 |
|
| СВЯТ |
стр.35, бр.4, година X, 2003г. |
|
| Емил Александров |
 |
| Старата катедрала от ХII в. |
Две катедрали, три университета и най-красивият голям площад в Испания - това е Саламанка. И още - главен град на провинцията със същото име, част от автономната област Кастилия и Леон, наречена още Стара Кастилия, с което в миналото са назовавали цяла Испания. И още - град, пропит с древна история. През III в. пр. Хр. тези земи са завладeни от Анибал и превърнати в цъфтяща римска провинция. Тогава, по средата на “пътя на среброто”, свързващ някога богатите златни мини с пристанищата на север и юг на Иберийския полуостров, в средата на Испания възникнал град Хелмантика, древното име на стара Саламанка. Трайно свидетелство за това време днес е красивият мост с 26 арки над река Тормес - един от най-добре запазените римски паметници отвъд Пиренеите. Тук малко следи оставят и вестготите, които след римляните са владели част от полуострова. През VIII в. арабите се настаняват в Саламанка и я превръщат в малка крепост. Тя им е отнета през ХII в. от Раймундо Бургунски, васал на краля на Леон, Алфонсо IХ и оттогава остава част от Испанското кралство.
Две столетия - ХIV и ХV в., се оказват решаващи за икономическото и културното въздигане на Саламанка. В историята на Испания е записано още, че по време на войната за независимост войските на Наполеон са разбити край Саламанка и последвало оттеглянето на французите от Испания.
Днес в Саламанка живеят 200 000 жители. Градът наднича от висока стръмнина над река Тормес. На юг се издигат високи привлекателни планини, на северозапад има дълбок пролом, издълбан от река Дуеро, превърната в граница с Португалия. Целият център на провинцията е зает от най-представителния район - полето Чаро, с просторни дъбови гори, където пасат стада от едрите бикове, отглеждани за прочутите испански кориди. Тези данни обясняват хералдическия символ на герба на Саламанка - мост, на който е застанал бик до един дъб.
 |
| Блестящият олтар на Старата катедрала |
Град в злато
Саламанка е огромен музей на открито. Различните епохи и стилове са оставили отлични образци на архитектурата и изкуствата. Сградите са изградени от камък от близката кариера Вилямор - камък от минерал на желязо, който се втвърдява и се оксидира в контакт с въздуха, за да придаде красивия златистопатиниран цвят, характерен за всичко наоколо.
Към това трябва да се прибави, че градът е пример за сполучлива амалгама на три култури - християнска, мюсюлманска и еврейска, които, вплетени през вековете, предизвикали раждането на мосарабското изкуство и изящния архитектурен стил мудехар. Мосарабското изкуство е дело на християни, които заели от владенията на маврите в строителното изкуство, за да изградят редица християнски храмове, дворци, крепости, много по-пищни отколкото в свободните земи в Северна Испания. А мудехар е дело на маври в християнските земи. В последните години на ХV и началото на ХVI в. по време на Испанския ренесанс се ражда характерният за земите отвъд Пиренеите архитектурен стил платереско1, пример за който са сградите на най-стария университет в Испания.
Създаден по волята на крал Алфонсо IХ през 1218 г., той се нарежда сред най-старите в Европа наред с тези на Оксфорд, Париж и Болония. Другите два университета в града са от по-късно време - Папският и този на Доминиканския орден. За значението на най-старото висше учебно заведение свидетелства фактът, че тук по време на Испанското възраждане са се учили повече от 8000 младежи - рекордна цифра за времето.
Във вътрешния двор се намира параклис с красив мраморен олтар от ХIII в. Там се пазят костите на фрай Луис де Леон - един от най-изтъкнатите му преподаватели. Интересно е да се посети аудиторията по теология, запазена от онова време, от чиято катедра фрай Луис де Леон, след като прекарал дълги години в тъмниците на Инквизицията, започнал своята лекция с прочутото: “Казвахме вчера...”
Старата библиотека на университета, огромна разкошна зала почти до тавана с изящни рафтове в дърворезба, и днес съхранява над 50 000 чудесно подвързани в кожа от Кордова стари ценни книги. Там се пазят редки ръкописи с миниатюри, документи на гръцки и латински.
Всичко, което Испания притежава като прочути имена, е минало през университета в Саламанка - Сервантес, Лопе де Вега, Калдерон, Гонгора, Игнасио Лойола, Унамуно...
Така, ако златистият камък е материалът за изграждането на Саламанка, то нейният дух се отразява в науката и културата, в оригиналния стил на университетския живот, интелектуален и вечно млад. Душата на Саламанка и днес е в аудиториите и библиотеките, но, разбира се, и в глъчката и веселието на дните и нощите на “Пласа майор”2.
“Пласа майор” е сътворен между 1730 и 1760 г. от прочутия испански архитект Никола Чуригера, чийто оригинални виждания връзват неговото име с испанския архитектурен класицизъм. Кралският павилион и Общината, както и останалите сгради около огромното правоъгълно пространство образуват монументално цяло. Партерният етаж е зает от галерии с магазини, обрамчени с красиви арки.
През столетията “Големият площад” е бил свидетел на всички народни празненства. До средата на ХIХ в. там са били устройвани и боевете с бикове, за които днес съществува голяма арена.
В Саламанка има редица площади със забележителна скулптура на интелектуалната история на Испания. Фигурата на Колумб е сред площада, носещ неговото име. Тази на фрай Луис де Леон е пред университета. До черквата “Сан Марко” е паметникът на Небриха, създателя на испанската граматика. А до къщата в стил платереско виждаме този на Мигел де Унамуно (дългогодишен ректор на стария университет) с надпис - неговите думи: “Пазя в сърцето си твоята душа. И ти златна Саламанка, когато почина, запази моя спомен.”
Впрочем Саламанка е очаровала не един испански творец, посветил на града част от своите произведения.
От десния бряг на река Тормес се открива очарователна гледка към “златния град”, в която доминира “гората от кули” на многобройните саламански черкви. Повечето от тях са в романски стил. Негов образец е Старата катедрала с известната Кула на петела. Саламанка е от малкото испански градове с две катедрали.
Още с влизането в този храм поразяват колоните и капителите от ХII в. в най-чистия стил на романското изкуство. В централната абсида е главният олтар от ХV в. с 53 пана от полихромирано дърво, които представят картини от живота на Христос и неговата Света майка - шедьовър от началото на Испанския ренесанс и дело на известния живописец Николо да Фиренце. В богат музей към катедралата са събрани значителни произведения на изкуствата и живописта, както златни и сребърни църковни вещи.
 |
| “Пласа майор” е сърцето на Саламанка |
До Старата е и Новата катедрала. Двата храма са свързани с красиво патио с изящна абсида в хармонично цяло. Новата е започната по решение на кралете Исабела и Фернандо през 1513 г., но доизграждането й продължило до ХVIII в. И тук са съчетани готика с Ренесанс в хармоничния стил платереско. Кулата на храма от ХVI в. е вдъхновена от прочутата катедрала в Толедо. Главната порта е богато украсена със скулптури в цъфтящ готически стил. Импозантна е вътрешността на сградата със своя искрящ златен централен олтар и много странични олтари, декорирани от известни майстори между ХVI и ХVIII в.
Интересни за посещение са и многобройните черкви. “Санкти Спириту” е от ХVI в., с красив олтар и една скъпоценна скулптура на Христос от ХII в. “Сан Марин”, в романски стил от ХII в., е известен храм със своите барокови стъклописи от ХVIII в. Кулата “Клаверо” е единствената крепост, издигната по средата на града.
За отбелязване е т. нар. Къща с мидите от ХV в. с елегантно патио. Строгият вид на сградата се омекотява от 300 миди, които красят нейните външни стени. Поредицата от прозорци на първия етаж в готика са украсени с дантели от камък.
Сред забележителностите на града са и редица дворци на благородни фамилии още от ранното средновековие, които са се надпреварвали в издигането на най-красивите. Между тях са палатите на Родригес де Фигероа (днешното казино), на Гарсия Гранде, (сегашната сграда на Спестовната каса), дворецът “Салина” (седалище на Провинциалното управление), дворците на могъщите херцози Алба и още много други испански благородници.
Цял един ден не стига, за да се обходи неповторимата Саламанка. Трябва да се видят и някои от богатите музеи като този на изкуствата, представящ много произведения на световната живопис.
Градът е богат на малки ресторантчета и кафенета с приятна атмосфера и уредба от отминали времена. Те предлагат оригинални саламански блюда по стари рецепти - като специалитета “Тостон” - печено прасенце-сукалче, полято, разбира се, с червено вино от местните изби “Рибера”. “Чанфайна” е друго вкусно ястие - задушен ориз с много подправки, смесени с парченца месо и наденици. Прочути са саламанските банички “Емпанадас”, пълнени с месо, наденички, шунка и твърди яйца. Шунките от глиган от планинските райони са много апетитни, както и сирената от Инохоса де Дуеро, между които това с бадеми. За десерт се препоръчват типични сладкиши с бадеми, халвите “Санта Тереса” и “Алба де Тормес”.
Саламанка се посещава през цялата година. Особено многолюдно става през Страстната седмица, когато 37 хотела и много пансиони не стигат до приютят хилядите посетители от цяла Испания и чужбина, дошли да видят пищните религиозни процесии. А през септември се организират кориди с прочути тореадори, привличащи феновете на кървавата игра между човека и бика от цялата страна.
Като се има предвид всичко казано дотук, лесно може да се разбере защо международната комисия, създадена преди петнадесетина години по идея на известната гръцка актриса Мелина Меркури, обяви Саламанка за културна столица на Европа за 2002 г.
 |
| Къщата с мидите от ХV в. |
Огромен фестивал на културата
“30 милиона евро, които похарчихме за тази година, ни донесоха голям успех” - каза на заключителния концерт в края на декември м. г. генералният координатор Енрике Каберо. Организирани бяха над 1500 културни прояви при средна посещаемост от рекордните 90 на сто.
Най-известните скулптури на Роден за първи път напуснаха Париж, за да бъдат изложени за два месеца на “Пласа майор” в Саламанка. Същото сториха с много ценни експонати от прочути музеи като Музея на златото в Колумбия, Музея на модерното изкуство в Лиеж, Белгия, и много други. На сцените на Саламанка пяха Монсерат Кабайе, Хосе Карерас, Кристин Цимерман, Паоло Пандолфо, Григори Соколов. Много звезди на киното представиха новите си филми.
Да видят това стълпотворение на световната култура и изкуство в Саламанка дойдоха над 3 милиона туристи от всички краища на планетата. За тяхното посрещане бяха открити 12 нови първокласни хотели. Градът бе обновен, за което бяха вложени над 66 милиона евро. Открит бе нов театър “Лисео” - център за сценично изкуство, нови изложбени зали, а старият затвор бе превърнат в Модерен център на съвременното изкуство.
|
|
| горе |
|
|
|
|
