 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.7, бр.5, година XIII, 2006г. |
|
|
Членството в ЕС води до повишаване на икономическото развитие, жизнениЯ стандарт и модернизацията |
|
|
|
|
 |
| Н. Пр. д-р.ю.н. Славомир Даброва, посланик на Република Полша |
Роден е през 1938 г. в Полша. Юрист и дипломат от кариерата. Бил е заместник-министър на външните работи на Република Полша (2002-2003), посланик в Стокхолм (1987-1990) и Белград (1996-2001). Изпълнявал е различни полски дипломатически функции във Варшава и в чужбина - заместник-ръководител на мисиите на ОССЕ в Молдова (1993) и в Украйна (1994). Извънреден и пълномощен посланик на Република Полша в Република България от декември 2003 г. Разведен, с две деца.
Полша и България независимо от това, че са разположени в различни части на Европа, са свързани отдавна с приятелски контакти и с традицията на много добро сътрудничество в редица области. Двата народа са обединени от известна близост на езиците. Общ знаменател за взаимна идентификация е също така християнството, от което взимат начало многобройните им традиции. Фактор, който вероятно повече от другите позволява на поляците и българите лесно да се разбират е и фактът, че двата народа дълго време бяха лишени от своята независимост и бяха под господството на чужди империи.
Краят на ХIХ и началото на ХХ в. донесе първо на българите, а след това на поляците дългоочакваната независимост. Оттогава в историята на взаимните отношения бе записана не една интересна страница. Например още преди 2 януари 1919 г., когато бяха установени официални дипломатически отношения между Република Полша и Царство България, в София действаше със съгласието на българските власти полски отдел по печата. Той стана зародиш на бъдещата дипломатическа мисия. В периода между Първата и Втората световна война започнаха да се развиват оживени контакти в политическата и икономическата сфера.
След Втората световна война Полша и България не по свой собствен избор споделиха съдбата на членове на съветския блок. Въпреки това и през този период се активизираха двустранните контакти в икономическата, културната и научната област, както и отношенията между хората. България и особено Черноморското крайбрежие станаха тогава сред поляците много популярно място за летен отдих. Многобройните жители на нашата страна запазиха от този период много добри спомени за сърдечните контакти с българите. Най-добро доказателство за това е големият брой на смесените бракове.
През 90-те години на миналия век, когато пред поляците се разкри възможност за пътуване без визи до Западна Европа, броят на нашите туристи, идващи в България, намаля. Понастоящем отново наблюдаваме интерес за почивка в България сред полските граждани. И така всяка година в България идват все повече полски туристи - през 2005 г. те наброяваха почти 120 хиляди.
Надявам се, че заедно с повишаването на жизненото равнище в България ще нарасне също така и броят на българите, посещаващи Полша с туристическа цел. Полша е страна, в която всеки турист може да намери нещо за себе си. Младите хора, които търсят развлечения и атрактивни културни мероприятия, със сигурност ще бъдат доволни от пребиваването в нашата модерна столица Варшава. Любителите на природата могат да посетят многобройните уникални национални паркове, а старинните градове, като Краков, Гданск или Вроцлав, ще удовлетворят най-взискателните любители на изкуството и архитектурата.
Полша и България са свързани чрез традиционно добри икономически отношения, които през последните години се характеризират с голямо сходство в такива приоритетни дейности като сътрудничество с държавите от ЕС и със съседните страни. Тези взаимоотношения и особено търговският обмен значително се развиха след присъединяването на Полша към ЕС. От няколко години се запазва над 40 % ръст на полския износ и около 20 % ръст на българския износ годишно. През 2005 г. взаимният стокооборот достигна равнище от 340 млн. евро, а през първата половина на 2006 г. надмина 200 млн. евро. В полския износ преобладават машини и съоръжения, изделия на химическата и леката промишленост, т. е. стоки с висока степен на обработка, които добре конкурират стоките от държавите в Западна Европа. В българските магазини има все повече полски хладилници и перални машини, добре се продават полските мебели, българите познават нашите лекарства, захарни изделия и замразени продукти. От България внасяме вино и хранителни стоки, електрокари, прокат и други.
Наближаващото членство на България в ЕС увеличава интереса на полските фирми към търговски стокообмен и инвестиции. Още повече че България се старае да създава все по-добри условия за чуждестранните икономически партньори. Страната хармонизира своето законодателство с нормите на Евросъюза и въвежда благоприятни за инвеститорите закони. Перспективните области на икономиката, към които проявяват интерес полските фирми, са преди всичко енергетика, опазване на природната среда, изграждане на автомагистрали и туризъм.
Полско-българското сътрудничество в областта на културата и науката има дълготрайни и добри традиции. Например много български режисьори и филмови оператори са завършили Висшата държавна филмова школа в Лодз. Български студенти следват в полските висши учебни заведения, а в четири български университета има специалност “Полска филология”. Любовта към музиката сближава поляци и българи. В България е известен и високо ценен полският джаз, а в Полша - българският фолклор.
Полско-българските контакти не се ограничават само до сърдечните взаимоотношенията между хората. Много добри са също така политическите взаимоотношения на всички равнища, включително и на най-високо ниво, както и сътрудничеството в рамките на международните институции и организации. Само през тази година се състояха няколко важни държавни посещения. През май на срещата на президентите от Централна Европа във Варна участва президентът Лех Качински. През април направи официално посещение в София тогавашният премиер Кажимеж Марчинкевич. През януари пребивава в Полша заместник министър-председателят и министър на външните работи Ивайло Калфин. През април министърът на външните работи Стефан Мелер участва в неформална среща на министрите от НАТО в София. Не по-малко оживени бяха контактите на високо равнище през изминалите години. И това темпо няма да отслабне за в бъдеще.
И няма нищо странно, като се има предвид, че след промените в Европа през 1989 г. двете държави избраха един и същ път на демокрация, спазване на човешките права и икономика на свободния пазар. В областта на външната политика, в това число политиката на сигурността, този избор означаваше приемане на евроатлантическа ориентация и слагане край на дългогодишното разделение на Европа, което започна на срещата в Ялта. Членството на Полша и България в НАТО - най-силния военно-политически съюз в света, е гаранция за сигурността на двете държави, фактор за модернизирането на въоръжените сили, но също така и критерий за авторитета на международния форум. Участвайки в антитерористичната коалиция в Ирак, в рамките на същата многонационална дивизия, полските и българските воини успешно положиха изпит по братство по оръжие и солидарност в полза на международната сигурност. Понастоящем те изпълняват още една обща мисия в рамките на операцията на войските на НАТО в Афганистан и вероятно това няма да бъда последен терен за съвместна дейност от този тип.
През 2004 г. Полша стана член на Европейския съюз. Сега България върви по същия път. Членството в ЕС разкрива широки възможности за икономическо развитие, модернизация на инфраструктурата и повишаване на жизнения стандарт на гражданите. Първите две години на членството в ЕС донесоха на Полша конкретна полза, изразяваща се например в растежа на чуждите инвестиции и получаване на конкретни финансови средства за селското стопанство. Евросъюзът представлява политическа структура, изразяваща европейските ценности, в която обаче продължават да съществуват националната идентичност, националните интереси и конкуренцията на идеи и хрумвания. Полша подкрепя скорошното присъединяване на България към ЕС, като отговарящо на принципа на солидарност. Нашата страна днес предоставя на България опита си в областта на приспособяването към членството и успешното функциониране в Европейския съюз.
В областта на полско-българските отношения естествено има неща, които може и трябва да се подобрят. Би трябвало да се стараем още по-добре да популяризираме добросъвестно знанията за живота на нашите общества, тяхното настояще, култура и история. Тези знания може да се обогатяват например чрез по-интензивни контакти между младежите. Област, в която също можем повече да постигнем, е сътрудничеството между градовете и регионите, което изисква възобновяване. Полша може да споделя опита си в областта на реформата на самоуправление, както и в подготвянето на проекти, финансирани със средства на ЕС. Дойде също така време за по-мащабни парични инвестиции от страна на полските фирми в България. Съвместното членство в ЕС, подкрепено от традиционно добрите двустранни отношения, може само да благоприятства за това.
|
|
| Посолство на Република Полша |
|
| горе |
|
|
|
|
