 |
|
| ДОСИЕ |
стр.10, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
След бърз темп на икономическия растеж Кипър се превръща в аванпост в Източното Средиземноморие, служейки като мост между Евросъюза и нарастващия по значение пазар на Близкия изток. Той запазва и репутацията си на трамплин за инвестиции в Централна и Източна Европа. Страната става икономически и финансов оперативен център на региона.
Въпреки огромните трудности, с които Република Кипър се сблъсква още в първите дни от своето съществуване, въпреки катастрофата от 1974 г. и продължаващата окупация на северната част на страната, тя може да се гордее с висок икономически разтеж и значителни постижения във всички области на икономиката.
През 1960 г. младата република получава от колониалното си наследство изостанала икономика. Селското стопанство е основен отрасъл. Производствената база на страната е слабо развита, а икономическата дейност зависи от нестабилни фактори. Най-значителните източници на чуждестранна валута са военните разходи на Великобритания в Кипър.
Показателен е фактът, че делът на селското стопанство в националния доход никога не е надвишавал 18%, въпреки че в този сектор са били заети 45% от икономически активното население. Повече от 50% от доходите са постъпвали от износа на руди, въпреки че 32% от експорта се е падало на непреработената селскостопанска продукция, а 19% - на промишлената продукция. Аналогична е била ситуацията и в другите области.
Само 43% от децата на възраст от 12 до 17 години са се учили в средните училища, като 28% от домовете в селските райони имали електричество и само 7% - водопровод.
Успешното ръководство на правителствата, управляващи страната след 1960 г. на базата на прилагането на пазарната икномика, на динамизма и гъвкавоста на деловите среди, на високо образованата работна сила, на сътрудничеството между държавния и частния сектор и най-главното на трудолюбието и самоотвержеността на кипърците, способства за бързото развитие на икономиката и социалната сфера.
Особено важна роля изиграва укрепването на демократичните институции.
Селскостопанският сектор произвежда пшеница, ечемик, картофи, бобови култури, тютюн, маслини, грозде, зеленчуци. Отглежда се едър и дребен рогат добитък, свине, развито е бубарството. Добиват се желязо, мед, хром, азбест, сол, гипс.
Постепенно Кипър от експортна държава на селскостопанска продукция и полезни изкопаеми в периода 1960 г. до 1974 г. и износителка на преработени продукти през втората половина на 70-те години се превръща през 80-те и началото на 90-те години в център на туризма и услугите. Рекордните икономически показатели на развитие се изразяват в бърз темп на икономическия растеж, почти пълна заетост и нисък процент на безработица, вътрешна и външна икономическа стабилност и ниска инфлация почти през целия период, последвал независимостта. През 2010 г. туризмът осигурява 6,2% от брутния вътрешен продукт на Кипър, а заетите в този отрасъл са 9,2% от всички работещи. Същата година страната е посетена от над 2,1 милиона туристи, главно от Великобритания (45,8%), скандинавските страни (10,9%), Русия (10,3%), Германия (6,4%), Гърция (5,9%) и Франция (1,3%).
Постепенно слабата колониална икономика се трансфомира в модерна икономика, с динамичен сектор на услугите при развита физическа и социална инфраструктура. Леката промишленост заема все по-голям дял в икономиката на страната. Развити са хранително-вкусовата, текстилната, обувната, шивашката промишленост, занаятите, туризмът. Правилно се използват най-важните преимущества на острова - висок жизнен стандарт и образование на населението, изгодно географско разположение, благотворно влияние на меките климатични условия, наличие на телекомуникации, а така също и неоходимата инфраструктура, обхващаща въздушните и морски пътища.
В резултат на успешното внедряване на съвременните технологии в производствената сфера, при постоянно подобряване на инфраструктурата на острова и високото качество на работа на кипърските граждани, Кипър успя да стане център на транзитна търговия, международни морски товарни превози и международен бизнес, като взема активно участие в икономическия живот на региона.
Важен икономически фактор е сферата на услугите, която с отраслите туризъм, транспортно и финансово дело, телекомуникации и гражданско корабоплаване отчита над 78% присъствие в брутния вътрешен продукт.
От приемането на Кипър за член на Европейския съюз на 1 май 2004 г. са проведени важни икономически и структурни реформи, които променят икономическия пейзаж. Тарифите и количествените ограничения са отменени за всички промишлени и селскостопански продукти, произведени в Кипър или в другите европейски страни, членки на ЕС. Търговията и лихвените проценти са либерализирани, премахнати са контролът върху цените и ограниченията за инвестициите. Въведено е частното финансиране на инфраструктурни проекти. Премахнат е монополът в сектора на телекомуникациите.
Кипър се превръща в аванпост в Източното Средиземноморие, служейки като мост между Евросъюза и нарастващия по значение пазар на Близкия изток. Той запазва и репутацията си на трамплин за инвестиции в Централна и Източна Европа. Страната става икономически и финансов оперативен център на региона и комуникационен и транспортен възел.
На 1 януари 2008 г. Република Кипър се присъедини към еврозоната и въвежда еврото като своя официална валута, заменяща кипърската лира като парична единица. Сега евро банкнотите и монетите са законното платежно средство в страната.
Международната икономическа криза от последните години, която се отрази значително на световния растеж, оказа влияние и върху кипърската икономика. Поради забавеното развитие на икономиката правителството предприе редица икономически мерки за нейното подпомагане, отговарящи на общите европейски усилия за икономическо възстановяване. Средният годишен икономически ръст за последните пет години (2006 - 2010 г.) е 2,0%, докато инфлацията възлиза на 2,4%, а нивото на безработицата за същия период е 4,7%.
|
|
| Посолство на Република Кипър |
|
| горе |
|
|
|
|
