архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ИНТЕРВЮ ЕВРОПА стр.6, бр.3, година XIII, 2006г.
Нуждаем се от ЕС, в който гражданите вярват
Н. Пр. КАРЛ ДИЙМ, посланик на Република Австрия
д-р Карл ДИЙМ

Роден през 1945 г. във Витингау. През 1962 г. завършва училище “Роджер Лъдлоу” във Фейрфийлд, Кънектикът, САЩ, с отличие. Завършва гимназия във Виена. Следва право в Университета във Виена. През 1968 г. става доктор на юридическите науки. Преди да започне дипломатическа кариера, работи като юрист. Постъпва в Министерство на външните работи през 1970 г. Бил е дипломат в посолствата в Брюксел, Рабат, Светия престол, Суверенния малтийски рицарски орден в Рим. Преди България е посланик последователно в Тунис и Ливан. От 2002 г. е посланик в Република България.


   - Ваше Превъзходителство, бихте ли споделили накратко кои бяха главните приоритети на австрийското председателство в ЕС и успяхте ли да изпълните всичките?

   - Австрийското председателство се концентрира върху четири основни задачи: осигуряването и създаването на работа и увеличаване на растежа; сигурност и бъдещо развитие на европейския социален модел; постигане на увереност и доверие от страна на гражданите в европейския проект и ЕС; засилване ролята на ЕС като стабилен и решаващ партньор в света.

   Това са големи задачи. Техният прогрес може да бъде постигнат само в една по-дълга перспектива. Работим заедно с предишното и предстоящото председателство, и особено с финландците. Данните за нашето председателство са задоволяващи досега.

   Оформянето на европейската енергийна политика бе също голямо постижение, също и бюджетните дела в началото на март. Провеждаме дебат за бъдещето с Отгласите от Европейската конференция през януари в Залцбург и с Конклава на външните министри в Клостернойбург до Виена, през май. С много осъществени външни срещи досега: Китай, Япония, Латинска Америка, ние продължаваме отговорната външна политика на Съюза.

   - Заместник-председателката на парламента на Австрия г-жа Барбара Прамер казва в интервю, че тя е против Европа “на две скорости”, имайки предвид източноевропейските страни с техните предпазни клаузи при приемането им в ЕС. Какво е Вашето мнение по този въпрос, включително относно България?

   - Не съм голям фен на академичните дебати относно различните модели на европейска интеграция. Съмнявам се, че това ще помогне кой знае колко. Нека на практика да вървим по пътя. Имаме нужда от ЕС, в който гражданите вярват, независимо дали е едноскоростен или петскоростен. В много области като управлението на цивилните кризи и борбата с организираната престъпност се нуждаем от повече Европа. И имаме нужда от институции, които да предприемат бързи и легитимни решения в различни области на компетенции.

   Методът на засилване на сътрудничеството е един елегантен начин за бъдеща европейска интеграция, без да се насилва другият, нито да се забавя процесът от по-малко желаещи държави. С увеличаване на страните-членки, засилване на сътрудничеството е разумен метод за интеграция, доколкото той е отворен към всички. Вземете еврото, Шенген или Единия европейски акт. Това са достатъчно окуражаващи примери.

   - Освен Посолството на Австрия в София, имате също така аташе по социалните въпроси, по икономическите въпроси, полицейско представителство, само културен институт липсва. Защо мислите, че страна с такова голямо културно влияние като Австрия залага повече на икономическата и социалната страна у нас?

   - Логично е, че добре развитите икономически и социални отношения - инвестиции и търговия, спешна помощ, въпросите на малцинствата и т. н. - корелират положително с качеството на политическите отношения. Това е един цял цикъл. Ако икономиката - а това включва и социалната политика - просперира, същото се отнася и за нас. Аз съм щастлив да съм посланик в страна, където австрийските компании са най-големият инвеститор и очевидно се възползват от своя пазарен шанс.

   - Бил сте посланик в много екзотични страни преди България - какво са Балканите за Вас - те са Европа, но все пак малко по-специална част от Европа?

   - Така наречените Балкани - или по-скоро Югоизточна Европа - са със сигурност част от Европа и с засилване на интеграцията и по-близките връзки с ЕС, ще стават още повече. Балканът в България е твърде красива планина, която много харесвам. Като всяко място в Европа Балканите имат своите специфики - откритостта на хората, манталитета на пазарене в търговията и сделките, идеята, че всичко, което не е забранено, е позволено. Които специфики в някои части на Централна Европа са обратно на тези. Балканите неминуемо обогатиха живота ми.

   - 2006-та е година на Моцарт. С какво си обяснявате факта, че Австрия е дала толкова велики композитори на света и има такова невероятно отношение към симфоничната музика?

   - Музиката е била съществена част от образованието - започвайки с императорите в Кралския двор във Виена, които са подпомагали някои надарени композитори. Много повече от лукс, на това се е гледало като на необходимост от едно по-широко разбиране за живота. Музикалните институции са много уважавани и подкрепят надарените, позволявайки им да развият своя талант в майсторство.

   Надпреварата и съперничеството - например Моцарт и Хайдн, Брукнер и Малер, Шьонберг и Хауер - допълнително са стимулирали креативността и великите творби. Но от всичките фигури Моцарт стои отделно като ненадминат шампион. Той е велик дар на света и на Австрия, давайки добър пример на много последователи. Посолството издаде книга за Моцарт през март тази година наречена “МОЦАРТ. ГЕНИЯТ.” Моцарт е просто гений и ние не можем да се сравняваме с него, можем само да му се наслаждаваме безгранично.

   - Австрия има двама нобелисти в литературата, двама нобелисти в науката и Нобел за мироопазващата й роля в ООН. Изглежда, че като страна Австрия се развива някъде между културата, науката и политиката. Бихте ли определили в три изречения кои са главните й характеристики, нейният протрет?

   - Мога да бъда дори по-кратък: планините и езерата, музиката, зимните спортове: Масне - Моцарт - Майер. Искам да добавя, че Масне е роден в Южен Тирол в немскоговорещо малцинство.

   Да сведеш една страна до три изречения може да е интелектуално интересно, но не и честно. Тогава, най-малко трябва да прибавя науката и индустрията. Най-големият производител на пеницелин в света е скътан в една долина в Тирол, милиони от дисковете на Sony се пресоват във Виена, LD-технологията се използва навсякъде по света за производство на стомана, както и австрийската инженерна технология за прокарване на тунели.

   - Най-горчивите Ви и най-прекрасни преживявания в България са...?

   - Има много красиви мигове, които правят времето ми в България изключително удоволствие. Затварям очи и виждам много, много велики моменти. Един изключителен момент бе приемът, който дадох в чест на бившия премиер Симеон и Отто Фон Хабсбург по случай първата среща на PANEUROPA в София. Наистина “горчиво” за щастие няма, доклкото си спомням. “Неудобно” бих казал е невероятното мизерно състояние на пътищата в България, които са далеч от удоволствието да пътуваш в тази красива страна с кола и гражданите с право питат: “Защо трябва да плащаме за винетки?”
Интервю на
Цветанка Еленкова
горе