 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.48, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
|
Кашалос и Теофилос, или когато хлябовете застанат изправени |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
Онези, които търсят нанарушими канони в изкуството или очакват перспектива и аналогии в картините, ще бъдат разочаровани от кипърския художник-наивист Михаил Кашалос. Онзи, на когото обаче доставя удоволствие съзерцаването на неподправената чистота на архаичната изразност и непритворността на народната душа, ще открие очарование и вълнуващо преживяване в неговите творби. Народният зограф Кашалос поставя родното си село Аша в Кипър на европейската карта на изящното изкуство. Наивистичното изкуство открай време е процъфтявало в Кипър - много негови съселяни в Аша са грънчари, ваятели-каменоделци, дърворезбари. Особено се открояват бродирачките на традиционните кипърски ръкоделия, както и първомайсторите-зидари, прочути и до днес.
Роден в Аша през 1885 г., Михаил Кашалос произхожда от бедно семейство. Успява да завърши начално образование, след което се хвърля в ежедневната борба за оцеляване. Изучава занаята на кундурджия, а след това го практикува, но артистичният усет го тласка към по-различни търсения. Повлиян от видeните в музея древни статуи, изработва скулптури, а ваянията му са толкова сполучливи, че могат да бъдат объркани с моделите. Понякога успява да ги продаде на туристи, които търсят антики. Когато един ден директорът на Археологическия музей в Никозия научава това, му прави забележка. Тогава обаче Кашалос го попитал: "А какво щеше да стане, ако вместо тези фалшификати туристите намираха истински статуи?". Директорът на музея бързо прекроил мъмренето си в поздравления.
Кашалос започва да рисува в напреднала възраст. През 1963 г. взима участие в Общогръцката художествена изложба, а през 1967 г. е поканен да изложи свои платна в Института на британската общност, като събитието получава широка гласност в кипърския и английския печат. През 1969 г. с десет свои творби Кашалос представя Кипър на изложбата на художниците-наивисти в Братислава, получавайки една от най-значимите награди. Това е първото му сериозно международно признание. През 1973 г. се провежда последната колективна изложба на кипърски художници преди нашествието. Тогава със собствени средства Кашалос построява църквата "Св. Спиридон". Преди да е довършил вътрешното оформление на храма, започва турското нашествие. След окупирането на тяхното село Кашалос и съпругата му Ирини остават изолирани там цяла седмица. Турците нахлуват в дома им, търсят пари, удрят художника и му счупват крака. Когато е пренесен в неокупираната част на Кипър, Михаил Кашалос е на 89 години. Тежко ранен, умира в Ларнака на 31 август 1974 г., прокуден като бежанец далеч от родното си място. През 1974 г. посмъртно е награден от Атинската академия за цялостния му артистичен принос. През същата година творбите му са изпратени на изложбата "Изкуството на наивизма" в Мюнхен и Цюрих. През 1975 г. в Париж е организиран голям търг в негова памет в подкрепа на кипърските бежанци.
В есето си "Теофилос" за гръцкия художник-наивист Теофилос Хадзимихаил вторият гръцки Нобелов лауреат - поетът Йоргос Сеферис, пише: "Както разправят, веднъж фурнаджия поръчал на беден художник да го нарисува, докато пече хлябове. Художникът се хванал на работа. Когато се заел да нарисува пещта, вместо да я изобрази хоризонтално, съгласно правилата на перспективата, той я нарисувал вертикална, показвайки я в цялата й ширина. След това по същия начин нарисувал върху пещта и един самун хляб. Минал оттам един умен човек и му казал: "Така, както си го сложил, хлябът ще падне". Без да вдига глава, зографът отвърнал: "Ти не бери грижа. Само истинските хлябове падат - рисуваните си стоят. На рисунката всичко трябва да се вижда!"
В продължение на приблизително 15 години палитрата на Кашалос рисува всичко. Изобразява стотици картини от живота в кипърската провинция в многообразните негови аспекти и проявления: нравите и обичаите, радостта и скръбта, всекидневните полски занимания и труда - земеделски и занаятчийски, почти всички събития от човешкия живот - сватби, раждания и др. Всичко е възпроизведено и обезсмъртено с архаична строгост и автентичност в неговите платна, които представляват безценна етнографска съкровищница, съхранила народни носии, вярвания и др. Домашните животни също изобилстват в картините му с едно човекоподобно изражение на невинност. Сякаш е прозрял невидимата връзка на сговор и сработване между човек и животно, каквато е тя в действителност за селския труженик.
Кашалос притежава инстинктивен артистичен усет. Представител е на едно поколение, тясно свързано със земята и живота. В Кипър естетическата красота е била на почит от най-древни времена - не само природната, но и тази, обитавала в човешките сърца. Едни и същи художествени мотиви са се повтаряли автоматично в продължение на хилядолетия - сякаш извират от един и същ кладенец. Обикновеният кипърец е свързан с прадревните традиции на своята родина. Тази неразрушима връзка е допринесла по същество за физическото и националното оцеляване на кипърския гърцизъм в безкрайните векове на неговата бурна история. В творбите на кипърския художник-наивист виждаме възродени прастари виждания за изкуството и различаваме декоративни елементи, унаследени от дълбините на времето. Така разбираме, че в Кипър човек и земя са едно.
В документалния си филм "Теофилос" гръцкият режисьор Лакис Папастатис откроява основни черти от личността на двамата зографи - кипъреца Кашалос и гърка Теофилос Хадзимихаил, както и социално-историческия контекст на времето и мястото, които са ги формирали. "Човек от народа, както пише Сеферис в едноименното си есе, "Теофилос изглеждал луд" в очите на хората, които го слушали да разправя странни неща за неговото рисувателство или го виждали да се скита по улиците, облечен като Александър Велики, следван от сюрия хлапетии, облечени от него като "македонски войни". Присмивали му се, правели си с него много дебелашки шеги. Веднъж дръпнали стълбата, на която се бил покачил, за да рисува и той паднал на земята. Толкова много ни пречат хората, които са различни от нас. Но този странстващ зограф е изгорял целият като истински майстор-занаятчия в собственото си творение". Общата тематика на двамата художници-наивисти (националните герои на гърцизма, батални сцени, персонажи от популярни четива, сцени от семейния и религиозен живот, митични животни и птици) свидетелства за единството на народните мотиви в примитивното рисуване на еладските и кипърските гърци. Посредством живота и творчеството на двамата зографи се открояват някои общи корени на гръцкото и кипърското изкуство, както и на колективното подсъзнателно на двата народа.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
