 |
|
| ФАЛЕРИСТИКА |
стр.61, бр.3, година XI, 2004г. |
|
| Виолета Великова-Кошелева
|
|
 |
| Винетка на медала, връчван на победителите на I олимпиада, Атина 1896 г. |
|
От времето на възобновяването на олимпийските игри в Гърция през април 1896 г. датира практиката за награждаване с олимпийски медали. В края на ХIХ в. отличията са два вида - наградни и възпоменателни. Възпоменателни медали получават всички участници в игрите. Победителите в отделните видове спортове се награждават със специални медали, най-често прикрепени към верижка или лента. На всеки от тези медали е поставено името на съответния спорт. Медалите за първо и второ място са изработват от сребро, проба 925/000, като за първо място медалът е позлатен с най-малко 6 грама чисто злато. На две олимпиади златните медали са направени изцяло от злато. Медалите се набавят от организационните комитети на игрите, изработват се обикновено в страната-домакин и се връчват от представители на Международния олимпийски комитет.
До първото десетилетие на ХХ в. не са регламентирани строго начините на оформление на медалите и техните размери. По време на игрите в Париж през 1900 г., които се провеждат в рамките на световното изложение, първенците са били удостоявани и с художествени предмети. На следващите игри през 1904 г. в Сен Луис (САЩ), които отново се провеждат по време на световното изложение са раздадени различни по форма и големина медали с различни сюжети и носачи на многобройните победители в близо четиристотин спортни дисциплини. Тези медали са с диаметър 35 мм.
През 1909 г. в Берлин на 10-ата сесия на МОК се взима решение за въвеждане на единен модел - стандарт за олимпийските наградни медали. Приема се лицевата страна на медалите в отделните спортове да имат постоянно изображение, а обратната страна - реверсът на медала да се променя съобразно желанието на организационния комитет на съответната олимпиада. За стандарт е възприето изображението на лицевата страна на медалите, раздадени на ІV олимпиада, проведена в Лондон през 1908 г. Медалът е отлят по проект на Бертрам Макенал, член на Кралската академия. На аверса на медала е представена композиция - две млади жени увенчават с лавров венец победителя. Медалът има 30 мм в диаметър, а името на победителя и дисциплината се гравират върху крайната ивица. Въпросът за изображенията върху олимпийските медали е обсъждан и на сесиите на МОК в Рим през 1923-та, във Виена през 1951 г. и в Токио през 1958 г. Повечето от олимпийските медали са изработени по образец на проф. Джузепе Касиоли, автор на медалите за олимпиадата в Амстердам през 1928 г. На аверса е изобразена богинята на победата Нике, държаща лавров венец, а на реверса - група олимпийци, носещи на раменете си победителя.
Съгласно Олимпийската харта медалите имат диаметър 60 мм и дебелина 3 мм. На лицевата им страна остава непроменен мотива от ІV олимпиада. Броят на медалите е различен в зависимост от спортовете. От края на ХХ в. отпадат задължителните стандарти и за последните олимпиади отличията се изработват в различни размери и форми, по проекти на различни автори. Задължителни символи остават само олимпийските кръгове, които за първи път се появяват на олимпиадата в Париж през 1924 г. Техен автор е французинът Дидон.
Възпоменателните медали са дело на организационните комитети и не са предмет на обсъждане от МОК. Първият възпоменателен медал е раздаден още през 1896 г. на І олимпиада в Атина. Те са гравирани по рисунка на френския гравьор Жюл Шаплен и са с диаметър 50 мм. За кръгли годишнини от създаването на МОК също са издавани възпоменателни медали.
Международният олимпийски комитет е раздавал и други награди: Олимпийската купа; Олимпийският диплом за заслуга, Купата Фернлей, Трофеят Мохамед Тахер, Трофеят Бонакоса, Трофеят на град Токио.
Олимпийската купа е учредена от Пиер дьо Кубертен през 1906 г. Връчва се на организация, която със своята безкористност е допринесла много за каузата на спорта или за разпространение на олимпийската идея. Купата е високо художествено произведение, което се съхранява в Олимпийския музей в Мон Репо. На носителите се връчва бронзов плакет и диплом. През 1968 г. Фондация "Еври Бръндедж" отсича 200 златни медала, с които председателят на МОК изразява благодарност към лица с подчертани заслуги спрямо олимпийското движение. С този медал са награждавани членове на МОК, председатели на Организационни комитети и др.
Първата олимпийска значка е изработена за членовете на МОК за Игрите на ІV олимпиада в Лондон през 1908 г. От 1947 г. носенето на значката на МОК от неговите членове става официално задължение. Днес се изработват значки за всички участници, които са различни за спортистите, съдиите, за членовете на организационните комитети и др.
Олимпийските медали са едни от най-ценните и красиви спортни отличия, белег за най- високи постижения, а също така са едни от най- привлекателните обекти за колекционерите в областта на фалеристиката. |
|
| горе |
|
|
|
|
