архив  arhive  |   |  за нас about us  |   |  за контакт contact  |   |  литарт litart  |   |  ателие atelier  |   |  фотоателие fotoatelier	| |    търсене

Общество стр.18, бр.4, година XX, 2013г. Идея, изпреварила времето си... Интервю с президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев    В рамките на работното си посещение в Москва президентът Нурсултан Назарбаев даде интервю за водещите новинарски агенции на Русия. Главният повод за него беше историческото -нека не се боим от такова определение -събитие -новото, по-високо равнище на интеграция на митническата "тройка" Казахстан, Русия и Беларус. По време на срещата на държавните глави бяха подписани основополагащи документи на юридическа основа за функционирането от 1 октомври 2012 г. на Единното икономическо пространство (ЕИП) и беше създадена Евразийската икономическа комисия.    Такава е еволюцията на партньорството между трите държави, което се развива поетапно от Евро-Азиатската икономическа общност (ЕврАзИО) към Митническия съюз и ЕИП и по-нататък - към Евразийски икономически съюз.    Президентът Нурсултан Назарбаев, както отбелязва агенция РИА Новости, се смята за един от авторите на най-мащабния и най-ефективния интеграционен проект на територията на бившия СССР. Именно той предложи през 1994 г. да се създаде Евразийски съюз, и то когато все още се пазеше споменът за СССР, а последиците от разпадането му бяха придобили характер на икономическа и политическа катастрофа. В интервюто са засегнати и много други въпроси - от инициативата за разпускане на Мажилиса (долната камара на Парламента) до предстоящите избори в Русия.    -Нурсултан Абишевич, позволете да Ви поздравя с реализирането на идеята за създаване на Евро-Азиатската общност на територията на нашите държави, която Вие провъзгласихте още през 1994 г. На какво се дължи обстоятелството, че точно на този етап Вашата инициатива се осъществява толкова бързо и ефективно? И какво трябва да се предприеме, за да не повтаряме грешките, допуснати при формирането на предишните наднационални структури на територията на страните ни?    -Известно е, че идеите често изпреварват времето си. Както казва един класик, за да се осъществят на практика, те трябва да завладеят съзнанието на обществото. Вероятно след разпадането на Съветския съюз се изискваше време, за да могат всички държави да усетят независимостта си, да се огледат, да осъзнаят какви са интересите им и как да се развиват в бъдеще.    В съвременния глобализиращ се свят е невъзможно да си представиш държава, затворена в собствените си граници. За която и да било страна това би означавало задънена улица, стагнация. Ето защо в наши дни по света съществуват 240 интеграционни обединения. Най-големите от тях са Европейският съюз, Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), Южноамериканският общ пазар (MERCOSUR), Шанхайската организация за сътрудничество, Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC). Най-мащабното и сериозно обединение в постсъветското пространство е Митническият съюз, а сега вече и Единното икономическо пространство.    Минаха повече от седемнадесет години, откакто провъзгласих тази интеграционна идея в Московския държавен университет. По онова време тя не намери подкрепа сред елита на нашите страни и държавните им глави, макар народите ни винаги да са я приветствали. И ето, че най-сетне тя се осъществи. Практическото й задействане се реализира благодарение на активната подкрепа на руския президент Дмитрий Медведев.    Освен това през 2005 г. в Сочи, когато президент беше Владимир Путин, говорихме за учредяване на Митнически съюз. С една дума за пет години ние извървяхме пътя, който отне четиридесет години на Европейския съюз. За тази цел бяха приети и ратифицирани огромен брой закони. Сега преминаваме към втория етап на интеграция -Единното икономическо пространство (ЕИП). Затова бяха приети седемнадесет споразумения, чието изпълнение ще създаде условия за функционирането на ЕИП. Остава ни да приемем закони за хармонизиране на макроикономическите показатели - размера на държавния дълг, инфлационното равнище, нивото на безработица, съгласуване на единни тарифи за услугите на инфраструктурните монополи. Този процес ще приключи през 2015 г. и тогава ще пристъпим към създаване на Евразийски икономически съюз. На този етап и трите държави бяха в състояние и имаха политическа воля за създаване на необходимото ни интеграционно обединение.    -Често сравняват Евразийския икономически съюз с Европейския съюз. Може ли да се каже, че ЕС е нещо като флагман за Евразийския икономически съюз? Цел, към която се стремят Русия, Казахстан и Беларус?    - Ще споделя личното си мнение. Европейският съюз би следвало неизменно да е заинтересован от сътрудничество с нас, с Единното икономическо пространство, с Евразийския съюз, който създаваме, защото пазарите и ресурсите са тук и точно от тук Европа "се захранва" с енергийни ресурси. Всичко зависи от волята на европейските лидери, но съм убеден, че бъдещето на Европа е в сътрудничеството му с нашия Евразийски съюз.    - А каква валута може да бъде в обращение в Евразийския съюз? Вече съществуваща или нова?    - Засега не сме говорили за това. Интеграционното обединение започва със създаване на зона за свободна търговия, с Митническия съюз, Единното икономическо пространство. После се изгражда икономически съюз и едва след това се въвежда парична единица, както в Европа бе въведено екюто (европейска валутна единица, клирингова система за разплащане в рамките на ЕС, преди въвеждане на еврото - бел. на РИА Новости). Нека изминем първите етапи на интеграция и чак тогава ще мислим за единна валута.    Но вече се създава основата при големи стокови позиции Казахстан и Русия да се разплащат с рубли и тенге, а не с долари. Бяхме в банката ВТБ, през която ежедневно минават 600-800 милиона тенге. Казахстанската валута е на второ място след рублата. Когато търгуваме помежду си, трябва да използваме националните си валути. Това ще бъде първата крачка. Трябва първо да докажем на себе си, че нашето икономическо пространство е изгодно и равноправно. И едва тогава ще възникне въпросът за единната валута. Но според мен нито една национална валута, включително такава силна като рублата, не е пригодна за такава роля. Необходимо е друго название, друга валута.    - Казахстан е на прага на парламентарни избори. Защо подкрепихте предложението на депутатите парламентът да се разпусне? Очакват ли се промени в правителството?    - През тази година политическият живот в страната ни бе изпъстрен със събития. Първо по инициатива на народа беше предложен референдум за продължаване на срока на пълномощията ми. Благодарих на всички граждани на Казахстан, но вместо референдум на 3 април бяха проведени предсрочни избори за президент. И още тогава депутатите заговориха за разпускане на сегашния парламент. Основният им аргумент беше, че приетите промени в Конституцията на страната предвиждат присъствие на поне две партии в главния законодателен орган на държавата. В момента има различни политически движения, но доминира една партия - "Нур Отан".    Вторият аргумент е видимото приближаване на втората вълна от кризата. Всички я усещаме. Възможно е и да няма криза. Но ако съдим по събитията в Европа, Америка и други страни, тя е напълно вероятна. И депутатите предупредиха, че през 2012 г. не бива да пръскаме силите си за избори и че трябва да се хващаме на работа.    Трето - Казахстан изпълнява мащабна програма за индустриализация. Само за две години ще бъдат пуснати в експлоатация 350 предприятия, а в икономиката ни вече започва да преобладава преработвателната промишленост. Това изисква огромни усилия от цялата страна и от всички граждани. Депутатите смятат, че за изпълнението на програмата в парламента трябва да влязат нови хора, които да приемат новите закони. Нямаше как да не се съглася с тях. Още повече, че това беше последната сесия на този парламент. Приех аргументите за разпускането му. Според Конституцията президентът има право да го направи, дори без да се обръща към депутатите, съгласувайки го с ръководството на парламента. Това е нещо нормално, конституционно и законно.    - Русия и Казахстан не успяха да синхронизират процеса по присъединяването си към Световната търговска организация (СТО). Русия беше приета първа. Това няма ли да се отрази на двустранните ни отношения и на интеграционните процеси в евразийското пространство?    - Поставяхме въпроса още от създаването на Митническия съюз. Кьм края на 2012 г. преговорите на практика приключиха. Казахстан също ще е готов за приемане в Организацията. Няма прецедент за колективен прием в СТО.    За Казахстан е изключително важно Русия да бъде приета първа в СТО. Всичките ни транспортни коридори за Европа минават през територията на Руската федерация. Ако Русия не е член, ще изпаднем в положението на Киргизстан, който е член на СТО, но е обграден от държави, нечленуващи в Организацията. Освен това Русия, Казахстан и Беларус се разбраха, а Казахстан и Русия подписаха и споразумение Москва всестранно да подкрепя приемането ни, щом стане член на СТО. Условията, при които бе приета Русия, са изключително изгодни за Казахстан, тъй като руската страна успя да си издейства по-високи тарифи от действащите у нас в момента. Смятам за напълно нормално, че Казахстан ще стане член на СТО след Русия. И това по никакъв начин няма да се отрази на нашия Митнически съюз.    -Как се отнася Казахстан към перспективата за разширяване на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и по-точно към приемането на Иран?    - В момента шест държави са наблюдатели или партньори на Шанхайската организация за сътрудничество и Иран е сред тях. Проблеми има, тъй като такива решения се взимат от всички държави с консенсус. Аз лично съм "за" приемането и на Индия, и на Пакистан, а впоследствие евентуално и на Иран. Но вие сте наясно със съществуващите политически проблеми в тази насока. По принцип не съм против разширяването на ШОС, но това ще бъде решено колективно от всички държави. При отбелязването на 10-годишния юбилей на Шанхайската организация за сътрудничество в Астана обсъждахме този въпрос и разгледахме условията за прием на нови членки в Организацията. Иска ни се тя да бъде силна и солидна.    - През изминалата година в много страни и преди всичко в арабските държави, премина истинска вълна от протести срещу тамошните правителства. Как смятате - какви изводи биха могли да направят правителствата на държавите в постсъветското пространство след тези събития?    - Масови вълнения се наблюдават не само в Северна Африка, но и в САЩ, Великобритания и в други европейски страни. Всички искания опират до справедливостта. Навсякьде се чуват две думи: "свобода" и "справедливост". Свободата, разбира се, е необходима. Но сега става дума за справедливост, за все по-задълбочаващата се пропаст между много богатите и много бедните. Кризата разкри голяма пропаст между тези социални групи. И тъкмо влошеното жизнено равнище на хората, предизвикано от кризата, подейства като катализатор за такива протести. И затова аз смятам в момента за най-важни въпросите за социалната справедливост, повишаването на жизненото равнище на народа, завоя на икономиката точно в такава насока.    Разбира се, заради кризата, която изненада всички, икономическият спад беше много голям, съкратиха се социалните разходи и страдат обикновените хора. Успоредно с нея в целия свят се разраства тероризмът. Сега, както знаете, и в Казахстан се случиха подобни събития. Те обаче не са в резултат на организирана дейност, не са свързани с акциите на опозицията и бяха осъдени остро от народа. У нас това беше по-скоро подобно на норвежкия случай. Тероризмът няма фронтова линия и държавите трябва заедно да се борят с него.    - Как се отнасяте към опитите на Запада да въведе санкции против Техеран? Иран се намира в регион, близък до Вашия.    - Вече бяха въведени достатъчно санкции по отношение на Иран, но страната продължава да живее. И да се труди. Държавата функционира нормално. Що се отнася до иранската ядрена програма, аз съм привърженик на продължаване на дипломатическите действия. Ако говорим за иранската ядрена програма, защо тогава не става дума за същата програма в Пакистан, защо не говорим за Израел, който фактически разполага с ядрено оръжие? Подходът в случая не бива да бъде асиметричен.    Иран твърди, че разработва мирен атом. При това Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) уверява, че всичко там било нормално, а после ни в клин, ни в ръкав съобщава за някакви тайни намерения. Всичко това буди съмнения. Ето защо трябва да продължат преговорите, налага се да се настоява Иран да допусне инспектори на МААЕ във всички обекти, за да докажат на цялата планета, че наистина разработват мирна ядрена програма. Смятам, че не бива да се прибягва до каквито и да било силови методи при решаване на иранския въпрос, защото в противен случай целият свят и преди всичко този регион ще се изправят пред множество тежки последици.    - В момента се обсъждат санкции не само спрямо Техеран, но и спрямо Сирия. Вашият коментар?    - За съжаление, станахме свидетели как ООН прие едно решение относно Либия -просто да се следят полетите там, а на практика се стигна до атаки и убийството на Кадафи. Не съм привърженик на Кадафи и нямам намерение да го защитавам. Но не бива да се пренебрегва обстоятелството, че решенията на Съвета за сигурност на ООН бяха изопачени. Имаше превишаване на пълномощията и намеса във вътрешните работи на държавата. Този опит подсказва, че подобни мерки не бива да се прилагат спрямо други независими държави, например Сирия. Световната общественост осъжда гибелта на хора и ние трябва да работим за решаването на този проблем. Казахстан е председател на Организацията за ислямско сътрудничество. Ние ще председателстваме заседание на ОИС, на което ще се обсъжда и този въпрос.    - Казахстан е могъща енергийна държава. Според Вас Русия и Казахстан съюзници ли са, или конкуренти на световния енергиен пазар?    - Русия е огромна нефтена и газова страна. Годишно тя добива над 500 млн. тона нефт и повече от 500 млрд. куб. м газ. Преди две десетилетия Казахстан добиваше 20 млн. тона нефт, а сега - 80 млн. тона и 25 млрд. куб. м газ, а до 2020 г. ще постигнем равнище от 100 млрд. годишно. Ето защо не усещам конкуренция в момента.    Ние използваме руските газопроводи, доставяме суровините до руската граница и Русия ги изнася. Освен това в нашата страна минават газо- и нефтопроводи за Китай. Ние диверсифицираме трасетата. И не се е случвало взаимно да се пренебрегнем и да си отнемем пазари. А че двете ни държави произвеждат еднаква продукция, се усеща повече по пшеницата през тази плодородна година. Ако нещо не достига на Русия и Казахстан, това са зърновози за износ. Щом в рамките на Единното икономическо пространство съгласуваме макроикономическите и външнотърговските си показатели, ще постигнем баланс на интересите на двете държави и няма да има конкуренция.    - Кое трасе за пренос на газ - транскаспийското или прикаспийското, е приоритетно за Казахстан?    -В момента Казахстан и Русия активно си сътрудничат в тази насока. През Казахстан минават тръбопроводите Средна Азия -Център, Средна Азия -Урал и туркменският и узбекският газ. Казахстанският газ също минава през Русия. Но за всяка държава най-важен е икономическият интерес. Ако ни е изгодно да изнасяме газ през Русия, ще работим в тази насока. Ако това ни стане неизгодно, ще пуснем газ към Китай. Вече изграждаме газопровод от Каспийско море до южната част на страната, който по-късно ще се свърже със съществуващия газопровод Туркменистан - Узбекистан - Казахстан - Китай.    - А каква е оценката Ви за бъдещето на Транскаспийския газопровод от Туркменистан към Азербайджан, който заобикаля Русия?    - Перспективите му са доста мъгляви. Проектът засега съществува само на думи и цели прокарване на газопровод по дъното на Каспийско море. Този въпрос засега си остава нерешен.    Смятам, че интересите на Русия изискват туркменският газ да минава през нейната територия, което, по неясни за мен причини, беше прекратено. Не съм в състояние да кажа защо стана така. Но в момента Туркменистан на практика престана да доставя газ за газопроводната система на Русия.    Вече е построен газопровод с капацитет 30-40 млрд. куб. м от Туркменистан през Казахстан до Китай. Зная, че в момента Туркменистан разработва проект за преминаване през Афганистан в Пакистан. Наскоро дори беше подписано предварително споразумение независимо от трудностите. Така Туркменистан се опитва да решава своите собствени проблеми.    Бих могъл да припомня случая с казахстанския нефт, когато ми се наложи няколко години да съгласувам севернокаспийския нефтопровод до Новоросийск. Беше по времето на Елцин и Черномирдин и трябваше да доказвам, че Русия губи половин милиард долара само от транспортиране. Решихме въпроса едва след пет години, и то след като заявихме, че Казахстан ще използва петролопровода Баку -Джейхан, когато построихме пристанище и започнахме да извозваме нефт в Азербайджан с танкери. Със създаването на Митническия съюз и Единното икономическо пространство такива проблеми ще отпаднат.    - Тези дни се навършват 20 години от неуспешния край на преговорите за обновяване на бившия Съюз, а следващият юбилей е 20-годишнината на ОНД. Вие участвахте в онези процеси.    - Да не говорим за разпадането на Съветския съюз. Много неща бяха казани за него. То е друга тема. Разпадането му доведе до тежки времена, колапс, катастрофа за всички държави. Прекъснати бяха всякакви връзки, икономиката замря. В такава обстановка предложих да се създаде Общност на независимите държави (ОНД) в друг формат (по-широк, отколкото при подписването на Беловежките споразумения от 8.12.1991 г. - бел. ред.). Навярно си спомняте, че това стана на 21 декември 1991 г. в Алматъ. От самото начало настоявах ОНД да се превърне в ефективно обединение.    Малко по-късно предложих основаването на Евразийски съюз, за да се създадат условия за по-тясна интеграция. Така възникна Евро-Азиатската икономическа общност (ЕврАзИО). От първи януари 2012 г. започва практическата дейност в рамките на Единното икономическо пространство и този процес ще завърши през 2014 -2015 г. Тогава ще обявим, че Единното икономическо пространство е изпълнило задачите си и ще преминем към създаването на Евразийски икономически съюз.    Благодарих на Д. Медведев, че се събрахме специално да обявим това важно решение. Ролята на Русия беше от изключително значение.    Ще ми се да кажа още нещо: в момента Русия се намира в сложна и отговорна предизборна кампания - предстоят избори за Думата, а след това и за президент. Допада ми, че за президент е номиниран не друг, а Владимир Путин. Не сме забравили, че през 2000 г., когато той пое властта, Русия беше на ръба на разпадане и гражданска война. Путин успя да въведе ред. Смятам, че и Дмитрий Медведев прояви държавническа мъдрост. Стабилността е много важна за Русия. Не му е времето сега за спорове в рамките на този тандем.    Намирам, че и двамата политици показаха изключително държавническо мъжество и пожертваха собствените си амбиции в името на интересите на Русия и на нейния народ. Желая големи успехи и на двамата, а на Русия - спокойствие и процъфтяване. Интервю на информационните агенции РИА Новости и Интерфакс от ноември 2011 г. горе