 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.34, бр.4, година XII, 2005г. |
|
| ВЕРА ГАНЧЕВА |
|
 |
| Снимка: ALEX BRANDELL |
Tова определение ме учуди доста, когато го чух в предаване по Шведската телевизия на 16 май 1998 г. - участниците в него правеха своеобразна класация на градовете в страната в навечерието на новото хилядолетие и на ХХI в., та според повече от тях именно Малмьо бил най-красивият от всички заради безукорната обвързаност между архитектурни стилове, урбанистични компоненти и среда, природни дадености. Без съмнение такъв мотив за оценка би бил валиден и за други градове на Швеция, но в конкретния случай основание за несъмнено единодушния извод предоставяше целенасоченото развитие на Малмьо в подобен дух и приоритетите, облагодетелстващи неговата атмосфера и живота на обитателите му, не толкова модерните тенденции в глобален мащаб или изискванията на икономиката, без, разбира се, те да са пренебрегнати. Деликатният баланс между толкова императиви, критерии и елементи явно се оказва изключително резултатен и в наше време, но благоприятното разположение на Малмьо край залив в протока Йоресунд, чийто води в епохата на средновековието предлагали в изобилие херинга, най-търсената риба, било особено важен фактор за превръщането на този град в търговски, мореплавателен и промишлен център. Близостта до континента също е оказала значително влияние върху облика и духа му, с които, казват, напомня северногермански град, макар да би трябвало всъщност да прилича на датски, понеже заедно с цялата област Сконе бил част от Дания чак до 1658 г. През късното средновековие обаче градът имал много допирни точки с Ханзата, макар и преди това да е бил важно средище за комерсиални контакти. За връзките му с Германия например свидетелства църквата “Санкт Петри” от ХIV в., построена в стила на т. нар. ханзейска готика, и вероятно за образец й е послужил християнският храм “Света Богородица” (Мариенкирхе) в Любек. “Санкт Йоханес” и “Санкт Паули” са други две църкви в града, които следва да бъдат отбелязани.
През 1434 г. датският крал Ерик Померански издигнал в Малмьо, тогава владение на Дания, неголяма крепост, която подир пожар била преустроена като дворец в късноготически и ранноренесансов стил от Кристиан III, пак датски владетел - днес там се помещава Градският музей с впечатляващи колекции и експонати в областта на археологията, етнографията, историята на художествените занаяти, естествознанието, изкуството, културата изобщо. Особено изпъква сбирката от творби на живописци и графици не само от Сконе и Швеция, но и от Русия.
Някогашната “душа” на Малмьо с много добре запазени къщи от ХVI в., а и от по-късни столетия, се намира между каналите, прокопани там, където някога се издигала градската стена. Статуята на Kарл Х Густав, възкачен на кон, е главен акцент на големия централен площад, Стурторьет, напомняйки за сравнително късното присъединяване на Сконе към Швеция в резултат от мира, сключен в Роскиле, Дания, през 1658 г., а кметството и резиденцията в ренесансов стил около паметника също будят асоциации с епохата на датското господство. Не само емоционален мост към миналото прехвърлят и други негови “резервати”, като например кварталът Санкт Гертруд, реставриран сравнително неотдавна, който включва двадесет стари сгради, повечето именно от ХVI в. Много живописен, този кът на Малмьо също е свързан с епохата, когато градът бил датски. На улица “Вестергатан” се намира Русенвингеска хюсет, най-елегантната от къщите, запазени от ХVI в., построена през 1534 г. и чието наименование подсказва, че в герба на нейния собственик, някогашен кмет на град Хелсиньор, разположен недалеч, имало изображения на роза и крило. Възстановен в цялата си идилична прелест е и малкият площад, Лила торьет, с къщи от ХVI и ХVI в., “изплетени” от греди, както гласи понятието на шведски език, обозначило технологията на строежа им. Да не пропуснем популярните рибарски хижи - отколешни магазини за продажба на прясно уловена риба, кафяви, сини, червени, сиви, живописно разположени край Рибарския кей като характерен щрих на този град, в който историята съжителства с най-динамично съвремие. Знаци на новото са например жилищният блок “Крунпринсен”, чийто 27 етажа и 700 апартамента го правят най-високия по рода си в страната, панаирният район Месумродет, създаден през 60-те и 70-те години като център за мащабни изложения, панаири, конгреси и пр., “Скандинавиан Тауър”, небостъргач, който със своите 274 м се нарежда сред най-импозантните сгради в света и, разбира се, мостът над Йоресунд, за който и стана, и пак ще стане дума тук. Градският стадион побира 30 000 души, а в Рибан, плувния комплекс Риберсборг, 100 000 посетители годишно се наслаждават на всички удоволствия, предоставяни от водата, включително и на сауна, затоплена с дървени въглища.
Подобно на Стокхолм и в Малмьо извън пределите на Стария град се е разраснала модерна част, където се съсредоточава деловата активност, а за застрояването й били пожертвани стари сгради. Малмьо се разширява също и за сметка на територия, използвана за земеделие, т. е. върху плодородна сконска земя, което предизвиква недоволство и подхранва чести, понякога твърде ожесточени спорове. Индустриалният район на града обхваща зона около пристанището.
За разлика от Стокхолм и Гьотеборг, Малмьо няма свой архипелаг, но пък разполага с крайбрежие, дълго доста километри и чийто ситен пясък го прави подходящо за плаж. Градът е известен със своите зелени площи и паркове, сред които изпъкват просторният и красив Слотспаркен, както и първият изкуствено създаден (през 1920 г.) парк в страната изобщо. Забележителност в Слотспаркен е скулптурата “Човекът и Пегас”, на вече споменатия тук ваятел Карл Милес, завършена от него през 1950 г., а сред зеления му рай е отредено място и на голямата Градска библиотека, част от културен комплекс, предаващ на Малмьо статута на оживено средище и в тази област. Градският театър е сред най-добрите в страната, а Изложбеният център представлява голяма и чудесно уредена художествена галерия.
Няколко думи за библиотеката, чиято нова сграда бе открита през май 1997 г. по проект на известния датски архитект Хенинг Ларсен, свързал я по остроумен начин със старата. Самият той нарича своето творение “календар на светлината” и в него тя действително изпълнява функциите на индикатор на времето подобно на циферблат, страница в дневник или на календар. Внушителни са размерите на сградата - 33х33 м2, и понеже е остъклена, предлага прехласващ изглед към Слотспаркен; височината й е 18 м. Всяка нейна фасада е обърнала по 560 м2 към север и запад, интегрирайки библиотеката с чудесния парк. Старата й сграда, наричана Замъка, сега е затворена поради реконструкция, но след като отново стане достъпна за посетители, Градската библиотека на Малмьо ще има обща площ от 14 хил. м2, ще може да обслужва 1,5 млн. посетители годишно и богата, свръхмодерно обзаведена, ще е сред най-полезните и естетически впечатляващи институции от този род в света.
При хубаво време от Малмьо се вижда силуетът на Копенхаген, столицата на Дания, разположена от другата страна на протока Йоресунд. Тук вече се посочи, че свързването на Дания и Швеция посредством мост е факт, планиран впрочем от сто години, но изграждането на съоръжението открай време беше съпътствано от оживени дискусии и редуване на аргументи “за” и “против”. Ето някои интересни данни за грандиозния проект, вече завършен и официално открит, с който двете скандинавски страни посрещнаха достойно ХХI в., а Швеция стана в буквалния смисъл на израза физическа част от континента.
През 1991 г. правителствата на Швеция и Дания постигат споразумение за изграждането на мост между тези страни, който да е частично и тунел.
През 1995 г., след провеждането на конкурс, в който участват 14 фирми, строежът бива поверен на “Сундлинк Контракторс”, предложили вариант за двуетажна конструкция: на горния етаж с четирипистова магистрала, а на долния с железопътна линия.
Kонструкцията е общо 16 км дълга, като нейната същинска част е 7,8 км и включва главен мост плюс още два свързващи. Източният е дълъг 3,739 м с разстояние между колоните 140 м. Колоните са общо 28. Главният мост е дълъг 1,092 м, издига се на 57 м височина, разстоянието между колоните му е 490 м, а те са високи по 203,5 м, което го прави най-високата постройка в Швеция. Западният мост е дълъг 3,014 м със 140 м разстояние между колоните, които са 23 на брой.
За Йоресундския мост са употребени: 2000 т кабел; 82 000 т стомана; 280 хил. м3 бетон; 60 000 т подпорни конструкции.
Единият край на гигантския мост, десети в света по дължина, опира в някогашното рибарско градче Лимхамн, днес квартал на Малмьо, а със своите близо 17 км това се счита за най-дългия мост в Европа. Пуснат бе в експлоатация през лятото на 2000 г. и без съмнение ще означава нов възход и за този град, и за Швеция изобщо. Но в идното столетие Малмьо влиза и с друга грандиозна придобивка: на 1 юли 1998 г. бе открит университет, който обединява съществуващите досега в града висши учебни заведения, за да предложи качествено образование на 8000 студенти (с перспектива да станат не подир много време 15 000) в областта на техническите дисциплини, икономиката, медицината, обществознанието, педагогиката, изкуствата и комуникациите, управлението на природните ресурси и пр. Специален акцент в подготовката им ще бъде възможността за изследвания на международната миграция и етническите отношения, както и работата на център за развитие на компетентността. Сградата на Университета се издига в района на старото пристанище и автор на проекта е швейцарският архитект Роже Диене, спечелил конкурс с международно участие. Университетът е свързан с града чрез тунел и впечатлява със съчетанието на академична сериозност, изисканост на формите и обемите, красива природна околност. Мостът през протока Йоресунд без съмнение ще придаде още по-голямо значение на обучението в новия Университет на Малмьо, където традициите на доброто образование са обогатени с постиженията на информатиката и на най-новите технологии, предвещаващи ера на революционен напредък за човечеството...
Дали е най-красивият град в Швеция? На този въпрос сигурно малцина биха се наели да отговорят категорично, но че Малмьо се развива по-бързо от всички останали в страната, явно не подлежи на съмнение. Бъдещето е като че вече настояще за хората, които живеят и работят там. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
