|
|
АРТ |
стр.42, бр.3, година XVIII, 2011г. |
|
|
Полските майстори на плаката |
|
|
КШИЩОФ ДИДО, колекционер, експерт по плаката, основател и собственик на галерия "Dydo Poster Collection" |
|
Полският художествен плакат придобива форма, която го прославя в цял свят през втората половина на ХХ в. Този прекрасен период условно е наричан полската плакатна школа и това название живее като дефиниция за най-високото ниво в тази област на изкуството. Хуморът, шегата, иронията и гротеската в полския плакат се преплитат с абстракцията, символиката и метафората. А ако добавим сюрреализъм и фантазия, ще получим рецептата за него. Когато гледат на плаката от дистанция, чужденците забелязват единството на стила, свободата в начина на художествен изказ и чиста поезия, неограничена от държавна програма. За това допринасят преди всичко творци, притежаващи собствена, индивидуална експресия, в т. ч. Томашевски, Чешлевич, Леница, Гурка, Старовейски, Швежи и много, много техни колеги и възпитаници. Не бива да забравяме подкрепата на държавната система и опита на художници от по-ранни поколения, в голяма степен от периода на междувоенното двадесетилетие 1918-1939 г. Традицията на добрия плакат, силно свързана с културните събития, е съхранена и до днес. За това спомагат усилията на такива личности като Тадеуш Гроновски, Юзеф Мрошчак, Янина Фиялковска и тясно свързаните с тях Биенале на полския плакат в Катовице (от 1965 г.), Международно биенале на плаката във Варшава (от 1966 г.) и Музей на плаката във Виланов (от 1968 г.). Не е без значение и промоционалната дейност на такива периодични издания като "Projekt" и "Polska", както и неизброимите изложби и конкурси. Голям брой ентусиасти и колекционери на полски плакати са помогнали и продължават да подпомагат представянето му в цял свят. От значение е и дейността на музеите и галериите, притежаващи във фондовете си внушителни колекции плакати.
Първите безспорни полски майстори на плаката със световен авторитет са Тадеуш Гроновски и Тадеуш Трепковски. Гроновски жъне най-големите си успехи преди избухването на Втората световна война, като внася в проектите си най-модерните принципи на дизайна. Най-известният му плакат "Радион пере сам" от 1926 г. е прелом в полското графично оформление. Използваният от автора художествен похват - в кофата скача черна котка и изскача бяла - поражда симпатия благодарение на огромната доза хумор, поднесена лаконично, и поставя този плакат в сред най-добрите европейски постижения на епохата. На свой ред плакатът "Не!" на Трепковски от 1952 г. прави впечатление на художниците от двете полукълба и влиза в канона на 100-те най-добри в света след 1945 г. Падащата бомба, в чиито очертания виждаме опожарени руини на град, напомня за трагизма на Втората световна война.
Хенрик Томашевски открива галерията на майсторите на плаката от втората половина на ХХ в. и списъка на създателите на полската плакатна школа. Той печели пет първи награди на Международната изложба за плакат във Виена през 1948 г. и полага началото на международния интерес към полския плакат и последвалите успехи на полските плакатисти. Професор в Академията за изящни изкуства, педагог и възпитател на много поколения както полски, така и чужди творци, той постига най-голям успех с плаката си към скулптурната изложба на Хенри Мур "Мур" от 1959 г.
Ян Леница е преподавател в Полша и Германия и майстор на анимационния филм и плаката. Той се прославя с шедьовъра на всички времена - плакат към операта на Албан Берг "Воцек" от 1967 г. Роман Чешлевич е прекрасен график и художествен директор на много рекламни агенции и илюстровани списания в Полша, Германия, Италия и Испания. Става майстор на фотомонтажа със златен медал за социален плакат "Zoom contre la pollution de l’oeil". Виктор Гурка е график и преподавател във висшите училища в Полша, Куба и Мексико и е познат с филмовия плакат - диамант "Кабаре" от 1973 г. Майстор е на сюрреализма в плаката, рисунката и живописта. Франчишек Старовейски става известен с художествените си визити в театри за рисуване почти в цяла Европа и САЩ. Негов е незабравимият плакат към пиесата на Мишел дьо Гелдерод "Червена магия" от 1971 г. Всеки от тях е автор на неколкостотин произведения и е лауреат на няколко десетки награди. Невъзможно е да споменем всички, които с работата си "вграждат" своята тухличка в основите на полската плакатна школа, за това ще ни е необходима цяла книга. Повечето от тях не са вече между нас. Един от все още творящите "последни мохикани" от онзи период безспорно е Валдемар Швежи, професор в Академията за изящни изкуства в Познан и Варшава. Той е автор на около 1500 плаката, сред които много филмови. Например "Булевардът на залеза" от 1957 г., който не дава мира на колекционери от цял свят, желаещи да го притежават.
Съвременните активни майстори са или възпитаници на споменатата по-горе школа, или самородни таланти. Професорът от краковската академия, преподавател във висши училища в Чили, Франция и Канада Мечислав Гуровски е познат в цял свят благодарение на сугестивния си плакат към пиесата на Славомир Мрожек "Полиция" от 1982 г. Изобразено е дебело въже, прекарано през очите (за да не вижда), ушите (за да не чува), устата (за да не приказва) и стегнато на гърлото (като на осъден), което дава повод за размисъл на всеки. Неговият колега Владислав Плута е от същото училище. Той е изключителен художник на книги и типографски плакати и е лауреат на І награда от Триеналето на сценичния плакат в София за театралния си плакат "City of Angels" от 1993 г. Професорите от Академията за изящни изкуства във Варшава Мечислав Вашилевски и Лех Майевски са възпитаници на ателието по плакат на Хенрик Томашевски. Вашилевски е автор на политическия плакат "To be war or not to be" от 1975 г. Майевски е график и великолепен художник на книги и плакати. Той е председател на Организационния комитет на Международното биенале на плаката във Варшава. Техните по-млади колеги от същото ателие са Виктор Садовски и Веслав Валкуски. Садовски е най-младият лауреат на златен медал от Международното биенале на плаката във Варшава за оперния плакат "Гоя" от 1983 г. Неговият връстник Валкуски, продължил сюрреалистичното течение, е лауреат на международни награди за театрален плакат, в т.ч. за Шекспировия "Крал Лир" от 1992 г. Също така известни в цял свят са Мирослав Адамчик, Томаш Богуславски, Роман Каларус и Веслав Росоха. Адамчик е професор от Познанската академия, както и илюстратор и дизайнер. Богуславски обожава колажа и забавлението с фотомонтажа. Той е прекрасен автор на плакати, книги и пощенски марки и професор в гданската академия. Роман Каларус е илюстратор и колорист. Той е автор на гравюри и професор в Катовицката академия. Веслав Росоха е бил асистент на Хенрик Томашевски. Той е дизайнер, график и илюстратор. Росоха е лауреат и член на журито на многобройни международни конкурси. Лешек Жебровски завършва този кратък списък на представители от края на ХХ и началото на ХХІ в. Той е преподавател в художественото училище в Шчечин и е универсален дизайнер, художник и график. Най-младите майстори са лауреати на множество международни награди в Полша, България, Франция, Мексико, Русия, Япония и Финландия. Сред тях е Михал Батори, който понастоящем живее във Франция. Други представители са Себастиан Кубица, преподавател в Силезийския университет в Чешин, Йоанна Гурска и Йежи Скакун - абсолвенти на гданската академия за изящни изкуства, които понастоящем работят във Варшава като група Homework.
По силата на обстоятелствата днешното изкуство на плаката е различно от онова от епохата на полската плакатна школа. Измина почти половин век и творците разполагат с нови технологии и електронни методи за създаване и обработване на образа - нещо, за което някога дори не са мечтали. Днес съществуват компютърната графика, цифровата фотография, електронното пренасяне на образи и т.н. Този безспорно по-богат избор разширява и творческите възможности на авторите, състезаващи се помежду си за титлата майстор. Поляците неизменно участват в това състезание.
Тесните връзки и сътрудничеството между полските и българските майстори на плаката не са прекъсвали от Първото международно биенале на плаката през 1966 г. във Варшава, на което Ралица Станоева печели ІІІ награда и бронзов медал, а през 1986 г. Сашо Каменов спечелва ІІ награда. Поляците участват във всички издания на Международното триенале на сценичния плакат в София, както и като членове на журито. Проф. Божидар Йонов, Божидар Икономов, Албена Спасова са основните организатори на триеналето и са майстори на българския плакат. Те са познати с активността си в цял свят. През 2009 г. съвместно с директора на Полския институт в София Анна Пахла те направиха възможно издаването на български език на първата в историята книга за полския плакат "Polish Posters & the Stage". От началото на своето съществуване Полският институт в София инициира и организира в България многобройни изложби и събития, свързани с полския плакат. Последната проява бе свързана с "Годината на Шопен" през 2010 г.
|
|
Краков, април 2011 |
|
горе |
|
|
|
|