 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.3, година XIV, 2007г. |
|
|
НЕБОЙША РАДМАНОВИЧ,председател на Председателството на Босна и Херцеговина |
|
|
|
|
Сегашният председател на Председателството на Босна и Херцеговина Небойша Радманович е роден на 1 октомври 1949 г. в Грачаница. В ранното си детство се преселва в Баня Лука, където учи в гимназия. След това завършва съвременна история във Философския факултет на Университета в Белград. Дълги години работи в областта на спорта, културата, информацията, образованието и държавното управление. Като председател на популярното културно-политическо сдружение “Каб” („Kab“) по своеобразен начин прави и първите си крачки в политиката, въпреки че, както той самият веднъж казва, никога не е мислил да се занимава с политика, а си е представял, че ще пише научни и исторически трудове, ще работи за различни списания. Бил е и председател на спортния клуб по бокс “Славия” (“Славиja”) от Баня Лука, но никога не се е занимавал с този спорт. Разбира се, както и повечето хора на Балканите, обича спорта и футболните мачове.
Има богата професионална кариера – заема много престижни политически и обществени постове, като директор на Архива на Босненска Крайна, на Архива на Република Сръбска, на Националния театър в Баня Лука. Работи като директор и главен и отговорен редактор на всекидневника “Глас” („Glas“), издаван в страната преди войната. Небойша Радманович работи и като председател на Изпълнителния съвет на град Баня Лука и депутат в Парламента на ентитет Република Сръбска. Автор е на няколко експертни и научни публикации, както и на няколко книги. Женен е и има две дъщери.
С група съмишленици учредява партия под името Демократическа социалистическа партия (ДСП) (Демократска социалистическа партиja), след което на 1 май 2002 г. официално се обединява със социалдемократите на Милорад Додик, създавайки Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) (Савез независних социjалдемократа). Радманович е избран за председател на Изпълнителния съвет на СНСД. На общите избори в Босна и Херцеговина през 2006 г. получава мнозинството от гласовете и е избран за член на Председателството на Босна и Херцеговина като представител на сръбския народ.
Радманович е с ясно изразена проевропейска ориентация и се застъпва за прилагането на европейските принципи и стандарти, в съответствие с Конституцията на Босна и Херцеговина, респективно за “Дейтънска” Босна и Херцеговина.
- Какво очаквате от обявеното посещение на премиера и министъра на външните работи на Република България в Босна и Херцеговина в средата на годината?
Отношенията между Босна и Херцеговина и България са изключително приятелски, без открити въпроси, за което свидетелстват и осъществените посещения на високо и най-високо равнище през последните няколко години.
Много са общите неща, които свързват нашите две страни. Става въпрос преди всичко за общи неща на базата на географското положение, езика, кирилoвото писмо, културата и, разбира се, други връзки, изграждани през вековете до наши дни. От предстоящите посещения очаквам да бъде извършена ревизия на досегашните отношения, а също и да бъдат поставени много нови въпроси - преди всичко в сферата на по-доброто развитие на икономическото сътрудничество между нашите две страни. Ние в Босна и Херцеговина смятаме, че със своя опит България може да ни помогне в процеса на приближаването на нашата страна към членство в Европейския съюз.
Сътрудничеството между нашите две държави ще бъде още по-голямо и по-добро, когато в бъдеще Босна и Херцеговина стане член на Европейския съюз.
На днешната дата преди 50 години - 25 март 1957 г., в Рим са подписани Римските договори, с които се полага началото на днешния Европейски съюз. Така идеята за обединена Европа, която дотогава е била само мечта в умовете на философите и на далновидните хора, се превръща в реалност. Всяка годишнина е повод отново да се разгледат основните пътеводни идеи на учредителите на Европейския съюз, а също така и да се оценят бъдещите перспективи.
Повод е всички европейци още веднъж да размислят над това каква биха искали да бъде Европа утре. Разбира се, това е повод и ние в Босна и Херцеговина да преразгледаме критично своята собствена позиция по пътя към Европейския съюз и да вдъхнем нови сили на този процес.
Европейският съюз е уникално политическо създание. Създадена, за да предотврати нови сблъсъци в Европа, върху пепелището на две световни войни, с основна цел да бъде превъзмогнато наследството, останало през XX в. от фашизма, тази структура откри нови хоризонти пред народите и гражданите на Европа. Погледнато от днешна гледна точка, Европейският съюз представлява най-голямото начинание и проект, реализиран с всеотдайния труд на много мъже и жени от Европа, които споделят едни и същи вярвания, храброст и решителност. Свобода, мир и благоденствие - това са главните постижения, станали възможни благодарение на Европейския съюз. И все пак, най-важното, което ни даде Европейският съюз, е това, че той трайно изключи войната и силата като средство за разрешаване на конфликтите в Европа.
В географски, исторически и културен смисъл Босна и Херцеговина принадлежи на Европа, но тя все още не е член на Европейския съюз. Затова трябва да удвоим нашите бъдещи усилия за изпълнение на критериите за пълноправно членство в тази уникална интеграционна общност.
Нямаме право да пропуснем шанса, който ни се дава, също както и “бащите-основатели” на Европейския съюз не са пропуснали възможността за неговото създаване, когато историческите условия поставят тази тема на дневен ред. Със създаването на Европейския съюз се ражда нов оптимизъм и доверие в общото европейско бъдеще, които дават нов замах на европейската интеграция.
След всичко, което гражданите и народите на Босна и Херцеговина преживяха по време на войната и през всичките последни години на следвоенен преход и възстановяване, членството в Европейския съюз би било справедлива награда за положените усилия и преживени трудности.
Какво може Босна и Херцеговина да научи от процеса на европейското обединяване и свързване?
Европейският съюз замени конфликтите с мир, дезинтеграцията - с интеграция на нова основа, вместо старите вражди са открити нови пътища за сътрудничество, вместо диктата на силата - дава се предимство на аргументираните преговори, вместо насилствено унифициране - признати са съществуващите културни различия и национални традиции, но също и общите ценности, вместо доминация на едни - установено е равноправие на всички.
Посланията на европейската интеграция и поуките от нея могат да служат като пътепоказател и на Босна и Херцеговина. Имайки предвид постигнатия общ базисен консенсус в Босна и Херцеговина - от страна на голямото мнозинство граждани, а също и политическите представители на партии с различна ориентация по отношение на това, че всички ние желаем членство в Европейския съюз, трябва да изградим двупосочен път: да отведем Босна и Херцеговина в Европа и да доведем Европа в Босна и Херцеговина.
Позволете ми да направя едно сравнение на Босна и Херцеговина с Европейския съюз. Процесът на европейското свързване и обединяване е бил възможен при наличието на общо съзнание за такава необходимост, демократичен диалог и взаимно доверие. Има и още една обща черта с Босна и Херцеговина. Не е случайно това, че основоположниците на идеята за обединяването на Европа са живели в граничните райони и районите със смесено население, които най-силно са били засегнати от националните и междудържавните конфликти. Само на базата на такъв опит и такова общо съзнание би могла да възникне необходимостта за мирно обединяване на хората на широка основа.
Затова решението за Босна и Херцеговина трябва да се търси в рамките на такава европейска традиция.
За действително устойчиви решения в Босна и Херцеговина са необходими диалог, консенсус, търпение, взаимно уважение и равноправие на народите и гражданите.
И занапред трябва да бъдем отдадени на целите, с чието постигане се ангажирахме, каквито са промяна в конституцията, ускоряване на икономическото развитие, завръщане на бежанците и полагане на грижи за социално слабите, изправяне пред правосъдието на всички обвинени във военни престъпления, изграждане на процедури и институции, осигуряване на равноправие на народите и гражданите и т. н.
Дами и господа, нека си припомним думите на Роберт Шуман - един от основоположниците на европейската идея:
“В зависимост от обстоятелствата, свързани с нейното създаване, Европа ще бъде повече или по-малко цялостна. Ще бъде ли тя някога цялостна? Това никой не може да каже. Но това не е причина за отлагане на усилията за постигане на обединение. Действието е по-добро от резигнацията, а желанието за съвършенство е само жалко оправдание, за да не се направи нищо.”
В тази визия за Европа има място и за Босна и Херцеговина.
Зависи от нашата работа по този въпрос.
|
|
Превод:
Албена Джерманова |
|
| горе |
|
|
|
|
