 |
|
| ВИТРИНА |
стр.30, бр.3, година XV, 2009г. |
|
|
Стълба към рая |
|
|
| Мария Ангелова |
|
"След Шекспир и Бетовен има още един бог - това е румънецът Константин Бранкуш"
Джеймс Фарел
"Има глупаци, които определят работата ми като абстракция, въпреки че това, което те наричат абстракция, е най-реалистичното. Това, което е реално, е не външността, а идеята, същността на нещата." Константин Бранкуш (1876 - 1957)
Когато през 1904 г. заминава за Париж като млад скулптор, Константин Бранкуш попада в средите на творци и интелектуалци, преливащи от нови идеи. Там получава покана да бъде помощник на самия Огюст Роден, но работи в ателието му едва два месеца. По-късно споделя, че "нищо не може да вирее под сянката на големите дървета".
Само две години след това прави първата си изложба в Париж и постепенно се превръща в едно от големите имена на модерното изкуство, чиито творби съчетават простотата на румънския фолкор и сложността на френския авангард. До края на живота си получава признание в Румъния, Франция и САЩ, като повечето от творбите му днес са част от колекциите на най-големите музеи за съвременно изкуство в Съединените щати.
Но пътят на Бранкуш до Париж е дълъг и започва от едно малко румънско село. Родителите му едва свързват двата края и на 7 години той се занимава с пасене на овцете на семейството. Едва 9-годишен напуска родното си място и в продължение на няколко години върши черна работа в близките големи градове. Силно впечатлен от таланта на Бранкуш в дърворезбата, неговият работодател в един магазин в Крайова плаща за обучението му в училище за занаяти, където освен това момчето се научава да чете и пише. След това завършва скулптура в Букурещкото училище за изящни изкуства и заминава за столицата на Франция.
От 1910 г. Бранкуш насочва вниманието си към специфичен метод на работа - сериите. Той започва от образ, близък до природата, и във всеки следващ вариант се опитва все повече да достигне до същността, до есенцията. Това прави всяка поредна творба все по-абстрактна.
СЕРИЯ "ПТИЦИ"
Една от най-популярните му серии е "Птица в пространството", която включва прости форми, изобразяващи птица в полет. Бранкуш всъщност използва за основа предишна своя серия - "Майастра". В румънския фолклор Майастра е прекрасна златна птица, която предсказва бъдещето и има силата да лекува слепота. През следващите две десетилетия Бранкуш ще направи над 20 различни версии на "Птица в пространството" от мрамор и бронз.
ТЪРГУ ЖИУ
Мемориалният комплекс в град Търгу Жиу (административен център на един от окръзите в Румъния) служи за възпоменание на цивилните жители на града, загинали в опит да го предпазят от нахлуващата германска армия по време на Първата световна война. Трите основни скулптури в инсталацията - "Масата на мълчанието", "Портата на целувката" и "Безкрайната колона" - са разположени по дължина покрай Алеята на героите и символизират трите основни етапа в човешкия живот - раждане и детство, брак и смърт.
"Безкрайната колона", с височина 29,35 м, е последната от серия безкрайни колони. И при нейното сътворяване скулпторът се води от румънската фолклорна традиция. В района на Търгу Жиу има традиция - когато някой умре, близките му да отсекат ела и да я заровят над гроба, така че докато вехне, дръвчето да "плаче" за покойния и да сипе игличките си върху гроба му. Освен това "Безкрайната колона" служи и като връзка между земята и небето, между загиналите герои и настоящето.
Година преди смъртта си Бранкуш завещава ателието си в Париж и вещите в него на Френския национален музей за модерно изкуство.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
