 |
|
| ВЯРА |
стр.55, бр.3, година XII, 2005г. |
|
|
Взаимоотношения с Българската православна църква |
|
|
Прелат д-р Алберт Раух
Институт за източни църкви
“Регенсбург” |
|
През 1966 г. във връзка с решенията на Втория Ватикански събор задачите на Епископската конференция в Германия, като поместна църква в рамките на световната католическа църква, бяха организирани по нов, съответен начин. Така беше създадена една Икуменическа комисия на Епископската конференция със секция “Контакти с православието”. Първи водач на тази секция стана епископът на Регенсбург, д-р Рудолф Грабер, който като професор по църковна история в своите студии се занимаваше точно с християнизирането на славянските народи, но най-вече, както той сам често подчертаваше, желаеше да оползотвори в съвремието опита от историята.
Като абсолвент на Collegium Russikum в Рим и след една година служба при кардинал Йозеф Слипий, архиепископ на Лвов (Украйна) (той беше освободен от Хрушчов след 20 години в политически лагер и изселен в Рим), бях призован от моя епархийски епископ - д-р Рудолф Грабер, да оглавя като изпълнителен директор тази секция в рамките на Икуменическата комисия на Епископската конференция в Германия, където съм упълномощен вече над 35 години. За да навлезе по най-правилния начин в работа, епископ д-р Рудолф Грабер заедно с една делегация предприе пътуване (в седмицата след Великден, 1967) при патриарсите на Константинопол - Атенагорас, на София - Кирил, на Белград - Герман, а 2 години по-късно и при патриарха на Румъния - Юстиниян.
Оттогава насам се осъществяват и поддържат тези контакти чрез редовни посещения, размяна на послания за Възкресение Христово и други официални случаи. Преди всичко обаче беше сложено началото на една стипендиантска програма за православни теолози, а именно - възможността православни теолози, монаси и монахини да направят следдипломно обучение в Германия. Около 45 са от България, между тях митрополитите - Игнатий (Димов) на Плевен, Натанаил (Калайджиев) на Неврокоп (Благоевград) и Галактион на Стара Загора. Също така някои германски католически теолози бяха в рамките на тази програма за обмен на специални обучения в Атина, Солун, Белград и Санкт Петербург. Към това се добавят и икуменическите симпозиуми върху въпроси от нашите общи вяра и живот и по случаи, които са оправдание за един съвместен юбилеен празник.
Всичко започна с пътуване на делегация от Епископската конференция в Германия при патриарсите на Константинопол, София и Белград (27.03.-5.04.1967). На 02.04.1967 г. пристигнахме в София с влак от Константинопол. Бяхме посрещнати от митрополит Стефан, секретар на патриарха.
Бе отслужена Божествена света литургия в катедралата “Свети Александър Невски”. В рамките на същото посещение бяхме посрещнати от патриарх Кирил и почти всички членове на Светия Синод. Знаменателно и до днес остава словото на патриарха. “Ние познаваме католическото богословие, получаваме католически списания и книги. Въпреки това тези лични срещи означават много за мен. Вие познавате със сигурност също нашите богословски виждания. Ние също търсим една последна, окочателна формулировка. Днес някои неща са станали незначителни и не толкова важни, които по-рано са имали значение, преди всичко въпросите на църковната дисциплина. Става въпрос обаче за безусловно необходимите принципи. И те не са толкова много, но са много важни.
Ние сме длъжни да водим един диалог, за да се опознаем и за да се обикнем, и по-специално, за да разкрием любовта към Бога, към Иисуса Христа и към хората. Но днес ние имаме твърде малко възможности за това. Войната и въоръжаването разделят народите. Защо не би могло да се основе една голяма организация за мир от страна на всички християнски конфесии? Това би било първото съединение на всички християни.”
Като възпоменание на 1100-годишнината от смъртта на Свети Методий организирахме, ние и Катедрата по славистика в Университет “Регенсбург”, един голям симпозиум (17.04-24.04.1985) в Регенсбург, на който беше поканен църковният хор “Йоан Кукузел Ангелогласний”. При този случай на мястото на някогашния херцогски дворец беше поставена и възпомнателна плоча с текст: “Zur Erinnerung an den Aufenthalt des heiligen Methodius in Regensburg. Das dankbare bulgarische Volk (За възпоменание от престоя на Свети Методий в Регенсбург. Благодарният български народ.) Този “престой” в Регенсбург не е бил по собствено желание, както и осъждането, и тригодишният затвор на великия славянски Апостол - те принадлежат към тъжните събития в историята.
По покана на патриарх Максим и Светия Синод пътувах към София за международен конгрес, който трябваше да припомни 1100 години от пристигането на седмината ученици на Светите братя Кирил и Методий в България, а също така и за тяхната дейност в България и извън нейните граници. Позорното им изгонване и нехристиянското отношение към учениците им ще остане винаги като мрачна страница от църковната история, също така и предшестващото осъждане и оковаване на Свети Методий. В много изявления, също и от западни църковни водачи се изказва съжаление за тази неправда и че “от средата и паметта на Църквата” е взето това, което тогава като подозрения и оклеветявания се е разпространявало.
Ако погледнем обаче по-дълбоко, можем да кажем, че това принудително ново начало на учениците на Свети Методий в българското царство беше един инструмент на Божия промисъл. Великоморавското царство се разпадаше под ударите на инвазията на унгарците. Специфичното Кирило-Методиево наследство не можеше да достигне до разцвет в западнославянското пространство, дори то беше окончателно потъпкано от силното политическо и църковно влияние на латинския Запад и скоро напълно унищожено - чрез завладяването на Панония от Унгария и разпространението на франкската власт. По този начин много рано щяха да бъдат унищожени и делото, и наследството на Свети Методий. Това щеше да последва и делото на неговите ученици, ако то бе останало ограничено само в Панония и Сирмиум. Но сега те можеха да осъществят тяхното произхождащо от Византия наследство в царството на Борис Първи и Симеон Велики (893-927), което не свършваше с географските граници на днешна България. Влиянието на Велика България в политически, културен и религиозен аспект действаше в днешна Румъния, в големите като площ части на днешна Гърция, населени със славянско население, а по-късно и към малко по малко отварящата се за християнството Киевска Рус. Така можа Кирило-Методиевото наследство да разцъфне и да се развие, да се разпространи в славянския свят на изтока, тъй като то беше донесено от Иисуса Христа към хората. “С историята на българския народ ни свързват много нишки, специално с началата на българската църква чрез дошлите при вас от Великоморавия славянски апостоли Кирил и Методий и техните ученици - казваше епископ Грабер. - Тяхната дейност стана основа на “Златният век” на старобългарската писменност, на културния, също така и на религиозния живот. Така от един езически народ България се превърна в светило на славянския духовен живот и благочестието. Православната църква сътвори и националното единство на българския народ. Като пазителка на вярата на отците тя водеше вековна борба не само за църковна независимост, но преди всичко за национален суверенитет. Тези усилия доведоха също и в последни времена в Нова България до стабилизиране на духовната ситуация и до заслуженото възстановяване на Българската патриаршия. Преди няколко години по случай празника на двамата славянски апостоли Кирил и Методий изразих моето неодобрение върху това, че нашите предци така позорно са се отнесли с тези Свети братя. Официалната българска информационна агенция квалифицира тази стъпка като епохална в нашите взаимоотношения. Дай Боже, тази сегашна наша среща да стане една такава стъпка в посока на реализирането, осъществяването на истинско братство и духовно единство. Ние желаем не да стоим един до друг, но гледайки в една посока, положили ръка в ръка, да обновим нашето духовно единство и да се молим за пълното единство на духа и сърцата, така както Господ ни заръча на Тайната вечеря като наше най-голямо задължение: “Ut omnes unum sint (Да бъдат всички едно)” При това трябва да се подчертае, че Кирило-Методиевото наследство не е просто копие или един превод на гръко-византийската богословска, литургична и културна традиция. Свети Методий се държеше настрана оттогава вече започналия спор между Рим и Византия, а също така при превода на византийския каноничен сборник (Nomokanon) изоставяше всяко спорно изложение и не прие нито едно такова в превода.
С това беше сътворена основата за една трета Сила, за един трети културен кръг във вътрешността на вече не на две, но на три компонента разчленената Европа (Europa tripartita et triunita: романска - германска - славянска).
Поради големите промени в Източна Европа в последните 10 години ми изглеждаше наложително да пътувам често към България, за да се запознавам по-добре с новите отношения и за да обсъждам бъдещата програма за една междуцърковна съвместна работа, която съществува от април 1967 г. Стана вече традиция в края на януари да пътувам към Сърбия и България. Това пътуване служи за участие в празника на Св. Сава в Белград и на празника Свети Три Светители в София. С това се осъществяват и поддържат контактите с църковните органи и богословските факултети, както и с там действащите бивши стипендианти и гости на Източноцърковния институт “Регенсбург”, така беше отново и в края на януари тази година.
В последните години се стигна до особенно трудна и опасна ситуация в тези две православни църкви чрез войната на Балканите, чрез инфлацията и тежките икономически реформи, чрез църковното разделение (разкола), като следствие на “промяната”.
От 05-10.05.2001 г. по случай Българските дни поканихме като гости в Регенсбург над 40 теолози и членове на Богословския факултет в София.
Също така сегашните и някои от бившите стипендианти под водачеството на Негово Високопреосвещенство митрополит Галактион участваха в поклонническото пътуване към Рим, което ние организирахме по случай юбилея “35 години стипендиантска програма за православни теолози” и което проведохме след тазгодишното съвместно празнуване на Възкресение Христово. Благодарни сме, че можахме за тези 38 години да преживеем толкова много контакти и срещи, богослужения и разговори с нашата сестра-църква и че с това можахме да принесем един малък принос към желанието за единството на християните и към подкрепата на мира между народите. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
