 |
|
| ДОСИЕ |
стр.9, бр.3, година XVII, 2010г. |
|
|
Външната политика на Турция |
|
|
| |
|
Още от създаването на Република Турция външната й политика, основана на принципа на Мустафа Кемал Ататюрк - "Мир в страната, мир в света", е насочена към сигурност и стабилност не само в региона, а и извън него.
В този контекст Турция се стреми към баланс между сигурността и основните свободи, политически диалог със страните от региона, взаимна икономическа обвързаност, културен диалог и изграждане на тясно сътрудничество и нулеви проблеми със съседите, основаващи се на взаимното уважение.
В началото на 90-те години бързата политическа промяна в глобален мащаб донесе със себе си и някои неизвестни, свързани с бъдещето. Появилите се проблеми при новото разпределение на силите, повлияно от бързата промяна, тероризмът, опасността от разпространение на оръжията за масово унищожаване, дейността на международните престъпни групи и нелегалната имиграция все повече заплашват световния мир. Нарушаването на климатичния и екологичен баланс, дисбалансът в развитието на държавите, преобразуването в кратки срокове на местните икономически проблеми в глобални поради увеличаващата се взаимна икономическа обвързаност, от една страна, и опитите на някои среди да акцентират върху културните и религиозни различия между народите, вместо да търсят приликите и общите черти между тях, от друга страна, са приоритетните въпроси, които оформят външната политика към настоящия момент.
Външната политика на Турция в условията на тези динамики е насочена към изграждане на траен мир в глобален и регионален мащаб, утвърждаване на стабилността и благоденствието, установяване на многоизмерна, влиятелна политика с хуманитарна насоченост и ясна визия. В тази връзка сътрудничеството на Турция като влиятелна регионална сила с глобалните актьори, както и динамичното й присъствие в регионални и международни организации е от голямо значение.
Турция отдава голямо значение на трансатлантическите връзки и има влиятелна роля в дейността на НАТО при опазването на международния мир и сигурност и уверено върви по пътя към пълноправно членство в ЕС. Освен това държавата полага усилия за разрешаването на възникнали проблеми между трети страни, с което изгражда един силен профил с нарастваща роля в областта на външната политика.
Външната политика на Турция отделя специално внимание на хуманитарните помощи за хората, намиращи се в затруднено положение, участията в мироопазващи операции, разрешаване на противоречия и усилия за помиряване и стабилизиране на отношенията след преодоляване на конфликтите.
Избирането на Турция за временен член на Съвета за сигурност към ООН за периода 2009-2010 г. е показателен фактор за доверието на международната общност към външната й политика.
Институционалните връзки на страната чрез участия във водещи международни и регионални организации, имащи различни функции и географски обхват, наблюдение и съвместен диалог, отразяват най-добре многоизмерния характер на турската външна политика. Освен процеса за присъединяване към ЕС, Турция членува в различни организации като ООН, Европейския съвет, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), Организацията за сътрудничество и сигурност в Европа (ОССЕ), Световната търговска организация (СТО), Организацията Ислямска конференция (ОИК), Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), Организацията за икономическо сътрудничество (ОИС), Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия (CICA).
Турция участва активно със статут на постоянен наблюдател в дейността на Организацията на американските държави, Асоциацията на карибските държави и Африканския съюз, подписала е рамкова спогодба, предвиждаща учредяване на Форум за турско-арабско сътрудничество с цел институционализиране на връзките и сътрудничеството с Арабската лига и е поставила на институционална основа Стратегическия диалог със Съвета за сътрудничество в Персийския залив.
БАЛКАНИ
От гледна точка на географските, политическите, икономическите, историческите и културните връзки Балканите са приоритет за Турция. Основните цели на държавната й политика по отношение на Балканите са изграждане на силни двустранни отношения със страните от региона във всички сфери и утвърждаване на мира и стабилността.
Турция, отдаваща огромно значение на мира и сигурността на Балканите, следи отблизо събитията, които биха рефлектирали върху бъдещето на региона. В тази връзка освен че подкрепя международните инициативи в тази насока, и вярвайки, че най-големият принос за бъдещето на региона може да бъде даден от балканските страни, отделя специално внимание на развитието на свойствените за региона механизми за сътрудничество.
Турция отдава голямо значение на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ), който е единственият форум за сътрудничество, създаден в съответния регион и чийто временен председател е. Освен това Турция вярва, че Съветът за регионално сътрудничество (СРС) ще успее да активизира вътрешните динамики на региона в посока на общите интереси.
Държавата подкрепя и насърчава съответните методи на приобщаване на регионалните държави към евроатлантическите структури в името на стабилността и благоденствието на Балканите.
Тя допринася, като оказва подкрепа и помощ на страните от региона не само в политическо отношение. Тази подкрепа се осъществява посредством различни институции, например Турската агенция за сътрудничество и развитие /ТИКА/ и обхваща областите на икономиката, културата, общото историческо наследство, образованието, развитието, сигурността и отбраната.
Традиционно добрите отношения и всеобхватното и силно сътрудничество на Турция със страните от региона създава здрава основа за развитие в бъдеще на отношенията между балканските страни във всяка област.
ЕНЕРГИЙНА СИГУРНОСТ
Турция е разположена в региона на Близкия изток и Каспийския басейн, с доказани 72 % залежи на природен газ и 73 % залежи на петрол в света. Поради тази причина страната изпълнява функцията на естествен мост между страните производителки и страните потребителки и излиза на преден план като значима страна, която чрез диверсификацията на пътищата на доставка спомага за енергийната сигурност.
Целта й е въглеводородът добиван в големия Каспийски регион, да бъде доставян директно до западните пазари в рамките на изградените и изграждащите се петролопроводи и газопроводи, които ще спомогнат за разнообразяването и сигурността на европейското енергийно потребление.
В тази насока Турция участва в изграждане на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, основен компонент от енергийния коридор "изток-запад". Този петролопровод започва от Азербайджан и Грузия, преминава през Турция, като крайната точка е терминалът в гр. Джейхан, разположен на средиземноморската ивица на Република Турция. Капацитетът на износ на петролопровода е 1 милион барела дневно (приблизително 1,5 % от световното потребление на петрол), а със своите 1760 км петролопроводът е вторият по дължина в света тръбопровод. През юли 2007 г. в експлоатация е пуснат вторият компонент на енергийния коридор "изток-запад" - газопроводът Баку-Тбилиси-Ерзурум.
От гледна точка на енергийната сигурност турските протоци имат съществено значение предвид преминаването на 3,7 % от световното потребление на петрол през протоците на Република Турция.
В рамките на проекта Газ Ринг в Югоизточна Европа и във връзка с проекта на взаимно свързване на газопроводните мрежи на Турция, Гърция и Италия транспортирането на петрола и природния газ от Каспийския регион с множество тръбопроводни мрежи до Европа ще бъде един от основните компоненти на усилията за разнообразяване на европейските енергийни маршрути. Турско-гръцкият газопровод е пуснат в експлоатация през 2007 г.
Междуправителственият договор за изграждането на газопровода Набуко, предвиждащ пренос на природен газ през Турция-България-Румъния-Унгария до Австрия, имащ съществено значение за енергийната сигурност на Турция и Европа, е подписан на 13 юли 2009 г. в Анкара.
От друга страна, освен работата по газопровода "Син поток" Турция продължава работата си по петролопровода Самсун-Джейхан, проектите по турско-израелските енергийни коридори, проекта по арабския газопровод, който ще транспортира природен газ от Египет през Йордания и Сирия до Турция, както и проекта за развитие на резервите от природен газ на Ирак.
Очаква се чрез проектите, които са в процес на реализация, терминалът в гр. Джейхан, в който се събира суров петрол от Киркук, Баку и Самсун, да се превърне в енергиен разпределителен център и най-голям терминал за продажба на петрол в региона на Източното Средиземноморие.
|
|
| Посолство на Република Турция в България |
|
| горе |
|
|
|
|
