 |
|
| КУЛТУРА |
стр.38, бр.5, година XIV, 2007г. |
|
|
От глаголицата до Вук Караджич |
|
|
|
|
В епохата на ранното средновековие културата е била изцяло зависима от църквата и се характеризира не само с първата славянска писменост – глаголицата, но и с един мъртъв книжовен език, общ за всички южни славяни – старославянският. Изключително значима за езиковите реформи в Сърбия е 1850 г., когато е приет т. нар. Виенски договор, който постановява, че сърби и хървати говорят на един език, че правописът им е фонетичен, че за книжовно се взима южното херцеговско наречие и, не на последно място, че Вук Караджич е онзи, който ще създава правилата на този език.
След заселването си на Балканския полуостров южните славяни попадат под директното влияние на всесилната Византия. Активната мисионерска дейност на Източната църква способства населението по тези земи да приеме християнството, което в значителна степен благоприятства и разпространението на писмеността. А неините корени откриваме в делото на моравската си мисия, създават ново писмо, приспособено към словенските езици и говори. Става дума за глаголицата, с която хората на Балканите си служат до XI в., за което свидетелстват Мариинското евангелие (Marijino jevandelje) и Клоцовият сборник (Kloсev zbornik) - два глаголически паметника, причислявани към старославянската (старобългарска) книжовност, съхранили на книга в по-пълна степен особените характеристики на езика на най-старите заселници по тези земи. Мариинското евангелие е открито в Света гора през ХIХ в., а ако е там от XI в., то би било важно доказателство за разпространението на писмеността в областите между Косово и Рила. Навлизането на писания текст в живота на обществото способства и за по-активното разпространение на християнството, тъй като писмото е създадено, за да се преведат църковните книги на славянските езици. В епохата на ранното средновековие културата е била изцяло зависима от църквата и се характеризира не само с първата славянска писменост - глаголицата, но и с един мъртъв книжовен език, общ за всички южни славяни - старославянският.
Делото на Кирил и Методий във Велика Моравия не е добре прието от Франкската държава, тъй като благоприятства разпространението на византийската политика и култура и омаловажава влиянието на франкските владетели в земи, където те биха желали да играят доминираща роля. Така в спора бива въвлечен и главата на Римокатолическата църква. Последствията обаче са неочаквани за всички - папата дава благословията си мисията да продължи. Ала след смъртта на Константин-Кирил Философ мисията постепенно губи първостепенното си значение. Учениците на двамата братя са решени да продължат дейността на двамата братя, но скоро след кончината им са прогонени от Велика Моравия. Климент и Наум намират убежище на Балканите. Тук те създават нова писменост, по-достъпна и лесна за употреба - кирилицата. Първият литературен паметник, написан с новата азбука, е Мирославското евангелие (Miroslavljevo jevandelje) от XII в. С течение на времето в езика навлизат елементи от народния говор. Така възниква и сръбската редакция на старославянския или т. нар. сръбскославянски, който се използва от началото на XII до XVIII в. По-известни творци от този период са Гаврило Стефанович Венцлович, Йован Раич и Захарие Орфелин. В средновековната сръбска държава културата се развива под покровителството на великата династия на Неманичите. Огромно позитивно значение за развитието на културата оказва просветителската дейност на най-малкия син на великия жупан Стефан Неманя - Растко Неманич, по-известен като Свети Сава. Невероятният подем на сръбската култура през този период обаче бива рязко прекъснат, когато през 1371 г. настъпва краят на тази велика владетелска династия. Своята негативна роля изиграват и зачестилите след Косовската битка през 1389 г. турски завоевателни походи.
По времето на Неманичите сръбската средновековна култура се развива предимно в църквите и манастирите, построени от кралете, както и в училищата, откривани към тях, за да се образоват монасите. От този период датира и един изключително значим документ - "Законникът на Стефан Урош IV Душан" (Dusanov zakonik) от 1349 г., кодифициращ сръбското средновековно феодално право.
След османската инвазия на Балканите постепенно се заличават белезите на сръбската държавност. Многовековното робство оставя трайни и дълбоки следи върху културата, която обаче успява да се съхрани, и то благодарение на факта, че турските власти се отнасят доста толерантно към духовните водачи на народа, които поддържат култа към Свети Сава. След голямото преселение на сърбите към Австро-Унгария народът попада под силното въздействие на Kатолическата църква. За да се предпазят от покръстване и да запазят националната си и религиозната идентичност, сърбите се обръщат за помощ към Русия. Така биват създадени славянската и латинската школа, а през XVIII в. за книжовен език на сърбите се приема руската редакция на старославянския или т. нар. църковнославянски. Ала тъй като този език е непонятен за народа, в скоро време се стига до сливането му с народния говор и така възниква славяносръбският език, който използват сръбските просветители и преди всички Доситей Обрадович.
До края на XIX в., когато се появява Вук Стефанович Караджич, езикът, културата и писмеността са на доста незавидно равнище. Роден през 1787 г. в Тършич, Вук Караджич е един от малцината грамотни сърби по онова време. Целия си живот той посвещава на въвеждането на определени норми и правила в езика, като тежнението му е народният говор да се превърне в книжовна норма или, с други думи, да създаде чистия сръбски език. След поражението на Първото сръбско въстание той бяга в Австрия и се установява във Виена, където среща Йерней Копитар, който го вдъхновява да започне да събира народни умотворения и го насърчава да се заеме с една изключителна нова и значима мисия - да напише първата сръбска граматика и речник. И така през 1814 г. във Виена е издадена първата "Граматика на сръбския език" (Pismenica serbskoga jezika po govoru prostoga naroda napisana), която е съобразена с народния говор и в която е залегнал принципът "Пиши както говориш, а чети както е написано." След издаването на граматиката Караджич работи върху голям речник и през 1818 г. от печат излизат допълненото издание на граматиката (преведено на немски през 1824 г.) и първото издание на "Сръбски речник с немски и латински преводи". Това е първият речник на сръбския народен език, съдържащ над 26 000 думи, с точните ударения и с подробни етнографски, исторически и географски обяснения на думите.
Веднага след публикуването на Речника, Караджич заедно с Джура Даничич започва работа върху второто му издание, което е завършено през 1852 г., и този път съдържа над 47 000 думи, и то не само от областта на Сърбия, Срем и Южна Унгария, но и от Черна гора, Далмация, Хърватска и стара Сърбия. През 1827 г. във Виена е издаден и първият сръбски буквар. В стремежа си да утвърди водещото място на народния език и в литературата Караджич обаче се сблъсква с огромната съпротива не само на литературните кръгове, но и на държавните институции. Опонентите му твърдят, че народният език е езикът на непросветените маси, просташки и селски, и поради това не бива да се използва, за да се твори художествена литература. Едва през 1845 г. се стига до компромис, когато Караджич приема освен сръбски, да се използват (но не често) и думи със славянски произход, ако те нямат свой еквивалент в народния език, както и за книжовно да се приеме южното наречие, защото се употребяват от по-голямата част от народа. Значими творби, написани на новия език, са Вуковият превод на Новия завет, после "Ратуването за сръбски език и правопис" (Rat za srpski jezik i pravopis), научната обосновка на Вуковите идеи и реформи от Джура Даничич, стиховете на Бранко Радичевич, които въвеждат народния език в художественото слово и не на последно място "Горски венец" на Негош - един невероятен поетически синтез на народната словесност и художествения изказ. И още едно значимо събитие: от 1848 г. започва да излиза първият вестник, списван с новия правопис - "Напредък". Изключително значима за победата на Вуковите реформи е 1850 г., когато е приет т. нар. Виенски договор, който постановява, че сърби и хървати говорят на един език, че правописът им е фонетичен, че за книжовно се взима южното херцеговско наречие и, не на последно място, че Вук Караджич е онзи, който ще създава правилата на този език.
Освен че прави огромна крачка напред в сферата на сръбската писменост, Караджич е автор и на редица изключително значими исторически, социологически и етнографски трудове, посветени на сръбския народ, събира много ценни народни умотворения, пише за героите участници в Първото сръбско въстание, води активна кореспонденция с велики свои съвременници - Грим, Гьоте, Енгелс... Той показва на Европа истинското лице на народа, с неговите светли и тъмни страни. И тъй, Вук Караджич - доктор по философия в Университета в Йена, е истински представител на сръбската революция.
|
|
Културен отдел
на Посолството на Р Сърбия
Превод: Александра Ливен |
|
| горе |
|
|
|
|
