 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.8, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Симеон Сакскобургготски: Добрите отношения продължават и днес |
|
|
| |
|
– Г-н Сакскобургготски, откога датират Вашите добри отношения с Мароко и на какво се дължат? И откога се познавате с покойния крал Хасан II?
– За пръв път посетих Мароко през 1964 г. по повод участието ми в едно автомобилно рали. Тогава вече се познавах с принц Мулей Абдала, брат на крал Хасан II, както и с принц Мулей Али, братовчед на краля (познанството ми с тях датира още от средата на 50-те години). Първата ми среща с крал Хасан, Бог да го прости, беше през 1975 г. На тази наша първа среща в двореца Рабат ме придружи един добър приятел – Мулей Ахмед Лараки, който по това време беше министър на външните работи на Кралство Мароко.
– Връзките на Вашето семейство с кралската фамилия продължават вече второ поколение, поколението на крал Мохамед Шести и Вашите деца. Доколкото можете да отгърнете за нашите читатели Вашия личен живот – какви са тези връзки и отношения?
– Така е. Тъй като разстоянието от Мадрид до Мароко е малко, често посещавахме Мароко и по покана на краля. По този начин моите пет деца бързо се сприятелиха с неговите пет, които са на една и съща възраст. При един случай дори крал Хасан II покани моите синове на обиколката из Съединените щати на тогавашния престолонаследник, сегашния крал Мохамед VI, и брат му принц Мулей Рашид. Както можете да си представите, тази обиколка остана незабравима за моите момчета.
Спомням си също, че когато беше финалът на Световното първенство по футбол в Мадрид през 1982 г., младият принц Мулей Рашид отседна вкъщи и впечатли всички със зрялото си поведение по време на срещата с крал Хуан Карлос, с италианския президент Сандро Пертини и с немския президент Карл Карстенс. Финалът беше между Италия и Федерална република Германия, като първата победи.
Също не мога да забравя, че крал Хасан II има добрината да изпрати на сватбите на моите деца по един от неговите синове. А по желание на крал Мохамед VI три марокански принцеси присъстваха на сватбата на Калина тук в България.
Излишно е да добавям, че тези добри връзки продължават и днес.
– В Мароко с какви чувства се отнасят към нашата страна? Вие имате лични впечатления, тъй като сте един от малкото държавници в новата ни история, които са били там на официално посещение.
– Поради факта, че в продължение на повече от двадесет години в Мароко съм участвал в борда на няколко компании, в това число и на най-големия холдинг ОNА, съм обикалял цялата страна. Между другото тя е прекрасна и представлява изключително интересна туристическа дестинация.
Още от края на 70-те години, пътувайки из Мароко, получавах отлични отзиви за българите – инженери, архитекти, агрономи, лекари и т.н., командировани от НРБ да работят там, и с гордост мога да кажа, че България се ползваше с добро име. На Нова година, мисля, че е било 1988 г., в град Маракеш френският генерален консул, който беше роден в България, господин Михаил Менахемов, ме покани заедно с трийсетина от работещите в Кралство Мароко българи. На всички ни стана много мило, че празнувахме в чисто български дух, макар и далече от родината, благодарение на инициативата на покойния посланик Менахемов.
Има един любопитен анекдот по повод на думите Ви, че съм един от малкото държавници в нашата нова история, който е бил в Кралство Мароко на държавно посещение. Искам да подчертая още веднъж, че самото посещение беше израз на добрите чувства на мароканските власти към България. Голяма радост за мен естествено беше фактът, че по време на моето посещение (15-17 март 2005 г.) премиер на Кралство Мароко беше господин Дрис Жету, дългогодишен мой колега от борда на ОNА. Той тогава се пошегува с думите: "Кой можеше по онова време да ни предскаже, че ще се срещнем двамата тук като премиери?" И аз тогава му отговорих, че вероятността той да стане премиер е била далеч по-голяма, отколкото в моя случай. По нареждане на краля престолонаследникът принц Мулей Рашид ме посрещна на аерогарата в Рабат – нещо съвсем необичайно при посещение на един премиер. Когато влязохме в правителствения вип, принцът в присъствието на двете делегации каза: "Ваше Величество, не мога да Ви поздравя с "добре дошли", тъй като Вие сте у дома си." Изказване, което, разбира се, дълбоко ме трогна.
– Как оценявате сегашните делови и културни отношения и къде има резерви те да станат още по-добри?
– Между две приятелски страни отношенията, били те културни, делови, икономически и т.н., винаги подлежат на подобрение, а впечатлението ми е, че от двете страни волята за това е налице и се полагат необходимите усилия. Както знаете, немалко делегации и от едната, и от другата страна са си гостували. От личния си опит мога да подчертая, че Мароко се ползва с изключителен престиж и с немалко влияние в цяла Западна Африка, т. нар. Магреб, както и в Централна Африка, което по никакъв начин не бива да се подценява от страна на нашите дипломатически и търговски среди.
– Мароко има привилегировано партньорство с ЕС, което ще се задълбочава с развитието на Средиземноморското сътрудничество. България вече е член на ЕС, с какво нашата страна може да допринесе за отношенията с кралството?
– Кралство Мароко определено има привилегировано партньорство с ЕС чрез създадените и грижливо поддържани отношения от покойния крал Хасан II, особено със страни като Франция, Италия, Испания и Португалия.
Разхождайки се веднъж с краля, аз го попитах как така в Министерския кабинет имат министър, отговарящ за европейските въпроси, след като Мароко се намира в Африка. Той ми отговори: "Симеоне, независимо от географията, с това министерство ние подчертаваме пред Брюксел нашите икономически интереси и близост с Европа." Крал Хасан дори беше командировал престолонаследника си, сегашния крал, да изкара един продължителен стаж в Брюксел, за да се запознае отблизо с администрацията на ЕС. Ще добавя, че крал Хасан II беше изключително начетен и далновиден държавен глава. Между многото оригинални идеи е и тази за създаването на Кралска академия на науките, в която членуват световноизвестни личности от различни страни.
Неговото влияние като религиозен водач и избирането му за председател на Комитета "Ал-Кудс" (Йерусалим на арабски) даде на Мароко допълнително измерение и по-голяма значимост в целия Близък изток. Политиката на крал Хасан II относно палестинския въпрос беше уникална. Отношението към видните личности в Израел от марокански произход и присъствието на министри с еврейско вероизповедание в Кабинета на крал Хасан са доказателство за мъдрата политика на толерантност, която той следваше. Бих могъл с часове да ви разказвам за неговите човешки и дипломатически качества, за научните му познания, понеже съм го придружавал не само из Мароко, а също и на официалните му посещения във Великобритания, Испания, Франция и т.н.
Не се съмнявам, че развитието и задълбочаването на Средиземноморското сътрудничество и фактът, че България е член на ЕС, създават предпоставки за редица допирни точки между нашата страна и Кралство Мароко, които според мен трябва да се разгърнат.
|
|
Интервю на
Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
