архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.6, бр.3, година XVIII, 2011г.
Н. Пр. Лешек Хенсел, посланик на Полша в България

КОНТАКТИТЕ НИ СЕ ОСНОВАВАТ НА ВЗАИМНО РАЗБИРАТЕЛСТВО И ПОДКРЕПА
Лешек Хенсел
Роден през 1953 г. в гр. Познан.
Висше образование: Варшавски университет, унгарска филология.
От 15.11.2010 - посланик на Република Полша в България.
От 2009 - координатор на Полско-чешкия форум.
От 2008 - титулярен посланик; национален координатор на Вишеградското сътрудничество.
2006-2008 - министър-съветник в Департамент "Промоция".
2005-2006 - началник на Отдел "Миграция и европейско сътрудничество", Департамент "Консулски отношения и поляци в чужбина", МВнР.
2001 -2005 - посланик на Република Полша в Босна и Херцеговина.
1997-2001 - съветник в Посолството на Република Полша в Любляна.
1995-1997 - началник на Отдел "Централна Европа" в Департамент "Европа I", МВнР. 1990-1995 - завеждащ Консулския отдел към Посолството на Република Полша в Будапеща.
1986-1990 - завеждащ Отдел "Западнославянски литератури", Институт по славистика към Полската академия на науките.
1985 - доктор по хуманитарни науки, Институт за литературни изследвания към Полската академия на науките.
1982-1990 - Институт по славистика към Полската академия на науките, асистент.
1978-1982 - докторант в Института за литературни изследвания към Полската академия на науките.




   - Ваше Превъзходителство, Вие отскоро сте в нашата страна. Какви са първите Ви впечатления за малко повече от половин година?

   - До този момент успях да видя България в есенна, зимна и пролетна премяна. Много съм впечатлен от тукашната зима със страхотните писти на Витоша, Банско и Боровец... Трябва да призная, че сега, напролет, богатата природа открива пред мен една съвсем нова България. Последно бях в околностите на Троян. Опознавах великолепната природа, будеща се за живот, но също така регионалните забележителности, които са същински чудеса. Посетих добре запазените римски руини и прекрасния Троянски манастир, който заслужено е най-прочутият редом с Рилския. Насладих се и на богатото, все още живо народно изкуство. При един майстор грънчар купих прекрасен съд за приготвяне на гювеч. Със съпругата ми сме очаровани от него. Посещението на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства ни позволи да се запознаем с огромното богатство на българските ръчни изделия. Видяхме не само керамични, но и метални произведения, както и прецизно изработена дърворезба, на която се възхищаваме също и когато посещаваме българските църкви, които могат да се похвалят с впечатляващи иконостаси.

   - Имате ли вече любими места в България и как обичате да прекарвате свободното си време?

   - Понеже не обичам да опознавам нови страни през прозореца на автомобила, любимите ми места в момента са Южният парк, където с удоволствие карам колело, и уличките в центъра, по които често се разхождам в търсене на следи от миналото. В София откривам много примери за красива архитектура, особено от началото на XX в., т.е от любимия ми период в изкуството "fin de siècle". Някои от тях са наистина изключителни. Досега чаках слънцето, за да мога да видя в неговите лъчи крайбрежието и южната част на България. Мисля, че както в едно хубаво театрално представление, всяка картина, включително и природната, изисква подходящо осветление.

   - Как се развива сътрудничеството между нашите две страни през последните години, след разпада на социалистическия лагер и след приема на страните ни в ЕС?

   - И за двете ни страни последните двайсет години бяха период на структурни промени, част от които беше процесът на интеграция в Европейския съюз. Преходът, който започна през 80-те години, протече на много нива. Функционирането на нашите държави и общества се промени дълбоко. В момента сме свидетели на обединяването на Европа, което се осъществява с участието на нашите страни. Това е политически, икономически, но и културен процес, който изисква дълбоки промени на манталитета, както и търсене на общи корени и откриване на взаимозависимости. В този ред на мисли смисълът на обединяването се състои в способността за изграждане на добри взаимоотношения както в рамките на културно еднородните общества, така и между обществата с различни политически или икономически опит. Искам да подчертая, че контактите между нашите страни винаги са се отличавали с взаимно разбирателство и подкрепа. Икономическите отношения в периода на прехода бяха формирани от стремеж за улесняване на търговията, т.е. взаимно предоставяне на преференции, което стана възможно благодарение на подписването на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) през 1992 г. То представляваше "икономически вестибюл" към системата за търговия на Европейския съюз, един вид чакалня преди влизането в Съюза. За нас, посткомунистическите държави, обединени от общата цел за присъединяване към ЕС, членството в ЦЕФТА беше един изпитвателен стенд. Полша като една от държавите, основоположнички на споразумението за свободна търговия, подкрепяше стремежа на България за присъединяване, което настъпи през 1997 г. По-късно, след влизането на нашата държава в ЕС през 2004 г., България беше тази, която пое ролята на председател на ЦЕФТА и определяше посоката на развитие на търговията между останалите държави, които също като нея се стремяха към членство в Съюза.

   По отношение на икономическите контакти досегашният период заслужава много позитивна оценка. До началото на кризата, която настъпи през 2009 г., отчитахме постоянен растеж в търговията между нашите страни. След този, надявам се моментен колапс, 2010 г. беше вече по-успешна. Според нашите данни българският експорт към Полша се е повишил с около 36%, а полският експорт към България - с около 14%. Важно е да се отбележи, че българските предприемачи често подчертават, че ценят високо контактите с полските си партньори.

   В политическата сфера също можем да говорим за известен прелом в отношенията, което много ме радва. От есента на 2010 г. сме свидетели на много интензивен политически диалог между нашите държави. Изглежда, че те започнаха да се преоткриват. Отчитаме значително покачване на броя на посещенията на работно и официално ниво, което създава благоприятна атмосфера за сътрудничество.

   - Къде виждате още резерви за по-пълноценно развиване на деловите отношения между нашите страни?

   - Доволни сме, че Полша има добра позиция на българския пазар - ние сме деветият износител от Европейския съюз за България. Трябва да се подчертае, че палитрата от продукти е много разнообразна и богата. На българския пазар могат да бъдат закупени както полски хранителни продукти, така и лекарства, телевизори, мебели и електрически уреди за дома. От друга страна, не всички знаят, че Полша е един от най-големите вносители на български вина в Европа. От България внасяме също стъклени и медни изделия, алуминиево фолио, синтетична прежда. Пътувайки из България и разговаряйки с предприемачите, виждам, че нашите страни разполагат с привлекателна търговска оферта една за друга. Ето защо гледам с оптимизъм към бъдещето на полско-българското търговско сътрудничество. Имаме още много интересни идеи за реализиране в тази сфера.

   Според мен важен сегмент от развититето на бизнес отношенията е реализирането на проекти, финансирани с европейски средства. Полските фирми например се отличават с конкурентна оферта в сферата на екологичните технологии, особено в областта на пречиствателните станции. В България в близките няколко години ще бъдат реализирани много инвестиции в инфраструктурата за опазване на околната среда. Българските и полските предприемачи биха могли заедно да създават консорциуми, които да подготвят оферти за успешни проекти. Те ще са базирани на информация за локалния пазар, което е специалност на българските фирми и на добития вече опит в реализирането на европейски проекти, което пък е предимство на полските дружества. Виждам възможности и за консултантски фирми, специализиращи се в областта на проекти, свързани с използването на еврофондове.

   - Сигурно сте посещавали България преди падането на Берлинската стена. Помнят ли поляците България като място, където може да прекарат лятната или зимната си ваканция?

   - В Полша преди години ваканцията в България беше синоним на хубава почивка в слънчева страна, с вкусна кухня и сред симпатични хора. Спомням си как през втората половина на 80-те години майка ми, която беше голяма любителка на българското Черноморие, чакаше с нетърпение юли месец, когато традиционно щеше да замине на почивка в околностите на Варна. Тя беше сред хилядите поляци, които не можеха да си представят ваканцията без посещение на България, въпреки че много от тях бяха обречени на двудневно пътуване с влак. След смяната на политическия режим почивните навици на моите сънародници се промениха. Те масово започнаха да избират дестинации, които в предишния държавен строй бяха достъпни за ограничен брой хора: Испания, Португалия, Южна Африка, а след това и всички други континенти. Но след това прехласване по света поляците започнаха да се връщат на Черно море. С всяка година броят на полските туристи, посещаващи България, се увеличава. Миналата година бяха почти 300 000. При възрастните хора това, което изиграва решаваща роля при избора на България като място за отдих, е един вид носталгия и желание за завръщане по места, които са посетили като млади. При младите поляци няма смисъл да търсим елементи на сантименталност. При тях са решаващи атрактивността на офертата, имиджът на страната, подходящата реклама. Може да се каже, че сред полските младежи започва да се появява нещо като мода за посещаване на България. Мисля, че си струва да бъдат положени усилия за запазването на това позитивно отношение.

   Въпреки че в миналото се случваше поляците да идват в България и през зимата, сега свързваме тази страна преди всичко с лятна почивка на море. Без евтини самолетни линии ще бъде трудно да бъдат привлечени полски туристи, които да карат ски в Банско или Боровец. Депутатите от полско-българската група за приятелство в Сейма на Република Полша, които през март тази година посетиха Банско, също говориха за това. Те бяха много впечатлени от условията за ски в курорта и решиха, че ще направят опит да го популяризират в своите среди.

   - Какво бихте посъветвали страна като България, за да се възползва пълноценно от членството си в ЕС?

   - Членството на България и Полша в Европейския съюз е свързано с огромни ползи за нашите икономики. Дори само от гледна точка на единния пазар, то създава възможност за безпрепятствен обмен на стоки, услуги и капитал, както и за свободно пътуване. Това представлява значително улеснение за икономическите партньори. Европейският съюз предлага също структурни фондове, които са много важен фактор за стимулиране на развитието. Те са създадени с цел преструктуриране и модернизация на икономиките на държавите - членки на ЕС. Това оказва позитивно влияние върху задълбочаването на икономическото и общественото сближаване в рамките на Съюза. Фондовете са предназначени за онези региони и отрасли, които без финансова помощ не са в състояние да достигнат до средното за ЕС икономическо ниво. За да се използва по възможно най-добър начин членството в Европейския съюз, е задължително структурните фондове да бъдат управлявани по правилен и разумен начин. Това изисква добра политика при всеки един от етапите на реализация на програмите. Важен е етапът на програмиране, когато се взима решение кои сектори и какъв тип проекти ще бъдат финансирани. На следващия етап - усвояване - също се взимат съществени решения относно избора на проекти и започва контролирането на тяхното осъществяване. От значение са също мониторингът и евалюацията, които осигуряват възможност за оценяване на ефективността на програмите. Усвояването на структурни фондове е трудна задача, но може да донесе огромни ползи на икономиките и гражданите на отделните държави членки, както и на Европейския съюз като цяло. Радвам се, че България все по-добре се справя с изразходването на европейски средства.

   Според специалистите успешното усвояване на европейски фондове е един от важните фактори, благодарение на които нашата държава беше една от малкото в Европа, които не станаха жертва на глобалната икономическа криза. Полша се смята за страната, която използва по най-ефективен начин европейските средства. Разполагаме със своего рода ноу-хау, което искаме да споделим с българските ни партньори. Пример за това е, че през юли тази година нашето посолство, в сътрудничество с министъра по управление на средствата от Европейския съюз и представителството на Европейския парламент в България, организира кръгла маса на тема усвояването на еврофондове. Това беше една от многото инициативи, които искаме да реализираме в България с цел обмен на така наречените добри практики. Мисля, че подобно задълбочено сътрудничество може да спести на българските политици някои от грешките, които допуснаха останалите страни.

   - Какви са вижданията на полското правителство за разнообразяване на енергийните доставки? Как се възприема от обществото идеята за развиване на ядрена енергетика?

   - Безопасността на Европа е един от трите основни приоритета на полското председателство в Съвета на Европейския съюз. Тя има множество аспекти - като започнем от безопасността на европейската икономика, минем през енергийната сигурност и стигнем до въпроса за нуждата от подсилване на военните и цивилните възможности на ЕС. Диверсификацията на доставките на енергия естествено е един от ключовите въпроси в сферата на енергийната безопасност. Като част от мерките с цел гарантиране на надеждни доставки на горива и енергия миналата година бяха създадени инструменти, ликвидиращи бариерите за инвестиции в инфраструктурата на електроенергетиката, газовата промишленост и сектора на течни горива. Освен това започна работен процес по проектозакона за електропроводните линии. Инвестициите в инфраструктурата бяха обогатени с помощта на еврофондове, като източник на част от средствата беше оперативната програма "Инфраструктура и околна среда".

   Скоро светът ще бъде изправен пред проблема с изчерпването на ресурсите на петрол и газ. Ето защо търсенето на алтернативни източници на енергия става задължително за всяка държава. Както знаем, в ЕС 37% от електроенергията е атомна. При все това решението за поемане по пътя на развитието на ядрената енергетика е свързано с необходимостта от правна и организационна държавна инфраструктура, която да гарантира, че тази енергия ще бъде използвана само за мирни цели и по безопасен за околната среда начин. В Полша беше назначен държавен отговорник по въпросите на полската ядрена енергетика и стартира програма, която предвижда през 2020 г. да започне да функционира първата атомно-електрическа централа. Струва си да се отбележи, че за реализиране на проекта на централата кандидатстваха 27 полски общини.

   Вследствие на последния катаклизъм в Япония световната общност е разединена по въпроса за ядрената енергетика. Нейните привърженици подчертават, че новите технологии са все по-безопасни, както и че в днешно време развитието на алтернативни източници на енергия е наложително. От своя страна, противниците й обръщат внимание на опасността от аварии и на високата цена на атомната електроенергия. Изтъкват също проблема със складирането на преработеното ядрено гориво. Полското общество също няма единно отношение към развитието на ядрената енергетика. Ще си послужа с резултатите от последното проучване на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS): привържениците на строежа на атомна електроцентрала все още са повече от противниците, но вече няма тенденция за растеж на техния брой. Покачва се обаче процентът на колебаещите се по този въпрос. Според данните привържениците на ядрената енергетика обикновено са с по-високо образование. Същевременно проучването показва, че липсата на информация относно атомната енергия поражда страх, както и че негативното отношение към строежа на централи и локализация на хранилища за радиоактивни отпадъци не се базира на рационални съображения, а на емоции и повърхностни аргументи. Освен това строежът на хранилище за радиоактивни отпадъци неизменно поражда по-голямо несъгласие, отколкото изграждането на самата електроцентрала.

   За да могат хората съзнателно да се изкажат по въпроса за строежа на атомни електроцентрали, в Полша ще бъде проведена информативна кампания. В рамките й ще бъде издадена малка енциклопедия за ядрената енергетика, която ще има и версия на английски език.

   - Страната Ви бе сочена като отличник в европейската интеграция, но се чуваха и антиевропейски гласове. Какво е усещането на хората след първите 7 години членство в Съюза?

   - Присъединяването към Европейския съюз беше сложен процес, придружен както от огромна надежда, така и от страх. През целия период на подготовка за членство в Полша се провеждаха многобройни изследвания и социални експертизи с цел мониторинг на отношението на гражданите към различните аспекти на присъединяването. Институтът за изследване на обществените нагласи (TNS OBOP) редовно провеждаше анализи на общественото мнение за полското членство в ЕС. Изследваше също по какъв начин поляците оценяват влиянието на присъединяването на Полша към Съюза. Членството в ЕС одобряват преди всичко хората, оценяващи позитивно влиянието на присъединяването на Полша върху собствения си живот (над 90%), върху ситуацията на нашата държава (почти 90%) и на нейната позиция в света (над 85%). Тези резултати се потвърждават от данните на Центъра за изследване на общественото мнение (CBOS). Проведеното от него изследване по случай шестата годишнина на полското членство в ЕС показва одобрение на присъствието на нашата държава в европейската общност сред хората, които са доволни от материалната си ситуация (92%) и чиито месечни доходи превишават 380 евро на човек (95%). Доволни от присъединяването са респондентите с висше образование (93%), както и младите между 18 и 24 години (92%). От гледна точка на социо-професионалните групи позитивно отношение към членството в Съюза изразяват служителите, заемащи управленски и експертни позиции (96%) и представителите на средното ниво в професионалната йерархия като техници и квалифицирани работници (по 93%).

   Въпреки че политическият елит в Полша изразяваше различни мнения по отношение на Европейския съюз, статистиките показват, че като цяло полското общество става все по-позитивно настроено към европейската общност. Според полските граждани членството в ЕС предпазва страната както от външни заплахи, така и от неблагоприятни промени на вътрешнополитическата ситуация.

   Като заключение, си струва да бъдат споменати резултатите от публикуваното наскоро изследване "European Trusted Brands". То е реализирано от американското месечно издание Reader’s Digest, обхваща 16 държави членки и представлява един от най-големите и обширни анализи на потребителски предпочитания, провеждани някога в Европа. Според него 56% от поляците имат доверие към Европейския съюз, което е най-високото ниво на доверие към ЕС сред гражданите на европейските държави. Следващите позиции заемат Унгария, Румъния и Белгия. Най-голям брой негативни мнения изразяват жителите на Швейцария - 75% и на Германия - 73%. Социолозите изтъкват, че от много години насам поляците, за разлика от представителите на други държави, се доверяват повече на европейските, отколкото на държавните власти. Според проведеното през 2009 г. изследване "Обществена диагноза" два пъти повече поляци имат доверие на Европейския парламент, отколкото на полския Сейм (15,3% срещу 7,9%). Изследването European Trusted Brands от 2011 г. напълно потвърждава това: в Полша броят на гражданите, които се доверяват на ЕС, е два пъти по-голям, отколкото средния коефициент в 16-те изследвани европейски страни.
Интервю на Валентин Костов
горе