 |
|
| ДОСИЕ |
стр.14, бр.3, година XX, 2013г. |
|
Територия: 56 594 км2
Tериториални води: 31 067 км2
Столица: Загреб
Население: 4 284 889 (2011 г.)
Гъстота на населението: 78 д./км2
Официален език: хърватски с латинска азбука
Форма на управление: парламентарна демокрация
Президент: Ивo Йосипович
Министър-председател:Зоран Миланович
Официална религия: католицизъм
Парична единица: куна
ДОБРЕ ДОШЛИ В ХЪРВАТИЯ
Хърватия е разположена в Югоизточна Европа. На север граничи със Словения и Унгария, а на изток - със Сърбия и Босна и Херцеговина. На югозапад границите на страната опират до Адриатическо море, което я разделя от Италия. Хърватия заема най-голямата част от източния бряг на Адриатическо море, което е част от Средиземно море. Общата дължина на хърватската брегова линия възлиза на 5835 км.
ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАЦИЯ
Хърватия е парламентарна демокрация. Конституцията й е приета на 22 декември 1990 г. и държавата е официално призната на 15 януари 1992 г. През октомври 2005 г. започват преговорите за влизане на Хърватия в Европейския съюз.
Хърватският събор е еднокамарен законодателен орган със 160 народни представители, които се избират за четиригодишен мандат.
Начело на хърватското правителство е министър-председателят, който има двама заместници и 14 министри. Като изпълнителна власт правителството предлага проектозакони и проектобюджет, изпълнява законите и води външната и вътрешната политика на страната.
Хърватската съдебна система се състои от три стълба: върховен съд, жупанийски (окръжни) съдилища и общински (районни) съдилища.
НАСЕЛЕНИЕ, ЕЗИК И РЕЛИГИИ
Населението на страната се състои главно от хървати. Сред по-големите малцинства са сърби, бошняци, словенци, унгарци, чехи, италианци и албанци. Официален език в страната е хърватският, който принадлежи към групата на южнославянските езици и използва латиницата.
Основното вероизповедание е католицизмът, а има и източноправославно и сунитско мюсюлманско малцинство.
МЕЖДУ ВИСОКИ ПЛАНИНИ И МОРСКИ БРЕГОВЕ
Тесният планински масив Динара разделя Средиземноморския регион на Хърватия от източноевропейската й континентална част. Най-висока точка в страната е връх Динара - 1831 м.
Страната е разделена на три големи географски региона: брегови, планински и панонски. Бреговата част се състои от острови, крайбрежие и хинтерланд. Планинският регион се характеризира с карстови полета и речни долини. Панония е най-голяма и е селскостопанският център на Хърватия.
Общият брой на прилежащите към Хърватия острови е 1244, като 50 от тях са населени. Най-голям е Црес (405,7 km2), най-висок - Брач (връх Видова гора, 778 м), най-дълъг - Хвар, а най-гъсто населен - Кърк.
ТРИ КЛИМАТИЧНИ ЗОНИ
Хърватия обхваща три климатични зони: във вътрешността на страната климатът е континентален; по високите върхове - планински със снеговалежи, а площите около Адриатическото крайбрежие са с приятно мек средиземноморски климат с много слънчеви дни, сухи и горещи лета и меки и влажни зими със значителни валежи.
Средните температури в Хърватия достигат през януари от 2 до 0°C, а през август - около 20°C и около 12°C по най-високите върхове. По крайбрежието през януари термометърът показва от 5 до 9°C, а през август - от 22 до 25°C. Температурата на морето през зимата е 2°C, а през лятото около 25°C.
ВОДИ
Трите най-дълги реки в Хърватия са Сава (562 км), Драва (305 км) и Купа (296 км). Общата площ на езерата е 217 ха, от които три четвърти се падат на двете най-големи езера: Козяк и Прошчанско езеро.
НАЦИОНАЛНИ ПАРКОВЕ
Хърватия е известна с прекрасната си запазена природа и естественото разнообразие. В страната има осем национални парка - четири в планинските райони (Пъкленица, езерата Плитвице, Рисняк и Северен Велебит) и четири по крайбрежието (Брижани, Корнати, Кърка и Млиет). Естествените паметници, защитените райони и природните резервати също трябва да се споменат като територии с много ценно природно наследство.
ЛЮБОПИТНО
• Хърватският град Хум е признат за най-малкия град в света и е включен в Книгата за рекордите на Гинес;
• За построяването на Белия дом в САЩ е използван хърватски камък от о. Брач;
• Вратовръзката е дело на хървати;
• Писалката и техническият молив са изобретени от хърватина Едуард Пенкала през 1906 г.;
• Най-малката катедрала в света е построена близо до хърватския град Задар.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
