското пространство тя съумя успешно да предотврати опасността от етническо и религиозно напрежение. Нещо повече, Казахстан се превръща в образец за подражание чрез своите 120 националности и около 40 религии, които мирно съжителстват на казахстанската територия.
Отсъствието на етноконфесионално напрежение в двете държави дава възможност на политическия им елит да работи за социалния и икономическия просперитет на всяка една от тях. Нещо повече, през последните години се създават редица условия за двустранно сътрудничество, което разширява възможностите за взаимно подпомагане в различни области на обществения живот.
За това спомага и обстоятелството, че в Казахстан живеят няколко хиляди българи. По-компактни групи са съсредоточени в Карагандинска, Павлодарска, Актюбинска, Източноказахстанска и по-малки в Атърауска, Костанайска и Западноказахстанска област. Преобладаващата част от тях са потомци на българи, изселили се в края на XVII и началото на XVIII в. на територията на Руската империя. В периода 1908-1920 г. някои от тях се преселват от Бесарабия и Крим в Казахстан, а през 1944 г. около 12 хиляди кримски българи са депортирани в Казахстан. Българи се заселват там и през 50-те и 60-те години на XX в. във връзка с изграждането на нови стопански обекти. През 1994 г. в Алматъ се създава Български културно-информационен център. Културни центрове на българи съществуват и в град Атърау, в Актюбинска и Павлодарска област. Българите в Казахстан, макар и неголяма общност, имат свой принос за развитието на добрите отношения между двете страни.
За активното сътрудничество и продължаващо разнообразяване на политическите и обществените връзки между България и Казахстан сериозна роля играе председателят на Българския културно-информационен център в Казахстан и депутат в Мажилиса Олег Дъмов. Неговата дейност в Асамблеята на народите на Казахстан към президента на републиката също спомага за доброжелателния и конструктивен тон между централноазиатската и балканската държави.
Неслучайно през последните месеци един от основните документи на Казахстан "Пътят към Европа", който начертава посоките на европейското развитие на тази държава, получава недвусмислената подкрепа от българския политически, икономически и академичен елит. Доказателство за това са многобройните политически разговори и икономически преговори, които осъществяват представителите на казахстанското посолство в София. С актуално звучене са както организираните от тях научни форуми с участието на депутати, дипломати и учени от двете страни, така и презентациите на произведения на казахстанската класика, разкриваща специфичната красота на казахския дух и традиции, като трилогията "Номади" на казахстанския класик Илияс Есенберлин, книгите на Абай Кунанбаев и Олжас Сулейменов.
С течение на времето двустранният опознавателен процес дава своите плодове, измервани не само в количеството на проведените двустранни разговори, преговори и постигнати резултати, но и в засиления интерес към постиженията им в различните области на икономиката, културата, изкуството и др. Не подлежат на съмнение огромните крачки, които прави Казахстан в архитектурната област, което е малка част от колосалните промени в тази държава. Олицетворение на новите, динамични, но и изпълнени с хармония промени е новата столица Астана. Това е един от малкото градове в света, които носят в себе си не само историческата традиция, но и духа на стремящото се към нови висини на познанието общество на Казахстан. В големите степни пространства хармонично се вписва новото административно и жилищно строителство, където мирно съжителстват удачно вплетените в хром, стомана и стъкло истини от миналото. Астана е доказателството за осъществените мечти на казахстанския народ, насочени към социален и икономически просперитет, съчетани с политически успехи в регионален и глобален план. Не е за подценяване обстоятелството, че от 2010 г. Казахстан ще е първата държава от постсъветското пространство, която ще председателства Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ). Това е сериозна крачка в по-нататъшното утвърждаване на тази държава в Европа, Евразия и света.
България работи също за превръщането си в страна, която като черноморска държава и външна граница на Европейския съюз да утвърждава демократичните ценности в балканския регион на континента. Същевременно тя е ценен партньор на Казахстан в неговия път към Европа не само поради многото аналогии помежду им в етноконфесионален план, но и заради преследваните от тях общи цели, ориентирани към защита на националните интереси и социално-икономическия просперитет на техните общества.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
