 |
|
| АРТ |
стр.54, бр.2, година XV, 2008г. |
|
Като частна индустрия мароканското кино не е имало успешен старт като Алжир и Тунис, където след обявяването на независимостта държавата подпомага създаването на национална кинематография. За сметка на това обаче най-често благодарение на френски средства мароканските кинодейци успяват да постигнат успехи в първите си филми с непозната в останалата част от Магреба лекота на изразяване.
Да споменем Хамид Бенами ("Следи", 1970 г.), Сухаил Бен Барка ("Хиляда и една ръце", 1972 г.), Мумен Смихи ("Ел Черги или жестоката тишина", 1975 г.), Ахмед ал Маануни ("Аlyam! Alyam!", 1978 г.) и по-съвременните Джилали Фархати ("Плажът на изгубените деца", 1991 г.), Хасан Бенжелун ("Чуждият празник", 1990 г.), Мохамед Абдерахман Тази ("В търсене на съпруг на моята жена", 1993 г.).
От 22 до 28 февруари 2008 г. в София се проведе Седмица на мароканското кино. Това е инициатива на посолството на Кралство Мароко в София, съвместно с Българската национална филмотека в рамките на подписаната през януари 2008 г. в Рабат Програма за сътрудничество за следващите три години (от 2008 до 2010) от заместник-министъра на външните работи на България.
На откриването от мароканска страна бе поканен директорът на отдела за международно сътрудничество към мароканския Киноцентър Ахмед Араиб.
Седемте филма, включени в панорамата, които българската публика видя в кино "Одеон", бяха:
"Мароканска симфония" ("Symphonie marocaine", 2005, режисьор Камал Камал).
След като се връща от войната в Ливан, Хамид чувства вина, че е попаднал в клопката на сраженията и му се е налагало да убива. С група маргинали той решава да създаде мароканска симфония – химн, посветен на хармонията, която прави от неговата земя едно по-добро място за живеене.
"Тъмната стая" ("La chambre noire", 2004, режисьор Хасан Бенжелун).
Камал и Нажат работят на летището и са лудо влюбени. Заедно мечтаят и правят големи планове за бъдещето си. Но студентското миналото на Кемал, свързано с марксизма-ленинизма, ще ги осуети.
"Ангелите на сатаната" ("Les anges de Satan", 2007, режисьор Ахмед Булан).
Филмът разказва историята на 14 млади хардрок музиканти, задържани от полицията и получили присъди от 3 месеца до една година за "уронване на мюсюлманския закон" и "сатанизъм". Правосъдието придава кафкианско измерение на този смешен процес. Медиите и гражданското общество се мобилизират.
"Тук и там" ("Ici et la", 2005, режисьор Мохамед Исмаил).
Рахал Бен Иса напуска Мароко на 20 години, за да си търси работа във Франция и да избяга от бедността. Целта му е да си осигури стабилност и благополучие. Рашид е арестуван за обир, който е организирал със свой приятел. Скандализиран от тази случка, Рахал, който вече се е пенсионирал, решава да се върне окончателно в Мароко, след като е живял 40 години в Белгия. В родината си той разчита да се справи добре, като инвестира и даде добро образование на децата си, следвайки модела на своите предци: твърдост и строгост. Но уви - събитията приемат друг обрат.
"Хуанита от Танжер" ("Juanita de Tanger - La vida perra de Juanita Narboni", 2005, режисьор Фарида Бенлиазид).
Хуанита с баща англичанин от Гибралтар и майка от Андалусия разказва за своите мъки и мечти, както и за живота на жените около себе си – сестра си Елена, жадуваща за свобода, приятелката си еврейка Естер – посветила живота си на една невъзможна любов, и вярната прислужница Хамруш.
"Игра на любовта" ("Le jeu de l’amour", 2006, режисьор Дрис Шуика).
Филмът разказва за криволичещия път на една двойка в три решителни етапа от нейния живот: в зората на отношенията им, в зряла възраст, когато осъзнават границите на любовта и щастието, и в третата възраст, когато двойката трябва да си извади уроци от своя опит.
"Спомен от затвора" ("Memoire en detention", 2004, режисьор Жилали Ферхати). В деня, когато излиза от затвора, млад престъпник получава поръчение да открие роднина или приятел на бивш затворник, получил амнезия през последните години, докато е излежавал дългата си присъда.
|
|
Посолство на
Кралство Мароко в София – културна служба |
|
| горе |
|
|
|
|
