 |
|
| ЕВРОПЕЙЦИ |
стр.53, бр.4, година XIV, 2007г. |
|
|
Изтъкнати личности от Нидерландия |
|
|
|
|
Еразъм Ротердамски
(1466-1536)
Една от най-космополитните личности в световната история, Еразъм Ротердамски е роден в Ротердам. Той е виден мислител, философ-хуманист, теолог и филолог. Детството и ранната младост прекарва в родния си град, след това в Девентер учи латински и старогръцки език. Постъпва в манастир, но по-късно се посвещава на знанието и науките. Учи теология в Париж. През различни периоди от живота си живее и работи във Франция, Англия, Германия, Италия и Швейцария. В Лондон завързва приятелство с Томас Мор. Няколко години е професор по старогръцки език в Университета в Кембридж. Той е чужд на характерните за онази епоха крайности на протестантската Реформация и католическия фанатизъм. Приживе това му създава доста неприятности и с католиците, и с фанатизираните лутерани. Радва се на опеката на могъщи покровители, като английския крал Хенри VIII и испанския крал Карл V, което му помага да избегне по-сериозни преследвания. Еразъм не се стреми към мъченичество -във време, когато Ян Хус и Джироламо Савонарола са изгорени на кладата от Католическата църква, а Мигел Сервет - от Жак Калвин; Томас Мюнцер е разкъсан с нажежени клещи, Томас Мор е обезглавен, Улрих Цвингли пребит с боздуган - Еразъм пред ореола на мъченик предпочита да пътува от място на място и методично да работи. Автор е на съчинения в различни области: педагогика, теология, етика, филология, притчи, диалози, на сатирични и полемични творби и писма до негови съвременници. В писмата са разкрити много от възгледите му. Научните му съчинения са педантично точни и безпристрастни, сатирата му е остра и жлъчна, полемичните творби въпреки своята категоричност имат доброжелателен тон.
Еразъм е един от малкото хора от епохата си, познаващи в дълбочина старогръцкия език. Тези си познания той използва при тълкуването на Новия завет и инициира първото му печатно издание на старогръцки (1516 г). Осъществява нов латински и немски превод на библейските текстове и спомага за критическото им разбиране, което е в основата на цялото съвременно библейско богословие. Стефан Цвайк го определя като "най-нефанатичният от всички хора". Еразъм е еднакво чужд на схоластиката и на догматизма. Трактатът "За свободната воля" е остра критика срещу Мартин Лутер, неговите богословски възгледи и църковните реформи, породени от тях. Основният недъг на света той вижда във всяка форма на нетърпимост към чуждите схващания и смята, че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен начин. "Възхвала на глупостта" е най-известното произведение на Еразъм. Представлява блестяща сатира, написана под формата на писмо до неговия приятел Томас Мор. Творбата е отпечатана за първи път в Париж през 1509 г. и се радва на такъв успех, че приживе на Еразъм е преиздавана 40 пъти.
Рембранд Харменсзон ван Рейн
(1606-1668)
Рембранд е считан за един от най-великите художници в европейското изкуство. Твори през XVII в. - период, който е известен като Холандския златен век. Тогава холандската култура, наука, търговски отношения и политическо влияние достигат своя апогей. Роден в голямото семейство на мелничаря Хармен ван Рейн. Като дете посещавал латинско училище. По-късно, през 1620 г.. родителите му го записали в прочутия Лайденски университет. Първите му учители са Якоб Сваненбург в Лайден и Питeр Ластман в Амстердам. Двамата майстори са изградили основата на неговото професионално умение. През 1634 г. се жени за Саския ван Ойленбург, племенница на виден търговец на художествени произведения. Женитбата го поставя в завидно социално положение, което му дава възможност да колекционира предмети на изкуството и да рисува. Славата му растяла непрекъснато. Многобройни ученици се учели при него. Годините на семейно щастие със Саския дали силен тласък на творчеството му. По това време укрепва и собственият му художествен стил. През 1642 г., една година след раждането на сина им Титус, Саския умира. Художникът се изолира от света и живее само с творчеството си. През 1649 г. Рембранд заживява с Хендрике Стофелс - обикновено момиче от народа. След смъртта на Саския той изпада във финансови затруднения. Повечето от приятелите и почитателите му го забравят. Получава малко поръчки и живее съвсем уединено. През 1661 г. умира Хендрике, а седем години по-късно и синът му Титус. Рембранд оставя след себе си повече от 600 картини, около 350 гравюри и над 2000 рисунки. Ранната си слава той дължи на портретната си живопис. Този вид изкуство за холандските живописци по онова време е бил най-сигурният начин за препитание. В картините в зенита на славата си той се стреми да обхване цялата същност на изобразявания предмет. Като изключим портретите, той предпочита исторически и библейски сюжети, най-вече от Стария завет. Интересува го главно душевната красота на персонажите и по-точно отражението на човешката душа в лицето, в жеста, в държането. Разпределението на светлина и сянка от самото начало е от решаващо значение за неговия начин на изобразяване. Той използва възможностите на светлосянката и създава с нейна помощ определена емоционална среда и психологическа характеристика на образа. През 1642 г. Рембранд рисува своя шедьовър "Нощна стража". Художникът твори, без да се съобразява с обществените вкусове, така както му подсказва сърцето. През последните години от своя живот рисува някои от своите най-чудесни автопортрети, изобразявайки лице, на което тъгата и скръбта са оставили своите отпечатъци. Най-забележителната колекция от творби на художника е в амстердамския "Райксмузеум", включваща шедьовъра "Нощна Стража" и "Еврейска годеница". Негови автопортрети се съхраняват в хагската "Маурицхаус". В дома му, къщата-музей на Рембранд в Амстердам, се съхраняват много гравюри.
Бенедикт де Спиноза
(1632-1677)
Бенедикт (Барух) Спиноза е виден холандски философ, роден в Амстердам в семейство на известен търговец. Еврейското му име, дадено след раждането му, е Барух Спиноза, а християнско-португалското име, с което е бил познат в общността, в която израсъл, е Бенто де Спиноза или Бенто д'Еспиньоза. Като учен се нарича сам на латински Benedictus de Spinoza. (Имената Бенедикт, Барух и Бенто означават "благословен".) Заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбниц той е един от великите рационалисти във философията на XVII в. Смята се за основател на съвременния библейски критицизъм. Негов магнум опус е "Етика, обоснована по геометричен начин"- капитален труд на свободомислещия философ, който в своята изгнаническа самота става съвременник на всички времена. Спиноза е потомък на португалски евреи, избягали от Светата Инквизиция. Получава добро религиозно образование и изучава Талмуда, но насоката на размислите му започва да тревожи равините, опасяващи се от влиянието на атеизма. Той се занимавал усилено с естествени науки, математика, история и философия. След като се запознава с рационалистическата система на Рене Декарт, става привърженик на нейните принципи и неин пръв интерпретатор и критик. Равините предложили на Спиноза 1000 гулдена, за да не разпространява възгледите си, но той отказал. В резултат 24-годишният младеж бил призован пред равинския съд, който го отлъчил от синагогата и от общността, в която израсъл. Впоследствие започнал да се нарича Бенедикт. Отказал се от наследството си в полза на сестра си и изкарвал прехраната си с шлифоване на оптически стъкла (лещи). Духовната свобода за него е била ценност, за която няма разменна монета. Спиноза умира от туберкулоза в Хага през 1677 г., където е погребан в двора на църквата "Нюве Керк". Философското мислене на Спиноза прониква в непознати за XVII в. теоретични глъбини. Той не е разбран не само от своите съграждани, които го осъждат на доживотна самота, а и от учения свят, където е имал истински приятели. Остава забравен, по израза на Лесинг, като "мъртво куче", за да бъде преоткрит за европейската философия от Шелинг и Хегел едва в началото на XIX в. "Човекът мисли" - според философа Спиноза това изразява същността на човешкия род.
Йохан Торбек
(1798-1872)
Йохан Торбек е един от най-известните холандски политици. През периода 1849-1871 г. три пъти оглавява холандското правителство. В 1948 г. той преработва изцяло Нидерландската конституция, ограничавайки властта на кралския двор, като дава повече права на националния парламент. Автор на първата Холандска конституция от 1815 г. е Карел ван Хогендорп, който я създава непосредствено след разпадане на Наполеоновата империя. Обаче ревизията на Торбек е актуална и днес. Много малко холандци знаят автора на първата конституция на Нидерландия, но всички знаят кой е Торбек. Той се счита и досега за фактическия създател на конституционните права в Нидерландия.
Торбек е роден в град Звол (Zwolle) и е завършил класическа литература и философия в Амстердам и Лайден. Следва в няколко университета в Германия и става преподавател по дипломация в Гент. Там се сдобива с прякора, даден му от белгийците "студен холандец".
Когато през 1830 г. Белгия получава независимост и Гент остава белгийска територия, Торбек започва работа в Лайден. През 1839 г. публикува за първи път критичните си бележки върху тогавашната Холандска конституция и една година по-късно на практика преподава разбиранията си като професор по дипломация и история в града. Пет години по-късно заедно с още осем политици формулира предложение за промени в Холандската конституция. От открит привърженик на правителството на крал Вилхелм I до 1840 г., през годините той се превръща в скептичен критик на кралската власт. През 1840 г. Торбек става депутат и през 1844 г. пише прокламация, в която изисква преки избори в противовес на системата, която узаконява правото на холандската олигархия да избира членовете на парламента. Тогава обаче е все още рано за радикалните идеи в политика. Но през 1848 г. крал Вилхелм II създава комисия за ревизия на конституцията, оглавена от Торбек. Промените, не са приветствани сърдечно от някои среди в парламента, защото те ограничават кралската власт, въвеждат преки избори, свобода на вероизповеданията и повече власт за парламента и министрите.
Едуард Декър - Мултатули
(1820 - 1887)
Мултатули (в превод - многострадалец) се ражда в семейството на капитан на платноходен търговски кораб. Семейната традиция иска да го види като морски вълк, покоряващ световния океан, но синът не оправдава надеждите. Расте болнав и след завършване на училище започва работа в голяма търговска кантора. Едуард е изключително любознателен и поглъща от книги за пирати до стиховете на Хайнрих Хайне. От него той възприема романтичния стил на мечтателите от XIX в. И в търговията не му провървява. Неговата нагласа и романтична чувствителност не подхождат на холандския прагматизъм и единствената алтернатива за кариера остава службата в колониите. Така през 1838 г. Мултатули се качва на командвания от баща му платноход и се отправя към Югозападна Азия, наричана Холандска Индия или Индонезия. Започва нов период за писателя, който прекарва 18 години в колониите, почти без да се завръща в родината. Дългите години, прекарани сред плантациите от чай, кафе, захарна тръстика и робски труд, го карат да оцени стойностите на живота и антисоциалната колониална система. След многократно променяне на мястото на службата му по островите Батавия, Суматра, Целебес и Ява, той се оказва през 1857 г. на поста помощник на резидента на централното управление на холандските колонии в района на Лебак, о. Ява.
Още същата година е принуден да си подаде оставката заради откровената си критика. Не дочаква решението на колониалните си шефове и се прибира в Холандия. Поводът за конфликта бил местен туземски вожд, който сътрудничел на едър земевладелец. В началото мисли да напише писмо на краля и да моли за реформи в колониите. След три години скитане без подслон със семейството си той пише "Макс Хавелар", който е публикуван през 1860 г. и до днес се смята за един от най-великите холандски романи на колониална тематика. При публикуването на романа в парламента се разраства бурна дискусия за методите на управление в колониите. Мултатули се скита между Холандия, Белгия и Германия и накрая се установява в едно малко немско градче. Пише литературни послания, които впоследствие събира в седем тома, наречени "Идеи". Творчеството му се простира почти върху всички жанрове: публицистика, литературни миниатюри, поезия, автобиографична повест, философски, икономически и социални студии като "За свободния труд в Холандска Индия", "Размисли относно определен вид либерализъм", "Проучване на милионите", "По нещо за Прусия и Холандия", "Разговор с японците" и др.
Цялото му творчество се отличава със сатиричен, силно афористичен език. Известни са двата му сатирични девиза: "Трудът е за явайците" и "Националната съвест на холандците са парите". Героите му Вавелар, Слеймеринг и Дрохстопел остават нарицателни в холандската литература.
Якоб Хенрик ван'т Хоф
(1852-1911)
Холандският химик Якоб Хенрик ван'т Хоф е роден в Ротердам в семейство на лекар. Той мечтае за кариерата на химик от дете. Но родителите му смятат научноизследователската работа за неперспективна и изпращат сина си да учи за инженер в политехническото училище в Делфт. Там се увлича от философия, поезия и математика. Ван'т Хоф учи в Природо-математическия факултет на Лайденския университет и химия в Бонския университет под ръководството на Кекуле. Продължава своите занимания в Парижкия университет.
Известен става със своите епохални публикации в областта на органичната химия, които дават тласък за развитието на стереохимията. Понятието "несиметричен въглероден атом" позволява да се обясни съществуването на множество изомери, необясними с използваните по това време структурни формули.
За разлика от повечето химици по негово време Ван'т Хоф има сериозна математическа подготовка, която помага на учения, когато се заема със сложната задача да изследва скоростите на реакциите и условията, които влияят на химическото равновесие. Направените от Ван'т Хоф изследвания с разредени разтвори лягат в основата на теорията за електролитната дисоциация на Сванте Арениус. През 1896 г. Ван'т Хоф работи в Берлинския университет като професор по експериментална физика. Там той се заема с използването на физическата химия за решаване на геологични проблеми. Занимава се и с проблемите на биохимията, по-специално с изучаване на ферментите, които служат за катализатори на химическите промени, необходими за живите организми.
Цял живот ученият се интересува живо от философия, природа и поезия.
Умира от туберкулоза през 1911 г. в Германия, Стеглиц (сега част от Берлин).
Освен с Нобелова награда Ван'т Хоф е удостоен с медала "Дейви" на Лондонското кралско дружество (1893 г.) и с медала "Хелмхолц" на Пруската академия на науките (1911 г.).
Винсент ван Гог
(1853 - 1890)
Творчеството на Винсент ван Гог е характерен пример за постимпресионистичната живопис. Роден е в Зундерт, Холандия, в семейство на протестантски пастор. Започва да твори късно и не получава систематично академично образование, но благодарение на дарбата си, постоянните усилия, труд и собственото му неповторимо възприятие на света съумява да създаде величествени шедьоври. По примера на баща си през 1879 г. служи известно време като проповедник в Боринаж, беден въгледобивен район в Белгия, където хората живеят в крайна нищета. Помага на болните и чете на миньорите Библията.
Осъзнал, че не може да облекчи живота на хората от Боринаж, Ван Гог се отказва от професията на проповедник и започва да рисува от натура. Първите герои на неговите произведения са именно миньорите. Аз-а на живописта и законите на изкуството му разкрива холандският майстор Мауве. Но творческия си път на художник преодолява сам в търсене и изучаване на натурата. Голяма подкрепа през целия си живот получава от брат си Тео, който не само материално му помагал, но бил близък по дух човек и високо оценявал таланта му.
През 1886 г. в Париж Ван Гог се среща с импресионистите и маниерът му на рисуване се променя. Картините стават по-емоционални. Палитрата му се обогатява, става много по-цветна.
През периода, в който живее в Арл, Южна Франция, творческият му потенциал се разкрива в пълна степен. Човекът с богатството на вътрешния си мир е главен герой в картините му. Природата живее свой пълноценен, ярък и динамичен живот. В нея художникът търси духовното начало. През последните десет години от живота си той живее в смут и страдания, страст и свръхчувствителност, но това е времето, през което развива цялата си творческа мощ. Създава над 900 картини и 1100 рисунки.
Художникът страда от поредица кризи на безумие и епилепсия. Прекарва една година в приют за душевно болни, но не спира да рисува. В Овер, малко село близо до Париж, са създадени последните прекрасни пейзажи и именно там той слага край на живота си едва на 37-годишна възраст.
Типични за късните му творби са ярките цветове, пастьозното и спонтанно нанасяне на боите, цветовата символика.
Винсент ван Гог е всепризнат в живописта на Нидерландия като втори след Рембранд. Неговата философия на изображение е уникална и нетрадиционна и остава неразбрана от съвременниците му. Творчеството му е оценено и получава посмъртна слава едва през XX в.
Пит Мондриан
(1872 - 1944)
Питер Корнелиус, известен с псевдонима Пит Мондриан, е роден в Амерсфорт, Нидерландия, през 1872 г. Учи в Амстердамската художествена академия, след това заминава за Париж, където изучава най-добрите образци на абстрактната живопис.
С право той е смятан за един от крупните представители на авангардизма на XX в. С творчеството си е способен да удиви и широката публика, и художниците, и учените - историци на изкуството. Той е създател на т. нар. строга геометрична абстракция. В началото на творческата си дейност рисува в стил реализъм. През 1911 г. в Париж се запознава с кубистите и тяхната творческа идея оказва значително влияние за формиране на младия художник. Експериментирайки, той постепенно опростявал изображенията. В резултат се получавало схематично изображение само от линии с твърди контури, пресечени под прав ъгъл, и чисти цветове. Около 1913 г. Мондриан окончателно скъсва с реалистичното изображение, изчиства формите до напълно геометрична конструкция и използва сиво, черно, бяло и най-интензивните тонове на основните цветове в асиметрични композиции в динамично равновесие. Отказвайки се от детайлите, той иска да достигне до това, което сам нарича "чиста пластична реалност". През 1917 г. Мондриан и Тео ван Дуйсбург основават авангардиското списание "Стил". Естетическата теория, лежаща в основата му, била наречена неопластицизъм. През целия си живот художникът остава привърженик на мистичните доктрини на теософията и модните сред художническите среди езотерици и окултисти, като Рудолф Щайнер и Елена Блаватская. Вълненията и страстите, страховете и надеждите на размирното време, революциите в Европа, великата депресия на 20-те години на XX в., настъплението на фашизма, войната и терорът на фашистката окупация карат художника да напусне Европа и да се засели завинаги в сравнително спокойната и благополучна Америка. Неговото изкуство "без сюжет" е едно бягство от грубата, жестока и варварска реалност. Последните картини на Мондриан ни пренасят в някакъв геометричен рай. Линиите сякаш се подчиняват на ритмите на джаза и буги-буги и се раздробяват на малки цветни квадратчета в нежни тонове. Той се отказва от черния цвят и бяга от всичко рязко, контрастно и напрегнато. Като творец Мондриан остава уникален и изкуството му в много голяма степен е повлияло на съвременната живопис, архитектура и дизайн.
|
|
Съставиха:
Венета Генчева,
Елица Димова |
|
| горе |
|
|
|
|
