 |
|
| АРТ |
стр.40, бр.3, година XX, 2013г. |
|
|
Mузей на съвременното изкуство в Загреб |
|
|
| СНЕЖАНА ПИНТАРИЧ |
|
MУЗЕЯТ НА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО В ХЪРВАТИЯ Е МЯСТОТО, КЪДЕТО СЕ СЪЗДАВА, ПРЕДСТАВЯ, ИНТЕРПРЕТИРА И СЪХРАНЯВА СЪВРЕМЕННОТО ИЗКУСТВО ВЪВ ВСИЧКИ НЕГОВИ ФОРМИ. ЦЕЛТА Е ДА СЕ СТИМУЛИРА РАЗБИРАНЕТО КЪМ НЕГО ЧРЕЗ НОВАТОРСКИ ПОДХОД КЪМ ЕКСПОЗИЦИИТЕ, КОЕТО ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ПОСЕТИТЕЛИТЕ ДА СЕ УЧАТ, ЗАБАВЛЯВАЙКИ СЕ. АКЦЕНТЪТ СЕ ПОСТАВЯ ВЪРХУ РАЗГРЪЩАНЕ НА ОБЩ ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС МЕЖДУ АВТОР И ПУБЛИКА.
Новият Музей на съвременното изкуство в Загреб е най-голямата хърватска музейна инвестиция от обявяването на независима Хърватия през 1991 г. Днес той се помещава в Нови Загреб, в сграда, построена по проект на архитект Игор Франич и открита през 2009 г.
Със своите 15 000 кв. м площ музеят разполага с помещения за постоянни експозиции на съвременно и чуждестранно изкуство от 1950 г. до днес, както и с голяма зала за временни изложби с тематичен и ретроспективен характер, с мултимедийна зала, работилници за реставрация, библиотека с читалня, документален и аудиовизуален отдел, зали за различни срещи и лекции с образователен характер, голям лоби-бар, ресторант и сувенирен магазин. От своето откриване музеят е инициатор на над 1000 програми и е посетен от почти половин милион души. Вярвам, че днес с право можем да заявим, че МСИ се е превърнал в идеалното кътче за почитателите на изкуството.
Построяването на новата сграда бе предшествано от дълга и бурна история, започнала през 1954 г., когато с решение на Народния общински съвет на Загреб е основана Градската галерия за съвременно изкуство с цел да събира съвременни произведения на изобразителното изкуство, да откупва художествени произведения, да избира художествените произведения, които да бъдат откупени от град Загреб за негови нужди и за нуждите на различни институции.
С разрастването и развитието на музея се създават и променят различни колекции и отдели, тъй че днес музейните експозиции обхващат 6274 художествени творби на хърватски и чуждестранни художници. Събраните картини, откупени или дарени, датират предимно от периода след 1950 г., въпреки че музеят разполага и с произведения от края на ХIХ в. Като една от най-ранните творби си струва да посочим абстрактния колаж Pafama от 1922 г. на художника и архитект Йосип Зайсел, превърнала се в емблематична за музея. Важно е да отбележим, че във фонда му са застъпени общо 900 творци, като около 60% от тях са чуждестранни, а 40% - хърватски.
Фондът е разделен на следните експозиции: картини, скулптури и инсталации, филми и видео, фотографии, рисунки и скици и инсталации и медийни произведения. Освен тях музеят се грижи за: колекцията на Бенко Хорват - 611 предмета (графики, рисунки, археологически материали); колекцията на Венцеслав Рихтер и Нада-Кареш Рихтер от 182 предмета (рисунки, скулптури, графики и личния архив на архитект Рихтер) заедно с къщата и парка със скулптурите; дарението на Йосип и Силвана Зайсел с 1368 произведения; фотографския архив на Тоше Дапац от неговото ателие с 252 880 негативи, снимки и други предмети; ателието на Кожарич с внушителната колекция от 6000 предмета.
Широк е диапазонът от имена, застъпени в нашите колекции. Сред тях са художниците, формирали в началото на ХХ в. модерното хърватско изкуство в духа на сецесиона и постимпресионизма - Роберт Ауер, Любо Бабич, Бела Чикош, Зое Борели, Отон Ивекович, Габриел Юркич, Томислав Кризман, Максимилиан Ванка и др., представени самостоятелно, а също и като част от колекцията Улрих. В колекцията се срещат и имената на основните представители на хърватския модернизъм - художниците от кръга в Мюнхен и участниците в Пролетния салон с техни знакови творби като Мирослав Кралевич, Владимир Бецич, Милан Щайнер, Йосип Рачич, Любо Бабич и Оскар Херман. В музея ще откриете и ключови произведения от 20-те и 30-те години на ХХ в. от експресионистите и представителите на кръга "Земля" до неокубистите и сюрреалистите - Кръсто Хегедушич, Лео Юнек, Камило Томпа, Мариян Трепше, Вилко Гецан, Мариян Детони, Марино Тарталя, Емануел Видович, Джуро Тиляк и Сава Шуманович. Картините на всички тези творци създават ясна представа за развитието на хърватското изобразително изкуство до Втората световна война.
Втората половина на ХХ в. е изключително богат и интересен период, в който се срещаме с разнолики художествени явления, с разнообразни стилови похвати, направления, групи с програмен характер и силни индивидуални почерци. Абстрактен импресионизъм, геометрична и лирична абстракция, абстракция и фигуралност, арт информел, минимализъм, неоавангардизъм, аналитична живопис, Нова слика, Fluxus, Biafra, концептуална живопис, абстрактен експресионизъм, монохроматично и оптично изкуство, трансавангард, органична скулптура, нова скулптура, наивистично и маргинално изкуство, и множество други понятия, с които обозначаваме отделни явления в изкуството, проследяват хода на съвременното изкуство чак до днес.
Mузеят притежава представителни творби на изтъкнати художници като Едо Муртич, Франо Шимунович, Отон Глиха, Златко Прица, Любо Иванчич, Юлие Книфер, Иво Гатин, Еуген Фелер, Ордан Петлевски, Шиме Перич, Фердинанд Кулмер.
Изобразителното изкуство от последните три десетилетия е представено от творби на Борис Бучан, Борис Демур, Желко Кипке, Мариян Молнар, Далибор Йелавич, Нина Иванчич, Звиездана Фио, Миливой Биелич, Дуйе Юрич, Марина Ерцегович, Дубравка Ракоци, Лидия Кашпар Странич и Боян Странич, Лйерка Шибеник, Едита Шуберт.
Eдита Шуберт (1947-2001) е изключително талантлива художничка, изявяваща се в различни области - изобразително изкуство, фотография, скулптура. В началото на 70-те години твори в стила на хиперреализма, като рисува т.нар. ефимерни предмети - лятна рокля, фиби, червило за устни и т.н., а през 80-те години печели известност със своите пространствени и амбиент инсталации, в които често използва органични материали като пръчки, листа, цветя и треви. По-късните й творби са белязани от трансавангарда. Между 1981 г. и 1983 г. прави фотографии в голям формат, като комбинира различни материали, битум и восък. "Черната основа е най-важният съединителен елемент в снимката. Образът е очертан с цветни пастели върху черния фон и така зърнестата му структура изпъква силно върху грубата повърхност на основата. На снимките се мержелеят ту познати, ту само загатнати фигурални или напълно абстрактни форми, предадени силно експресивно, на границата между странни архаични и фантастични изображения, будещи асоциации за тотемни символи с примитивни шарки или за научно-фантастична действителност" - пише за нея през 1984 г. Maриян Сусовски. Впечатляващи са и работите от геометричния й период 1984-1991 г., в които се появяват серия снимки голям формат, наречени по-късно kaтедрали1.
Дуйе Юрич (р. 1956 г.) е многократно награждаван художник, който се изявява в стила на геометричната абстракция. Музеят притежава няколко негови творби от различни периоди, като най-известни сред тях са инсталациите от 1987 г. - "Без название" и "Cool". В тях Юрич надхвърля границите на двуизмерното пространство на платното и го моделира като скулптор. Към този метод се връща и след 2000 г., когато започва да рисува предмети от бита - куфари, закачалки за дрехи и самите дрехи. Дуйе Юрич се отличава с проекти, в които изпълва с рисунки цялото изложбено пространство, а през 2010 г. в Музея на съвременното изкуство изрисува залата на кафенето, като й придаде неповторима оптично-илюзорна атмосфера.
За академик Борис Бучан (р. 1947 г.) нашият изтъкна специалист по история на изкуството д-р Вера Хорват-Пинтарич пише: "Трудно е да откриеш съвременен художник, който да притежава такова богатство от картини и образи като Борис Бучан. Той рисува това, което вижда в ежедневието, докато върви по улицата и гледа хората, витрините и всичко наоколо, или седи в кафенето близо до ателието му"2. Той е много плодовит автор, който всяка година изненадва публиката с нова голяма изложба. Ала най-широка популярност и световна слава му носят неговите плакати от 70-те и 80-те години на ХХ в., изработени на голям формат за различни загребски културни институции. Това са невероятно запомнящи се изображения, напълно оригинални като стил, подчертано линеарни в комбинация с убедителен колорит. Плакатът му "Жар-птица" е задължителен за фонда на много музеи и е представян на редица международни изложби.
Мирослав Шутей (1936-2005) е един от най-големите съвременни хърватски творци, с чиято ретроспективна изложба ще отбележим нашия лятно-есенен изложбен сезон. Изложбата в МСИ е замислена като мултидисциплинарно и всеобхватно представяне на неговото творчество, което в рамките на почти половин век изследва нови области в художествената изразност, но винаги поддържа постоянно ниво на интензивност и индивидуалност. Мирослав Шутей е художник, който категорично ще изненада, въодушеви, заинтригува и дори "бомбардира" публиката с формите и колорита на своите творби в духа на поп арта. Изложбата се открива в дните на приемането на Хърватия в Европейския съюз и се надяваме, че с нея музеят ще се представи по най-добрия начин на своите посетители, дошли по този повод в страната ни. Мирослав Шутей е един от многобройните хърватски автори, творили през целия си живот в родината, но с творчеството си принадлежащи изцяло към европейските и световни представители на изобразителното изкуство.
1Vidi monografiju: Kovač, Leonida: Edita Schubert. Horetzky. Zagreb, 2001.
2Horvat-Pintarić,Vera. Boris Bućan. Vuković&Runjić. Zagreb, 2012., str. V.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
