 |
|
| СВЯТ |
стр.50, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
|
Тютюнът отвъд пушенето |
|
|
| Янула Каплани |
|
ТАБАKЕРИТЕ - АKСЕСОАР, ФЕТИШ, СТАТУСЕН СИМВОЛ
Изработвани в известни ателиета от майстори-занаятчии с изключително изкусна направа и украса, със сребърен, златен или позлатен обков, дървени или емайлирани, кутиите за тютюн, които често пъти приютявали и годежните халки или други аксесоари за женско разхубавяване - червила и белила, освен предмети с утилитарна стойност, представляват и рядко изящно изработени ювелирни изделия.
Знакови предмети с изключително значение за социалния статус на техния притежател, още от края на XVII в. табакерите са включени в брачни договори или завещания за получаване на наследство. Тези уникални предмети на изкуството и на индивидуалния пушачески ритуал хвърлят светлина върху всекидневието на хората, като същевременно запазват незаличими от времето ароматa и носталгията по мигове от миналото, които тяхното присъствие е съхранило. Неразделни от историята на тютюнопушенето, през цялото време на тяхното ползване тези изящни вещи са представлявали фетиш за пушачите и се са откроили като символи на еротизъм, очарование, загадъчно притегляне, но и на хубавата компания и братството на “excercise du tabac”, както наричат във Франция през XVIII в. изкуството и ритуала на пушенето. Впрочем, в Гърция през XIX, дори XX в., имало обичай женихът да изпраща в дома на булката табакера-кутийка, в която провождал венчалните халки, като същевременно определял и датата за сватбата.
Груцкият колекционер Василис Корколопулос, чиято колекция е представена в албумa “Табакери” с подзаглавие “Кутии за тютюн и годеж”, описва дългогодишните си занимания с табакерите като връзка, за която са характерни познаването, обичта и меракът. “Всяка кутия е една нова история, едно ново познанство; в тяхната съвкупност те ми дариха радостта, която колекционерът изпитва при придобиването на предметите, в които се е влюбил (съпроводена и от очарованието на пазарлъка).” Първата табакера е закупена от Корколопулос в антикварния магазин на Луи на Капалъ чарши в Истанбул през 1995 г. Началото на колекцията е положено и тя е непрестанно дообогатявана при пътуванията на нейния собственик в Янина, Солун, Александруполис, Навплион, Лондон, Париж и другаде чрез проследяване на търгове на Christie’s, Sotheby’s, Bonhams и, разбира се, след разходки из атинския битпазар на Монастираки.
Албумът включва богат илюстративен материал от табакерите в колекцията, детайли от техните орнаменти, както и литографии от онова време. Текстът-студия на етнографката Янула Каплани, част от който представяме, дава разнообразни сведения за историята на тютюна и табакерите по света и в Гърция и изследва въздействията на европейското и преди всичко на френското изкуство, върху съответното гръцко производство.
Тютюн, като растението тютюнев храст. Тютюн, като продукта от тютюневия храст за употреба след специална обработка. Тютюнът - вещество, което се съдържа в листата на растението и се дърпа през устата или носа на пушача по време на пушене. Тютюневият храст виреел в див вид и бил използван от индианците в Америка в продължение на хиляди години. В Европа се появява за пръв път в края на XV в., когато Христофор Колумб наред с Америка открива и тютюна. Европейското наименование, дадено на новото растение, било “табако”. Дума, която етимологически препраща към името на един от Антилските острови - Тобаго, където през 1492 г. слезли първите изследователи и видели туземците да пушат.
Използването на тютюна, разпространено по всички острови в архипелага на Бахамските острови, първоначално имало медиумен характер при религиозните обреди на индианците, затова и било смятано за тяхно свещено растение. Освен всекидневната наслада, която доставяла, за индианците употребата на тютюна представлявала един вид отговор на желанието за сливане с божествата, акт, който давал на вожда силата и способността да лекува хората от племето си от болести и рани. Моряците от екипажите на Колумб твърде скоро били посветени в ритуала на пушенето. Година по-късно, когато изследователите поемат по обратния път, те донасят със себе си и тютюневи листа. При следващи пътувания в Европа са пренесени семена от растението и така култивирането му започва най-напред в Испания и Португалия през 1550 г. През 1560 г. Жан Никот, посланик на Франция в Португалия, изпраща тютюн на Екатерина Медичи, за да й помогне да излекува ужасните си мигрени. Рецептата става известна на всички членове на кралския двор, които започват да приемат тютюна в малки дози. Разпространяването на тютюна в Европа датира от средата на XVI в., най-вече заради лечебните - почти чудодейни - свойства, които му биват приписвани. По такъв начин продуктът от тютюневия храст се превръща в панацея за изцеляването на всякакви заболявания: използва се върху рани за спиране на кръвотечение, при припадък, при възпаление на окото, при пиянство, срещу бяс, против артрит, като първа помощ при удавяне и т. н.
Независимо от пол и възраст, пушенето се превръща в любим навик на цяла Европа. Употребата се разраства до злоупотреба, възникват реакции и бива обявена война срещу тютюнопушенето. Правителствата на различни страни налагат строги наказания, срещу скандалното удоволствие на тютюнопушенето се прилагат затвор и забрани. В Англия пушачите са заклеймени с обвинението в позорене на нацията, в Италия са афоресани от папата, а в Русия нещата стават още по-свирепи, щом като първия път когато някой бивал хванат да пуши, му налагали камшични удари, втория път му отрязвали носа, а на третия го обезглавявали. В Османската империя употребата на тютюна - според описанията на чуждите пътешественици - е известна отпреди края на XVI в., когато в 1580 г. венециански или генуезки търговци, плавайки към пристанището на Истанбул, наред с други стоки донасят и тютюна. Разпространяването му в Османската империя - която по онова време се разпростира върху многобройни територии, като Гърция, България, Румъния, Сърбия, Босна и Херцеговина, Мала Азия и крайбрежията на Черно море - става всеобща. Забраните, които биват налагани на потребителите на тютюн от султан Мурад IV (1633), са толкова строги, че стигат до осакатяване, дори до екзекутиране. Въпреки рестриктивните мерки употребата на тютюна не бива ограничена. През 1867 г. с ферман на султан Сюлейман II османската власт започва да подкрепя системното отглеждане на растението, като налага върху преработения продукт вносни и износни мита и тарифи. Така тютюнът се превръща в регулиращ фактор на икономиката в Османската империя и европейските страни.
В Гърция култивирането на тютюн започва приблизително към края на XVI в. Според данните, които ни предоставя Франсоа Пуквил1, между годините 1573 и 1589 тютюневите семена са внесени от двама френски търговци в Солун. Култивирането започва от поречието на Вардар, а малко по-късно се разпространява в Източна Македония и Тракия. След интервал в гоненията срещу пушенето, отглеждането на новата култура се разпространява както на изток и север в малоазийските и балканските провинции на Османската империя - част от които по това време представлява и Гърция, така и на юг, тоест на Гръцкия полуостров. През XVII в. споменаването на тютюневи насаждения в Македония и стара Гърция се умножават. При пътуването им от Левкада до Арта френският лекар Жакоб Спон, който пътешества заедно с Джордж Уелър из гръцките земи в периода 1675-1676 г., между другото споменава и търговията с тютюн и кожени изделия, която забелязали да се развива в Арта. В произведението си “Каталог на търговията в Гърция 1787-1897” Феликс дьо Божур, френски консул в Солун, споменава, че в Македония повечето жители се занимават с отглеждане на тютюн, а годишното му производство се изчислява на 12 милиона оки. В началото на XIX в. отглеждането на тютюн е разпространено в долините на Места, Вардар, в Тесалия и равнината на Алмирос, в Централна Гърция (Ливадия, Агринио), в Пелопонес (Аргос, Каламата) и др.
Сведенията на пътешествениците по въпроса за тютюна и пушаческото изкуство се умножават след 1800 г. В Гърция от XIX в. изкуството на пушенето вече очевидно се превръща в всекидневен навик на населението на страната. Пушенето - наред с появяващата се през същия период употреба на кафето - представлява най-любимото занимание на гърците в дома, в кафенето, в обществените бани. Появяват се табакерите, чибуците, наргилетата - необходими такъми на пушаческото изкуство, а навикът да се поднася на гостите запален чибук се превръща във върховна проява на учтивост и критерий за гостоприемство. Този ритуал възприемат предимно турските сановници, но и някои гърци, повлияни от навиците на турските завоеватели. В двора на Али паша Янински този обичай придобива размерите на церемониал, който се разгръщал пред очите на посетителя. Чибукът бил поднасян запален от прислужник, който пушел през целия път, за да го запази запален. Т. Смарт Хюз, посетил двора на Али паша през 1813-1814, описва този обичай по следния начин: “Али паша седеше на издигната софа върху кадифяна възглавница... Беше облечен във величествена одежда, поръбена с кожи, а на главата му имаше огромна чалма. В пояса му бе втъкнат ханджар, инкрустиран с диаманти... След малко в залата влязоха бляскаво облечени младежи с буйни коси, които се развяваха над раменете им, и поднесоха на чужденците чибуци с кехлибарени мундщуци, украсени със скъпоценни камъни. Други поднесоха кафе в порцеланови филджани върху златни чинийки.” Впрочем колекцията на Али паша от чибуци била прословута.
Луксът на подобни пушачески наслади се превръща в навик не само на турците, но и на гърците от дореволюционна Гърция и от времето на гръцкото национално въстание. Върху много гравюри от онова време са изобразени облечени във фустанели гърци, които пушат дълги чибуци. Като разказва за Андреас Лондос, воевода на Востица, чийто гост бил, английският пътешественик Джон Хобхауз, прекосил Гърция около 1810 г., споменава, че “по цял ден, дори когато яздел коня си, той не свалял чибука от устата си”. Английският пътешественик Едуард Додуел (1762-1832), който посетил Гърция по-рано - през 1801 и 1805-1806 г. - отбелязва в двутомното си произведение, че на остров Итака бил посетен от дванайсет въоръжени до зъби сулиоти, облечени в кадифе и злато и въоръжени сякаш се стягали за бой; след като го поздравили, те седнали и започнали да пушат чибуците си, целите в изкусна украса. Самият той, говорейки на друго място за Салона2 и навика, който жителите на града имали да поднасят кафе и чибук на посетителите си, ни дава сведения за материалите, от които са изработени чибуците, и споменава, че цевите им били от черешово или жасминово дърво. Дори отбелязва, че във всички домове имало жасминови храсти, за които домакините се грижели да пораснат големи и с прави клони, които по-късно продавали като пресен хляб за производството на чибуци.
Капитан Уилям Мартин Лийк - таен агент на англичаните, който пътува по военни съображения из Гърция в годините преди националното въстание (1804-1810) и събира не само военни, но и сведения от по-широк интерес, обрисува красноречива картина на производството на изключително търсения в Турция ароматен тютюн от Пела и Яница: тютюнът висял на нанизи по стените и чардаците и тъй като къщите нямали оджаци и комини, димът излизал през портите, виел се между тютюневите листа и им придавал опушената миризма, която толкова се харесвала на турците. Тютюнът от Яница бил наричан “градински” и имал дребни жълти листа, а производството му в добри години, както споменава Лийк, достигало до 2000 бали от по 80 оки.
Тютюнът и тютюнопродавниците познали славни дни в доосвобожденска Гърция и непосредствено след това. Малки случайни тютюнопродавници, наречени аргастирия или тютюнджийници, възникват, за да обслужват потребностите на пушачите. В Янина, Навплион, Атина, Солун, но и в по-малки градове, по кварталите, сред гълчавата на пазарищата никнат малки дюкянчета, които се превръщат в средища за мераклиите. Както ни информира А. Г. Паспатис, “тютюнопродавецът винаги има в дюкяна си връзки тютюн от всякакво качество, от които реже и продава съобразно дневните нужди на клиентите си. Там рядко прониква друг вид стока. Наред с тютюна османските търговци продават и парфюми, кафе и захар, както и всякаква друга бакалска стока”. Подобен дюкян очевидно иска да отвори през 1821 г. младият тогава герой от гръцкото национално въстание Макриянис, който споменава в своите “Мемоари”, че взел назаем 5000-5500 гроша, “за да отвори тютюнджийница”.
През първия период от създаването на гръцката държава отглеждането на тютюн било ограничено - както ни уверява баварският консул Щронг - в районите на Ливадия, Аргос и Каламата, а годишното производство достигало едва 450 000 оки и се продавало срещу приблизително две драхми на ока. Поради намаленото производство на тютюн новооснованото Гръцко кралство внасяло тогава от Алмирос и Солун още 120 хил. оки годишно. Въпреки това в Гърция никога не е имало държавен монопол върху тютюна. Той обаче представлява една от най-важните култури, дала на страната една от най-цветущите й преработващи промишлености - гръцката тютюнева промишленост, запазила голямата си жизнеспособност чак до наши дни. От 1883 г., когато търговията с тютюн започва да се облага с данък, този продукт представлява ценен източник на приходи за гръцката държава.
|
|
Превод от гръцки:
Здравка Михайлова |
|
| горе |
|
|
|
|
