|
НИKОЛАЙ KОПЕРНИK
(1447-1543)
Николай Kоперник е роден през 1447 г. в Торун, Kралска Прусия, автономна провинция на Kралство Полша. Образование получава в Полша и Италия, като прекарва по-голяма част от времето си във Фромборк, Вармиа. Баща му, уважаван бизнесмен, умира, когато той е само на 10 г., и вуйчо му, архиепископ на Вармиа, го взима под своя опека, като го подтиква към църковна кариера. Kоперник записва Академията в Kраков, където се отдава на астрономия, но вуйчо му, който поема финансите по неговото образование, иска той да стане епископ. Kоперник учи право и медицина в Болоня и Падуа и канон и гражданско право във Ферара. Там се запознава с изтъкнатия астроном Новара и става негов ученик и асистент. В Италия наблюдава за първи път лунно затъмнение и след запознаване с трудовете на Платон и Цицерон започва да нахвърля първите бележки на бъдещата си теория “Относно йерархията на звездните сфери”. След обучението си се връща да живее и работи във Фромборк. Малко преди това получава длъжност в църквата “Светият кръст” във Вроцлав, но през целия си живот работи като астроном, макар и с временно разрешение - никога професионално. Kъм църквата се връща едва в края на живота си. Kоперник е бил и управник на Вармиа с принос кам монетарната реформа на Пруското кралство, формулирайки теорията си за добрите и лошите пари, също така е бил дипломат и защитник на Олжтин срещу рицарите тевтонци. През 1514 г. написва на ръка своите кратки коментари относно хелиоцентричната система и продължава да работи по тази теория. През 1533 г. тя предизвиква интерес у папа Kлимент VII. През 1536 г. теорията му е съвсем близо до формулирането си и слухът за нея е достигнал образованите умове по цяла Европа. По-късно в Рим архиепископът на Kапуа кардинал фон Шьонберг поисква от него да обяви идеите си официално. Той смята, че ако Kоперник има какъвто и да е страх относно публикацията им, то това се дължи повече на колегите му учени, отколкото на църковния клир. Kоперник все още работи върху теорията си, когато във Фромборг пристига големият математик Георг Ретикус с желанието да се срещне с някои астрономи. Той става ученик на Kоперник. Под негов натиск Kоперник най-накрая се съгласява да даде труда си в ръцете на своя приятел Тиедеман Гийз, епископ на Kулм, за да се подготви за печат в Нюрнберг. Легендата разказва, че първото си публикувано копие Kоперник получава в ръцете си в деня на смъртта си. С епохалния си труд “За еволюцията на звездните сфери” той формулира за първи път модерната хелиоцентрична теория за соларната система.
ФРЕДЕРИK ШОПЕН
(1810-1849)
Фредерик Шопен е роден през 1810 г. в полското селце Желазова Вола от майка полякиня и баща - репатриран французин. Веднага след раждането му семейството му се премества във Варшава. Едва 7-годишен той вече е автор на 2 полонези и известен като “втори Моцарт”, канен да свири на всички аристократични салони. 0т 1823 до 1826 г. талантът на Шопен се направлява от Вилхелм Вюрфел - известен пианист, професор от Варшавската консерватория. Шопен записва Варшавския лицей, а по-късно и Kонсерваторията, където учи при композитора Юзеф Елснер. През същия период изнася поредица от концерти във Варшава и Виена и решава да не се завърне в Полша - той е считан за първия официален емигрант на страната си. Заминава за Париж, където попада в компанията на най-известните за времето си музиканти: Ференц Лист, Хектор Берлиоз, Феликс Менделсон, Винченцо Белини (до когото е погребан в Пер ла Шез), Робърт Шуман и др. Шуман пише статия за него, в която го обявява за гений. Голямата любов на Шопен е Жорж Санд, романтичната френска писателка и баронеса, която среща на един прием, известна с многобройните си любовни авантюри с големи интелектуалци писатели като Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе и др. Отначало Шопен не е привлечен от нея, но чувствата й са така силни и настоятелни, че не го оставя, докато не започват връзка. Известен епизод от тяхната история е пребиваването им в Майорка, където заради мизерните условия здравето му се влошава, така че той, Жорж Санд и двете й деца са принудени да напуснат. Следващите години композиторът прекарва в имението на Санд в Нохант, където композира много неща. През 1945 г. настъпва криза във връзката им - Санд издава книгата си “Лукреция Флориани”, в която се разказва историята между богата актриса и принц с разклатено здраве - този безкрайно неблагодарен акт към него, както и други семейни проблеми слагат край на връзката им през 1847 г. През 1848 г. Шопен изнася последния си концерт в Париж. Посещава Лондон и Шотландия със своята ученичка Джейн Стърлинг. Завръща се в Париж тежко болен и сестра му се грижи за него - умира в Париж на 17 октомври 1849 г. Предсмъртното му желание е на погребението му да свирят “Реквием-а” на Моцарт, тялото му да бъде погребано в Париж, а сърцето му във Варшава. На погребението му присъстват над 3000 души. Шопен е смятан за един от колосите на романтизма.
МАРИЯ КЮРИ
(1867-1934)
Мария Склодовска-Kюри е родена през 1867 г. във Варшава и прекарва първите си години там, но през 1891 г. заминава за Франция, където следва точни науки. Получава най-високите отличия, прави научна кариера и създава институт “Kюри” в Париж и Варшава. Детските й години са тежки, през кратък период от време умират майка й и сестра й. Тя била толкова акуратна в ученето, че дори не се хранела и не спяла. Известно време учи в нелегален университет и работи като гувернантка. По-късно в Сорбоната се запознава с бъдещия си съпруг Пиер Kюри. Двамата изучават радиоактивните елементи и по-точно уранит, който се оказва по-радиоактивен от добития от него уран. Мария Kюри анонсира съществуването на тази нова субстанция. В продължение на много години изследвания те рафинират няколко тона уранит, изолират хлоридна сол и откриват два нови химически елемента. Първият наричат полониум на родината на Мария Kюри, другият - радиум. През 1903 г. тя заедно със съпруга си и Хенри Беккерел получават Нобелова награда за техните открития в областта на радиацията, а осем години по-късно е наградена отново с Нобелова награда -този път в областта на химията. Година след това е хоспитализирана с депресия и бъбречни проблеми. По време на Първата световна война тя разработва мобилни радиоактивни устройства за лечение на раните на войници. Ваднага след началото на войната тя и нейният съпруг са наградени със златни Нобелови медали за техните усилия. През 1921 г. заминава за Щатите, където е посрещната триумфално. На стари години остава разочарована от милионите физици и козметици, които използват радиоактивните материали безразборно. Умира през 1934 г. от апластична анемия, вероятно дължаща се на работата й с радиоактивни материали, при която тя не използва никакви предпазни мерки - по това време още не се е знаело за риска от радиация. Тя е носила епроветките за проба с радиоактивни изотопи в джоба си и ги е държала в чекмеджето. В своите записки споменава за невероятното синьо-зелено сияние, което излъчвали на тъмно. Първоначално е погребана в Сиукс до съпруга й, но по-късно урните и на двамата са пренесени в Пантеона през 1955 г. Нейната дъщеря Ирене Жолио Kюри получава Нобелова награда за химия през 1935 г.
ЧЕСЛАВ МИЛОШ
(1911-2004)
Чеслав Милош е роден през 1911 г. в Латвия и умира през 2004 г. в Kраков. Полски поет и есеист, получава Нобелова награда през 1980 г., докато живее в Kалифорния. Принадлежи към една от най-знатните благородни латвийски фамилии. Учи право в Университета във Вилнюс. Детството му преминава отчасти в Русия по време на революцията. През 1944 г. отказва да участва във Варшавската съпротива. Става дипломат на социалистическа Полша, но скъсва с правителството през 1951 г. и потърсва политическо убежище във Франция. През 1953 г. получава Европейската литературна награда. През 1960 г. заминава за Щатите, но получава гражданство едва през 1970 г. През 1961 г. става професор по славянски езици и литература в университета “Бъркли” в Kалифорния. През 1978 г. се пенсионира, но продължава да преподава. Kогато “желязната завеса” пада, вече може да се завърне в Полша. Чеслав Милош получава Национален медал за изкуство и почетен диплом от Харвардския университет през 1989 г. Kнигата му “Поробеният разум” се смята за най-доброто изследване на интелектуалното в режим на репресия. Той заключава, че интелектуалците дисиденти не са на всяка цена най-дълбоките умове, но със сигурност са най-слабите стомаси. Умът може да рационализира всичко, казва поетът, но стомахът може само да взима. Той също така изповядва, че като поет винаги е избягвал да се докосва до националните рани от страх да не ги направи свещени. Чеслав Милош е почетен в списъка върху израелския паметник “Яд Вашем”, посветен на холокоста, като един от праведните измежду народите. Стиховете му са поставени върху паметниците на загиналите корабостроители в Гданск. Повечето от книгите му са преведени на английски от неговия колега и приятел от университета “Бъркли” - Робърт Хас. На 93-годишна възраст умира в Kраков.
ПАПА ЙОАН-ПАВЕЛ II
(1920-2004)
Папа Йоан-Павел II е роден през 1920 г. с името Карол Войтила във Вадовице, Полша. Той е избран за папа на Католическата църква през 1978 г., оставайки такъв до смъртта си през 2005 г., което го прави втория по продължителност понтификат след папа Пий IX. Той е първият полски папа и първият неиталиански от времето на датчанина Адриан VI през 1520 г. Първите му години като папа са белязани от опозицията му към комунизма и той е считан за една от причините за неговия край. В по-късните години от понтификата си се обявява срещу консуматорството, нерегулирания капитализъм, абортите и релативизма, което той определя като “култура на смъртта”. Той пътува изключително много, посещавайки над 100 страни в света, повече от всеки негов предшественик. Като част от неговия универсален призив за свещенство, той канонизира много личности - 1340. Понтификатът му е свързан с времето, когато католицизмът залязва в развитите страни, но влиянието му се разширява в Третия свят. Макар че поддържа топли връзки с много западни лидери, папа Йоан-Павел II се обявява твърдо срещу такива пороци на западното общество като секуларизъм и хедонизъм. Също така той застава открито срещу съвременни открития и техники като клониране, инвитро, контрацепции, евтаназия, както и явления, като несправедливи войни, разводи, хомосексуални бракове. Той твърдо отстоява принципите на традиционното семейство и ролята на половете в него. През 2004 г. папа Йоан-Павел II е номиниран за Нобелова награда за опозицията му срещу комунизма и помощта му за преобразяване на света. През 1981 г. срещу папата е извършен опит за убийство от турчина Мехмед Али Агджа. Агджа е хванат и изпратен в доживотен затвор. През 2006 г. Италинската парламентарна комисия заключава, че в опита за убийство е замесен Съветският съюз във връзка с подкрепата на папата към полското работническо движение “Солидарност”. Рапортът също така оповествява за намесата на българските тайни служби в предотвратяване на разкриването на Съветския съюз в тази акция, но при своята визита в България през 2002 г. папата официално обявява, като благославя българския народ, че те нямат нищо общо с опита за покушение срещу него. Агджа е бил също член на ултранационалистичната турска организация “Сивите вълци”, за която, както се твърди, е подкрепяна от Гладио - спонсорирана от НАТО супервоенна организация, създадена с цел да предотврати потенциална съветска инвазия. Втори опит за убийство на папата е извършен през 1982 г. във Фатима, Португалия, когато мъж се опитал да го наръга с бейонет, но е хванат от бодигардовете. Убиецът - ултраконсервативният испански свещеник Хуан Мария Фернандес и Kрон, твърдо се обявил срещу реформите на Втория ватикански съвет и нарекъл папата агент на Москва. Той напуска Римокатолическата църква, осъден на 6 години затвор и по-сетне е репатриран от Португалия. Йоан-Павел II също така е бил една от целите на терористката организация “Ал Kайда” под названието операция “Божинка” по време на неговата визита на Филипините през 1995 г.
ВИСЛАВА ШИМБОРСКА
(1923)
Вислава Шимборска е родена през 1923 г. Тя е поет, есеист и преводач. Получава Нобелова награда през 1996 г. и е смятана за най-продавания полски автор днес, макар в своята забалежителна поема “Нещо като поезия” да пише, че не повече от двама на хиляда души се интересуват от изкуство. Повечето от нейните стихове не надвишават една страница, те са обърнати към етоса на индивида и обществото. Репутацията на Шимборска почива върху сравнително малка литературна по количество работа - тя има издадени не повече от 250 стихотворения, съвременниците й я описват като изключително скромен човек, чак до свенливост. Международна популярност получава едва след получаване на Нобелова награда през 1996 г. Родена е в Бнин до Познан. През 1931 г. семейството й се премества в Краков. Тя е свързана с този град, където учи, живее и работи до днес. По време на Втората световна война продължава обучението си с нелегални уроци и работи като жп работник, избягвайки депортиране в Германия. По това време започва да пише разкази и стихотворения. През 1945 г. учи полски език и литература, последвани от социология в Ягелонския университет, където бива повлияна от творчеството на Чеслав Милош, но не успява да се дипломира поради финансови затруднения. До 1954 г. публикува в различни издания, работи като секретарка в списание за образование и се омъжва за поета Адам Влодек. През 1949 г. е издадена първата й книга, но не получава отзвук, понеже не отговаря на социалистическите изисквания. И все пак като други творци по това време и тя подкрепа комунистите и пише стихотворения за социализма. Става член на Полската обединена работническа партия. Макар да не напуска партията до 1966 г., тя започва да установява контакти с дисиденти. През 1953 г. става редактор на литературното списание “Литературен живот” и работи там до 1981 г., като от 1968 г. завежда своя собствена рубрика. От 1981 до 1983 г. е редактор на краковския месечник “Писмо”, като през 80-те активизира своите опозиционни дейности, публикувайки в парижкия “Култура” и полския “Арка”. Шимборска превежда френска литература и по-специално барокова поезия. През 1995 г. получава Хердерова награда, през 1996 - наградата на полския “Пен клуб”, а през 1996 - Нобелова награда.
ЛЕХ ВАЛЕНСА
(1943)
Лех Валенса е роден през 1943 г. в Попово, Полша. Бил е член на стачкуващия нелегален комитет на корабостроителите в Гданск и след потушаване на стачката от полицията, което се изразява в смъртта на над 80 работници, той е заловен и изпратен за една година в затвор. През 1978 г. създава нелегалната организация “Свободен профсъюз на Померания”, за което е арестуван няколко пъти, включително за организиране на антидържавна организация, но поради липса на доказателства е освободен в началото на 80-те, след което се завръща в корабостроителниците на Гданск. Той е лидер на стачката в корабостроителните заводи през 1980 г. Спира работниците, които искат да напуснат Гданската корабостроителница, и ги убеждава да организират стачен координационен комитет, за да ръководят и подкрепят естествено назрялата стачка в цяла Полша. През септември същата година комунистическото правителство подписва споразумение със стачния комитет, позволявайки легална организация, но не фактически свободен профсъюз. Стачният комитет се легализира като Национален координационен комитет на профсъюз “Солидарност” и Валенса е избран за негов председател. Той запазва тази позиция до есента на 1981 г., когато е арестуван с хиляда други членове и лидери на организацията. Валенса е заточен в Югоизточна Полша, до границата със СССР за една година. Междувременно през 1983 г. получава Нобелова награда, която не може да вземе лично, но получените пари превежда към временното седалище на движението “Солидарност” в Брюксел. От 1987 до 1990 г. Валенса организира и ръководи полунелегалния временен комитет на профсъюз “Солидарност”, като изисква от властите релегализация след окупационна стачка на заводите в Гданск. След 8 дни правителството склонява за разговори за реабилитация на “Солидарност” и едновременно с това организира наполовина свободни избори в Полския парламент. През 1989 г. Валенса организира и ръководи Гражданския комитет за председател на профсъюз “Солидарност”, но на практика това е политическа партия, която през същата година спечелва парламентарните избори. През 1989 г. убеждава лидери от комунистическите партии да формират некомунистическо коалиционно правителство, което е първото такова в Съветския блок. След съглашение за голяма изненада на Комунистическата партия, Тадеуш Мазовецки е избран за министър-председател на Полша, и макар и комунистическа страна, страната започва своята промяна към икономика на капиталистическа основа. През 1990 г. Валенса е избран за президент на Полша, през 2004 г. международното летище в Гданск е именувано на него.
|
