 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.3, година XIX, 2012г. |
|
|
Н.Пр. Ставрос Амвросиу - посланик на Р КИПЪР в България
"Като страна, членка на ЕС, България е постигнала голям напредък." |
|
|
| |
|
 |
Н. Пр. СТАВРОС АМВРОСИУ
КАРИЕРА:
1983 г. - Аташе в Министерство на външните работи
1983-1984 г. - Дирекция "Политически въпроси", МВнР
1984-1989 г. - Втори секретар, Върховен комисариат на Република Кипър в Индия
1989-1992 г. - Съветник в Дирекция "Консулски отношения", МВнР
1992-1996 г. - Временно управляващ посолство на Република Кипър в София, България
1996-1997 г. - Дирекция "Икономически въпроси," МВнР
1997-1999 - Заместник-директор на Дирекция "Протокол", МВнР
01.05.2000 - 13.09.2000 г.- Директор на дирекция "Протокол" и дирекция "Консулски отношения", МВнР
14.09.2000 - 07.11.2000 г. - Временно управляващ Посолство на Република Кипър в Белград
08.11.2000 - 14.10.2004 г. - Посланик на Република Кипър в Сърбия и Черна гора, Белград
15.10.2004 - 31.08.2007 г. - Посланик на Република Кипър в Чехия
01.09.2007-10.09.2008 г. - Директор на дирекция "Азия и Океания", МВнР
11.09.2008-31.08.2009 г. - Директор на дирекция "Америка", МВнР
От 01.09.2009 - Посланик на Република Кипър в София
Роден на 9 април 1953 г. в Свети Амвросиос, Кериния, Кипър. През 1974 г. завършва Педагогическата академия. Продължава образованието си в Правния факултет на Атинския университет. Магистър по право в Лондонския университет. Владее английски и френски. Женен, с една дъщеря.
Ваше Превъзходителство, познавате добре България и като дипломат, и в личен план. Как ще оцените двустранните ни отношения?
- Двустранните отношения между Кипър и България са традиционно добри, отношения на доверие и солидарност. Исторически приятелски връзки свързват народите на двете страни. След турското нашествие през 1974 г. и окупацията на северната част на Кипър хиляди кипърски работници дойдоха и намериха работа във вашата страна. След приемането на България в Европейския съюз Кипър позволи на българските граждани да живеят и работят в страната ни. Днес българската общност в Кипър наброява около 30 000 души. Те станаха част от нашия живот и дават своя принос както в икономиката ни, така и в обществения ни живот.
Много кипърци са завършили български университети. Днес България е четвъртата предпочитана страна за кипърските студенти, следващи в чужбина, което показва високото ниво на българските университети. Съществуват големи възможности за по-нататъшното развитие на двустранните отношения. Перспективи има в областта на енергетиката след откриването на големи залежи природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море.
За втори път работя в България като дипломат. Бях първият временно управляващ посолството на Кипър в България в периода 1992-1996 г. и се върнах като посланик през 2009 г. Така имах възможността да установя големия напредък, който вашата страна е постигнала във всички области. Разбира се, интеграцията в Европейския съюз е изиграла сериозна роля в този процес.
- Какво най-много Ви харесва в България? И какво - не?
- Позволете ми да споделя с вас, че съпругата ми е българка и така имам по-близък поглед към България и българите. Мога да кажа, че кипърският и българският народ имат много общи черти. Българите са обикновени, скромни, приятелски настроени и гостоприемни. Поддържат тесни семейни и приятелски връзки. Харесвам факта, че цялото семейство, всички роднини и приятели се събират заедно и празнуват Коледа, Великден, именните, рождените дни и други празници и си поднасят подаръци. Харесва ми, когато на Великден боядисват яйцата и се поздравяват с "Христос воскресе!" и "Воистина воскресе!", точно както става и в Кипър. Също така ми прави добро впечатление, че бабите и дядовците се грижат за внуците си, разхождат ги в парка и ги пазят, докато играят. Това е традиция и в моята страна. По мое мнение състоянието на пътищата, както в градовете и селата, така и на извънградските пътища трябва да се подобри. Тротоарите в градовете се нуждаят от ремонт. Удовлетворява ме фактът, че българското правителство си е поставило за цел да подобри инфраструктурата до 2020 г. Изоставените заводи и другите промишлени предприятия и съоръжения са грозна гледка. Някога са били пълни с живот, а сега са оставени да се разрушават. Смятам, че трябва да се направи нещо, защото развалят цялостната хубава картина на България.
- България по принцип подкрепя евентуалното членство на Турция в Европейския съюз, но как ще се реши въпросът с окупацията на Северен Кипър? Има ли разногласия между София и Никозия?
- Не съществуват различия между Кипър и България, що се отнася до приемането на Турция в Европейския съюз. Съгласни сме, че Турция може да бъде приета в ЕС и подкрепяме европейския й курс. Обаче, за да бъде приета, тя трябва да изпълнява критериите от Копенхаген, трябва напълно да приложи Общностното законодателство и неговите принципи без изключения. Вярвам, че е по-добре и за двете ни страни да имаме за съсед една наистина демократична страна, която да уважава международното право, човешките права, правовата държава и малцинствата. Съгласно Договора за присъединяването Република Кипър стана член на ЕС с цялата си територия, включваща и окупираната северна част. Поради продължаващата турска окупация прилагането на законодателството на Общността е отложено за тези райони. Някои регламенти на Евросъюза определят статута на тази окупирана част на Кипър. Проблемът с нейната окупация може да бъде решен лесно. Достатъчно е Турция да приложи многобройните Резолюции на ООН, на Движението на необвързаните страни, на Британската общност на нациите, на Съвета на Европа, както и да приложи законодателството на Общността и принципите, залегнали в основите на Европейския съюз.
- Кипър ще председателства Съвета на Европейския съюз за първи път. Какви ще бъдат вашите приоритети?
- Поемането на председателството на Съвета на Европейския съюз на 1 юли 2012 г. е едно от най-големите предизвикателства за Кипър като страна членка. Приоритетите на Кипър за втората половина на 2012 г. се намират в заключителен етап и ще бъдат обявени много скоро. Нашата визия е създаването на една по-добра Европа за гражданите на базата на основния принцип на солидарност, която прави усилия за засилване на социалното сближаване. Една по-добра Европа, основана на ефективността, допринасяйки за развитието. В областта на външните отношения нашият стремеж, в сътрудничество с Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи баронеса Аштън, е укрепването на отношенията на Евросъюза със средиземноморските партньори и страните от Персийския залив. Ще се наблегне и на насърчаването на европейската перспектива на страните от Западните Балкани, както и придвижване на процеса по присъединяването на Исландия. Преговорите за новата многогодишна финансова рамка са най-важният въпрос, с който бяха помолени да се заемат трите председателя през 18-те месеца. Кипър с упорита и интензивна работа се стреми да приключи преговорите до края на 2012 г. с цел да осигури навременното приемане и прилагане на политиките на ЕС, на програмите и механизмите по финансиране. Що се отнася до кризата в еврозоната и икономическото управление, ще се придвижат и допълнителни мерки, които държавите членки сметнат за необходими, за да се осигури финансова стабилност и едновременно да се стимулира растежът. Необходимо е да се акцентира на европейския гражданин с цел да се дадат възможности за заетост в едно по-безопасно бъдеще за младите хора. Още една важна цел на кипърското председателство е завършването на Общата европейска система за убежище с акцент върху засилването на практическото сътрудничество между държавите членки за защита на лицата, нуждаещи се от международна закрила. Освен това Кипър като островна държава и важна морска сила ще наблегне върху интегрираната морска политика с една неформална среща на министрите през октомври.
- Могат ли малките държави да бъдат "големи" в европейската политика?
- Размерът на една държава не определя дали тя може да даде малък или голям принос към европейската политика. Кипър, независимо от размера си, има за цел едно успешно председателство с постигнати резултати. Това от своя страна означава, че страната ще се съсредоточи върху опитите за завършването на нерешени въпроси, които ще наследи от датското председателство и които са много важни за общия интерес на ЕС. Това е една уникална възможност за Кипър да допринесе за европейската интеграция, като същевременно засили своята роля на един доверен и отговорен член на Евросъюза, напълно поемайки задълженията и отговорностите си, както това подхожда на една държава членка. Действайки като "честен посредник", кипърското председателство ще се стреми да запази продължението на работата на Съвета, улеснявайки диалога между държавите членки, и да преговаря от негово име с други институции - особено с Европейския парламент, който съгласно Договора от Лисабон е съзаконодателен орган в повечето случаи.
- В каква степен тежката криза в еврозоната се отразява на вашата страна?
- Без съмнение икономическата криза, в която е изпаднала еврозоната, се отрази до голяма степен и на Кипър. По-точно кипърската икономика се повлия най-вече от голямото участие на банковата ни система в гръцки облигации и на гръцкия пазар като цяло. Важно е да се отбележи, че публичният дълг на страната ни до края на 2011 г. беше 71,6% от БВП, докато средният за еврозоната беше 88,7%. Кипър обаче взе и продължава да предприема всички необходими мерки за предотвратяване на последствията от икономическата криза и това беше признато от Европейската комисия и европейските ни партньори. Вярваме, че предприетите мерки за икономии са ефективни и са в правилната посока, за да се поддържа балансът в икономиката. Конкретно, съгласно прогнозите на Комисията за 2012-2013 г., мерките, предприети от правителството, ще доведат до намаляване на бюджетния дефицит на страната от 6,4% от БВП през 2011 г. на 3,4% до края на 2012 г. и на 2,5% от БВП през 2013 г. Въпреки това ангажиментът на Кипър за намаляване на бюджетния дефицит на 2,5% от БВП остава и за тази цел правителството ще предприеме всички необходими действия за бюджетна консолидация на страната.
- Наблюдават ли се промени в страната ви след 8 години членство в Евросъюза? И доколко Кипър успява да усвои европейските фондове?
- Осем години след присъединяването на Кипър към ЕС има промени в страната в много области. Подобряване в различни аспекти започна да се забелязва още няколко години преди присъединяването ни благодарение на процеса на хармонизиране на кипърското законодателство с правото на ЕС. От 1 май 2004 г. най-важната промяна в резултат на членството ни е укрепването на четирите основни свободи. С пълното участие на единния пазар, свободното движение на хора, капитали, стоки и услуги се създадоха по-добри условия за икономически растеж. Също така се отвориха повече възможности за кипърските продукти и услуги. Присъединяването ни към еврозоната, въпреки настоящата икономическа криза, се смята за положителна стъпка, тъй като отваря хоризонти към дългосрочен просперитет. Членството на Кипър в ЕС помага значително за решаването на националния ни проблем. Съгласно Договора за присъединяване Кипър стана член на ЕС с цялата си територия, но поради турската окупация на северната част прилагането на общностното законодателство в нея е отложено. В този момент Турция окупира незаконно европейска територия. Стремежът на Турция към пълноправно членство в ЕС предполага прекратяване на тази окупация. Достъпът на Кипър до средствата на Структурните фондове на ЕС е много ценен и същевременно изключително важен, тъй ксто ускорява изпълнението на инфраструктурни обекти, чието цялостно завършване щеше да е невъзможно само с национално финансиране.
- Участвате в благотворителни инициативи и често пътувате из страната. Каква е ролята на един посланик за насърчаване на отношенията между две държави?
- Харесва ми да пътувам из страната ви. Зеленината е навсякъде, природата е прекрасна. Течащите реки, заснежените планински върхове, красивите плажове на Черно море са прекрасна гледка. Мога да кажа най-искрено, че където и да отида, ме приемат много приятелски и навсякъде имам приятели както в личен, така и в служебен план. Приятелството ми с някои дипломати от вашето Министерство на външните работи датира от 1984 г., когато заедно работехме в Ню Делхи в Индия. Ролята на един посланик е да насърчава двустранните отношения на всички нива. Развитието на двустранните икономически и търговски отношения и на туризма представлява приоритет от взаимна изгода. По този начин обикновените хора се опознават, създават приятелски отношения, опознават историята, географията и културата на всяка от страните. Ангажираме се и в предоставянето на консулски услуги и съдействие на български и кипърски граждани, които се обръщат към посолството по различни въпроси. Посолството ни, заедно с други посолства в България, участва всяка година в благотворителния базар, организиран от Международния женски клуб в София. Средствата се даряват за различни благотворителни проекти. Освен това заедно с други кипърци подпомагаме българските домове за деца, лишени от родителски грижи.
|
|
| Интервю на Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
