 |
|
| ДОСИЕ |
стр.19, бр.4, година XV, 2009г. |
|
|
Кипър и Венеция: в сянката на лъва на "Сан Марко" |
|
|
| Здравка Евгениева |
|
Наса Патапиу е родена в с. Ризокарпасо, провинция Фамагуста. Следвала е византийска и новогръцка филология, история и археология, театрално изкуство и танц, византийска и италианска палеография. Пише поезия и работи като историк-изследовател в Центъра за научни изследвания на Кипър. Удостоявана е с първа държавна награда за поезия за стихосбирката "Гласното тяло". Книгата й "Консулството на Държавата на Седемте Йонийски острова в Кипър 1800-1807 г. и консулът Панаис Ангелатос", отнасяща се до първите консулски контакти на Кипър с Гърция в началото на XX в., е отличена с награда на Атинската академия на науките.
Изследователските интереси на Наса Патапиу са насочени към периода на латинското владичество в Кипър и особено венецианското управление на острова. Последните й изследвания се основават върху неиздаден архивен материал от Венецианския държавен архив.
Работила като съветник по културните въпроси и директор на "Кипърския дом" към посолството на страната в Атина. През 2001 г. заедно с библиотеката "Генадион" в Атина и Института за византийски и поствизантийски проучвания във Венеция организира с голям успех международен научен симпозиум на тема "Кипър и Венеция: общи исторически съдби" с експозиция на икони, карти, ръкописи и монети с наслов "Кипър и Светлейшата Република".
БЪДЕЩИЯТ ДОЖ ЛЕОНАРДО ДОНА ЗА КИПЪРСКОТО КРАЛСТВО
Венецианското владичество в Кипър (1489-1571) е решаващ период в историята на страната, тъй като венецианците са гледали на острова като на последен бастион срещу турците в Източното Средиземноморие. Те го укрепват, построявайки редица фортификационни съоръжения и внушителни крепостни стени, все още считани за христоматийни примери във военната архитектура. В историческите архиви на Венеция се съхраняват множество документи и свидетелства за това време, които Наса Патапиу е проучила. Нови данни тя открива в Градския музей на Венеция "Корер" - мемоари, законодателни и административни документи за Кипър, главно свързани с Леонардо Донa, бъдещ дож, който посещава Кипър през 1556-1557 г. като двайсетгодишен младеж, когато неговият баща Джовани Батиста Дона. е изпратен да служи в Никозия. По онова време Кипър е най-източната колония на Светлейшата Република. Това пътуване разкрива нови хоризонти пред младия просветен човек, неговите мемоари за Кипър се отличават с наблюдателност, точност, проницателност, дават информация за правните традиции на острова, изобилни сведения за селища, църкви и археологически находки на древни градове. Ръкописът на Дона. "Memorie per la Relazione di Cipro" представя панорамата на живота на острова, разгърната през очите на очевидец. Произхождащ от семейство на потомствени търговци, прекарвали стоки на Изток, той се среща с хора от всички обществени прослойки и стига до извода, че "Кипърското кралство е от такова огромно значение за Венецианската република, че ако попадне в ръцете на врага, това би означавало сигурна загуба на търговията с Ориента". Той посещава археологически обекти и описва с възхищение древни саркофази и колони, изкачва се до запустелите крепости и замъци Агиос Иларион, Буфавенто и Кантара на планината Пентадактилос, откъдето, както пише, се виждат нос Св. Андрей и върхът на полуостров Карпаси. Дава сведения за "прекрасния пазарен град Ризокарпасо", а пътувайки из Карпаси, се натъква на руините на два византийски града - Урания и Карпасия, първият от тях споменат от Страбон и Диодор Сицилийски.
Също така важни са записките на Леонардо Дона. за Фамагуста, наречена от него "ключът към кралството". В един от преписите на ръкописа му, занесен от него във Венеция и съхраняван в Общинската библиотека на музея "Корер", се среща и най-старото споменаване на кипърското сирене халуми.
МИХАИЛ МЕМБРЕ - КИПЪРСКИЯТ МАРКО ПОЛО
Друга личност, живяла през XVI в., чието житие изследва Наса Патапиу, е Михаил Мембре, окачествяван от нея като "кипърския Марко Поло". Преминавайки през куп премеждия, той обикаля света като пратеник на венецианска служба и агент на Светлейшата република, като с интелигентност и дипломатичност, а понякога и с риск за живота си довежда до успешен край редица дипломатически и търговски мисии. Роден в Никозия, той е нает на работа от феодала Бернардо Бенедети и прекарва повече време в Перистерона, край Морфу - богато село, феодално владение на неговия работодател. Издига се до секретар-преводач на дожа на Венеция. След присъединяването на Кипър към венецианските владения новите господари използват най-източната си колония като изходна точка за установяване на търговски и дипломатически контакти с Ориента, за сключване на политически съюзи, например с Персия срещу османските турци, за изпращане на посланичества в Далечния изток, за укрепване на техните търговски интереси, за събиране на информация - "търговски шпионаж" - в полза на държавата на Сан Марко.
Годините 1539-1540 г. Мембре прекарва в двора на персийския шах, където се озовава със специалната мисия да предаде на владетеля писмо от дожа на Венеция. "Мисля да скрия писмото в кожената подвързия на гръцки псалтир", отговаря той на въпроса му как смята да се справи с безбройните пречки по пътя. Този хитроумен средновековен Одисей внимателно наблюдава и запаметява видяното в двореца на шаха, за да го опише по-късно в рапорта си, считан за един от най-осветляващите тази страна сред свидетелствата на западните очевидци от епохата.
Качва се на бригантина, натоварена със стока, отплаваща за остров Хиос. Оттам с лодка се прехвърля в Чешме отсреща на малоазиатския бряг и след осемдневно пътуване стига до Кесария в Анадола, после до Анкара - "голям град, заобиколен от тучни градини". През Амисос и Трапезунд достига до Грузия, за която отбелязва, че там не се намирали нито кожи, нито сол, които са много търсени стоки. За сметка на това обаче тези земи изобилствали на жълт восък, ленени платове, жълта коприна и там се търгувало с роби. Мембре прекосява с лодка река Фазис, смятана от древните за географска граница между Европа и Азия. През страната на иберите и Армения достига до Персия, представя жива картина на живота в тази почти непозната по онова време страна.
Преди думата петрол - от гръцкото "петра" (камък) и латинското oleum - да бъде използвана за пръв път от немския минералог Георг Агрикола, Мембре дава сведения за начина, по който персите използват за осветление нощем "изкопаемото масло", наричано от местните жители "нафт". Шахът и братята му се увличат от лова със соколи, описани са кулинарните навици на персите, пътешественикът дори донася готварски рецепти, като отбелязва, че там готвят месо с червен сос - "cavurman", тоест кавърма-пилаф. Патапиу коментира, че и до днес "каурмас" е едно от традиционните ястия в кипърската столица. Също така персите обилно използват в кухнята си подправки, стафиди и шафран, а любимите им плодове са наровете, пъпешите и гроздето. На въпроса на персийски велможа защо венецианците използват като емблема крилатия лъв - който е и древен персийски символ - Мембре дава съобразителен отговор, поласкал домакините му: "Тъй като венецианците желаят съюз с персите, понеже те са смели като лъвове и именно заради това са избрали за свой герб крилатия лъв". Възползвайки се от омразата на персите към турците, изтръгва от тях обвързващите думи, че предпочитат смъртта на хиляди османци пред гибелта на макар и един венецианец. На връщане "кипърският Марко Поло" минава през Ормузкия проток, като се сговаря с португалски търговци да го качат на кораба си, заобикалят нос Добра Надежда и пристигат в Португалия.
Многознайният кипърец, отбелязва Патапиу, изглежда също се е занимавал с картография, тъй като когато заема поста секретар на Светлейшата Република, изисква и получава правото да печата карти с азиатските градове и царства, за да ги продава в мюсюлманските страни. На Мембре е възложено да предаде отговора на венецианския Сенат до султан Селим II, когато той иска от Венеция доброволно да му предаде Кипър. Сигурно му е доставило особено задоволство да преведе на турски решението на Светлейшата Република, че тя ще отбранява най-източното си владение Кипър.
В града на латуната, в палата на дожите, има картина, изобразяваща пристигането на персийско посланичество през 1585 г. "Няма съмнение, уверява Патапиу, че достопочтеният белокос мъж, който чете свитъка с посланието на дожа, е неговият секретар и преводач кипърецът Михаил Мембре".
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
