 |
|
| ХЕРАЛДИКА |
стр.51, бр.5, година XIII, 2006г. |
|
|
Градсkите гербове в Полша |
|
|
| Виолета Великова - Kошелева |
|
Средновековната полска хералдика е богата с разнообразието на родови гербове, както и с интересната история на възникването и семантиката на гербовете на старите селища, прераснали в европейски градски центрове.
През Х в. княз Мешко Стари успява да обедини редица западнославянски племена в басейна на река Висла. Така възниква Велика Полша. След като въвежда християнството по западен католически обряд, Мешко превръща първоначалната си резиденция град Гнезно (в превод Гнездо) в столица. Династичният знак на Мешко е белият коронован орел. Легендата го свързва още с родоначалника на династията княз Леха, който управлявал през VII в. От ХIV в. белият коронован едноглав орел е официален герб на Гнезно, който в този период е само княжески център. По-късно белият орел върху червен фон се превръща в символ на стара Полша, включва се в някои от гербовете на градовете и окончателно става държавен символ.
Почти всички средновековни полски селища от градски тип имат свои утвърдени хералдически знаци. През ХI в. град Краков става столица на страната. Кралете, управляващи Краков, притежавали собствени хералдически знаци и гербове, но през ХV в. се установява гербът на града в известната и до днес форма. На светлосин немски щит (щитът е рязан немски до ХIХ в.) е изобразена крепостна стена с три кули с отворена врата в знак на гостоприемство, а на вратата е поставен белият коронован орел, символизиращ кралската резиденция.
Столица на полската държава през 1596 г. става град Варшава. Гербът на града по това време е свързан с езическия култ към речното божество, представляващо полумъж-полудракон с меч и щит в ръце, което се възприема като защитник на града. Известната в наши дни Варшавска сирена се появява през ХVI в. В началото фигурата е обърната с поглед наляво. През 1938 г. гербът се увенчава с корона с кръст, а сирената се обръща надясно, с меч и кръгъл щит в ръце.
През 1795 г., когато Полша губи независимостта си, градските гербове вече са добили значителна популярност. Политическата зависимост на градовете в историческото им развитие оказва голямо влияние върху хералдиката. Наблюдава се значително немско, чешко и руско въздействие, но в общи линии се запазват основните елементи на гербовете.
Гербът на град Гданск, един от най-големите търговски центрове на Полша, е свързан с управлението на крал Казимир Ягелонски, който му дарява Макдебургското право - правото на самоуправление. За този акт напомня златната корона, а поставените един под друг два кръста са свързани с немските рицари от Тевтонския орден от началото на ХIII в., заселили се в града. Голямата форма на герба на Гданск има два лъва за щитодържатели и девиза “Nec temere nec timide” (Не без основание и не със страх). Интересен факт е, че гербът на Гданск (Данциг) в ХVIII в. става родов герб на известната руска аристократическа фамилия - графовете Шереметиеви, чиито корени произхождали от града.
По характера на символиката в градските полски гербове може да се очертаят няколко групи. Преди всичко това са гербове с изображения от действителността - от природата и бита на хората. Най-често върху френски щит са поставени реалистични изображения на животни - орли, соколи, риби, скачащ елен, златни лъвове, глава на лос, черна мечка и др. Към тази група спадат също архитектурни съоръжения, сред които предимно кули и крепостни стени, предмети от бита, лодки, ключове, мечове и др.
С църковните символи са свързани преди всичко катедрали, кръстове, папски тиари. Често срещани са изображенията на светци и небесни тела - звезди и луна. Символи са също митични същества - русалки и дракони, а червеният грифон означава богатство.
Промените в гербовете на градовете след Втората световна война са свързани преди всичко с отпадането на символите на монархическата власт. След 1990 г. започва възстановяване на старите гербове.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
